България търпи огромни загуби всяка година заради корупция в сферата на обществените поръчки. Това стана ясно по време на представянето на резултатите от изследване на тема: "Прозрачно управление на централно и местно ниво в България - повишаване на административния капацитет и насърчаване на сътрудничеството за намаляване на корупционните рискове и прилагане на добри практики при управление на обществени поръчки", проведено от Института за икономическа политика.
"По отношение на загубите сме направили методика за тяхната оценка и чрез консервативен подход, в който имаме предвид че 15-20% е нерегистрираната част от обществените поръчки и всички останали допускания, стигнахме до долната граница на загубите, която варира от 1 и 1.3 милиарда лева годишно", това заяви икономистът доцент Константин Пашев.
Инициативата се реализира по програма фонд "България" на Балканския тръст за демокрация, "Джърман Маршал Фонд" и Американската агенция за международно развитие на САЩ. Изследването е проведено със съдействие на Агенцията за обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията, Българската стопанска камара и не на последно място е взето и мнението на бизнеса като пряк участник в процедурите.
Според Константин Пашев една от причините за наличие на корупционни практики е огромният финансов ресурс, който се разпределя - в края на миналата година делът на обществените поръчки е бил 11% от Брутния вътрешен продукт на страната. Другият проблем е сериозният ръст на пазара обществените поръчки, който създава проблем пред контрола - средногодишният ръст е 31%, а за последните четири години пазарът на обществени поръчки се е увеличил общо с 225%. Другата спънка пред контролиращите органи е относително малкият размер на поръчките, който е около 10 хиляди евро на договор.
Самата структура на пазара също създава допълнителни предпоставки за наличие на корупционни рискове. Фактът е, че две трети от него е съсредоточен в секторите на строителството и услугите създава трудности при проследяването на дейностите и изпълнението. Друг проблем е, че 60% от процедурите се провеждат без обявление, а други 26% от тях се провеждат след предварително договаряне, което според Константин Пешев, създава допълнителни спънки.
"През 2002 г. всяка втора фирма е давала подкуп, а през 2007 г. всяка десета, което отбелязва напредък. Но при провеждане на конкретно запитване - 80% от фирмите казват, че са се натъквали на корупционни практики, а за 60% от тях размерът на корупцията е много голям. Заключението, до което стигнахме  благодарение на тези противоречиви резултати е, че всъщност отпадат т.н.случайни играчи т.е. от 2002 г. насам корупцията е придобила много по-структурирана форма и фирмите, които нямат шансове просто не участват в обществените поръчки и не си губят времето и парите ", допълни Пашев.
Самото управление на обществените поръчки преминава през пет фази, всяка от които се характеризира със специфични корупционни рискове и практики: планиране; определяне на процедурата и правилата за избор на изпълните; приемане и класиране на офертите; сключване на договора и изпълнение на поръчката. Изследванията показват, че най-честите нарушения са свързани с даване на предимство на определен кандидат, както и манипулиране на критериите за оценка при класиране на офертите.