Липсата на ликвидност в много български общини ги възпрепятства да реализират проектите си. Един от основните въпроси пред местните власти в цяла Европа е дали по-широко да се търсят публично-частните партньорства в условия на криза, тъй като в настоящите условия традиционните приходи на общините намаляват значително. По последни данни приходите от основния местен данък върху сделки за българските общини намаляват спрямо 2008 до 60%. Драстично е и намалението в традиционния източник на приходи - от продажби на общинска собственост, които трудно ще достигнат дори 30% от досегашния размер. За тази година се очертава

общата загуба от собствени приходи да бъде между 700 и 800 млн. лева.
"Един от въпросите пред местната власт сега е кои проекти ще се наеме да изпълнява, за кои проекти може да се търси подкрепа чрез структурните фондове и за кои дейности изобщо ще минава към легалното определение на публично-частно партньорство. С други думи, за кои проекти ще предостави отговорността на определен кръг услуги на частните инвеститори срещу съответните контролни и други механизми. Това е търсене на най-добрия отговор и кризата налага една специфика върху развитието на публично-частното партньорство", каза Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
"Общините не са добри бизнесмени, което не и наша работа. Именно затова са публично-частните партньорства. В много сфери имаме практическа потребност от конкретни идеи", заяви Гинка Чавдарова.
Така например в България повече от 20 хиляди сгради в жилищните комплекси имат нужда от обновяване. Но в този конкретен случай става въпрос за една от най-сложните форми на публично-частно партньорство заради участието на интегрираните планове за градско развитие, в които се обединяват много субекти и се обновяват не само жилищните сгради, а цели територии.
"През 2005 година беше приета национална програма за жилищните сгради, която така и не успя да стартира. От 2007 година имаме право да използваме средства от структурните фондове за жилищни политики, но те трябва да са в рамките на интегрирани планове за градско развитие - да се вземе една територия и да бъдат адресирани всичките й проблеми от урбанистична гледна точка. Ако това е жилищен комплекс, се гледат не само жилищните сгради, а и околната инфраструктура и среда. Реализирането може да се случи само чрез едно доста сложно публично-частно партньорство, за което засега няма оперативен механизъм", каза Цвета Наньова, програмен мениджър, Програма на ООН за развитие.

Част от бариерите
пред стартирането в пълна степен на този процес е високият процент на частната собственост в жилищния фонд у нас.
Партньори при реализирането на тези планове са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което предоставя субсидията и определя правилата, общините, които в бъдеще трябва да бъдат инициатори на процеса за получаване на средства от структурните фондове, и етажните собственици в строителните единици, които би следвало да направят организация и да бъдат част от тази структура, за да могат да участват в целия процес на обновяване, като не на последно място са финансово-кредитните институции, като в бъдеще ще се търсят бъдещите форми на организация, каквито са неправителствените организации или някаква друга форма на регистрация по Търговския закон, допълни Наньова.
До момента са обновени 28 сгради в 10 общини, като разполагат с конкретните резултати по отношение на енергийната ефективност и екологичните ефекти. В процес на обновяване са още 30 сгради и се очаква през тази година да се премине към класическия модел на публично-частното партньорство, в който фирмите участват в по-голяма степен. Единият от проектите, по който се работи, е в Смолян, където съвместно с частна фирма се обновяват 6 сгради и се търси решение за отоплението на този участък. По подобна схема се работи и в София и Благоевград.