Музеят за съвременно изкуство в България ще се настани в сграда в съседство със Софийския арсенал в Южния парк, недалеч от хотел "Хилтън". До май 2010 г. ще се извърши архитектурно-строителна реконструкция по проект на арх. Бойко Кадинов, за да бъде пригодена за нов живот съществуващата постройка, част от груповия паметник на културата "Гарнизонно стрелбище - Арсенала - Музей за земята и хората".
До две години под името "Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство" културният институт трябва да отвори врати. Неговото закрито изложбено пространство ще е с разгъната застроена площ от 1280 кв.м и ще включва допълнителни открити прилежащи площи в паркова среда. Като запазва европейското културно и природно наследство, музеят осигурява подходящо място за изява на новото, за културна социализация, за образователна и изследователска дейност в областта на съвременното изкуство. "Българската култура ще бъде легитимирана чрез диалога на епохите. По отношение на този вид музеи световната практика показва предпочитание към мощни обеми, цветове и форми, които провокират идеята за модерност и съвременност. За мен е важно да се подчертаят напластяванията във времето и идеята за съвременност да бъде художествено развита", смята авторът арх. Кадинов.
Двуетажната постройка с олющени жълти фасади е собственост на Министерството на културата. Адаптирана е за отдел по приложни изкуства на Националната художествена галерия. Напоследък се ползва като фондохранилище, след като е "отвоювана" от "Софийски имоти". Изградена е в края на XIX и началото на XX век и носи белезите на класическата архитектура. В нейната реконструкция ще бъдат вложени 1 247 789 евро, осигурени безвъзмездно от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество. Грантът от Норвегия е за проект, разделен на два етапа и със срок на изпълнение 22 месеца. Реконструкцията представлява първия етап, в края на който ще има музейна експозиция с готов първи етаж. Финансирането е 85% безвъзмездна помощ и 15% национално съфинансиране в подкрепа на културното развитие в България. Другата половина от сумата ще се изразходва през втория етап за довършителни работи на горните етажи, цялостно оборудване на музея, интегриране на прилежащия терен и осигурен достъп на хора с увреждания. Приключва през април 2011 г.
Новината за началото на изпълнението на проекта, който е защитен като финансиране по програма за опазване на културното наследство на България от фонда за европейско икономическо пространство на Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, бе съобщена на специална пресконференция с участието на еврокомисаря Меглена Кунева и посланика на Норвегия Тове Скарстейн от зам.-министъра на културата Иван Токаджиев, директора и зам.-директора на Националната художествена галерия Борис Данаилов и Бисера Йосифова в деня на музеите, 18 май.
"Представяме проект, който получи много голяма подкрепа във втората си фаза на защита на международно ниво. За периода 2007-2009 г. за опазването на културното наследство по този финансов механизъм се отпускат общо 5 млн. евро, над един милион са предназначени за музея. Ще контролирам строго изпълнението на процедурите и се надявам след две години да го открием с норвежка изложба", подчерта Скарстейн. "Идеята за създаването на музей за съвременно изкуство има 7-8 годишна предистория. В началото бяха думите. С група ентусиасти, сред които и арх. Кадинов, търсихме различни варианти за настаняването му, включително в старата сграда на гара Подуене", разказа Кунева и изрази задоволство от истинското състезание при защитата на проекта пред европейските културни фондове.
Предвижда се реконструкция на съществуващата сграда, която е в относително стабилно състояние въпреки недобрия си външен вид и олющени фасади. Функционалната й структура позволява трансформации и създаване на условия за амфиладно развитие на музейната експозиция. Концепцията съхранява смисловите напластявания на култури и епохи, като им дава нов прочит и интерпретация, подчертава арх. Бойко Кадинов. "Зелена завеса" между бъдещия музей и Южния парк придава условен характер на границите между тях и ги прави "прозрачни" за околния свят. Създава и допълнителни изложбени пространства между обема на сградата и парка. Масивен метафоричен "статив" - т.нар. Flip chart, изработен от дърво и инокс, денонощно ще предлага постоянно сменящи се образи, картини и рекламни постери, които се редуват на 6-10 секунди и представят експозициите на художниците в музея -  сборни и индивидуални изложби. Основната им връзка е стълбищна клетка. В "окото" й ще бъде изграден панорамен асансьор. Съобразно съвременните изисквания към галериите за изкуства, които обуславят правото на отказ от разглеждане докрай заради т.нар. умора от музея, открити рампи и кулоари ще съкращават маршрута. Променадата от открити рампи и коридори по външния контур на съществуващата сграда ще бъде изградена чрез сглобяеми метални конструкции "на фуга". Ще бъдат "опаковани" в "текстове", работещи едновременно като ограждащи конструкции и билборд. Гигантският статив и стъклената "завеса", междинното пространство от "стъкло" и другите елементи на дизайна осигуряват различни нива на прочит, лично преживяване и "дешифриране" на съвременното изкуство. Оберлихт  на покрива ще осигурява естествено осветление. Проектът предвижда богата растителност от кипариси и дървета, които хармонизират идеята за "зелен дизайн" и екоповедение. Ще се използват дърво, стъкло, слепени дървени конструкции, съвременна керамика. Използваните материали са екологично чисти, при производството им няма замърсяване с въглероден диоксид и токсични замърсители. Сградата ще е хидро- и термоизолирана, с фотоволтаични панели и термопомпи, със слънчеви колектори, климатизирана и вентилирана, включително чрез естествена вентилация. За музейното осветление ще бъдат използвани LED източници.
Елитни български художници не са съгласни с този проект и настояват проектирането на подобен музей да стане чрез конкурс. Оспорват и правото за съвременно българско изкуство да се произнася инициаторът на проект доц. Борис Данаилов. Групата, чиито изразители станаха  художници като Недко Солаков и  Лъчезар Бояджиев, както и Мария Василева, поставя под въпрос дори названието на музея и възможните тълкувания на термини като модерно и съвременно.