Госпожа Косева, как се отразява финансовата криза на инвестициите, които управлявате?
- Нашите проекти са изградени и  повечето са отдадени под наем. Рефинансирахме миналата година портфейла на "Лендмарк". Нямаме проблеми в това отношение. Нямаме ново строителство. Имаме 60 декара земя в рамките на голф игрището "Блек сий рама", които си стоят, но след като не строим, нямаме разходи по тях.
Ние сме в добра позиция. Разбира се, стойността на портфейла ни се е променила, както и на всички имоти. Но засега нямаме причина да продаваме. Няма и смисъл да го правим при тези нива.

А как се развива реалното търсене от страна на наематели или купувачи?
- По-трудно е. Офис пазарът не е така активен, както беше преди година. Чуждите компании са основен клиент, а те изчакват развитието на кризата. И цената дори не е фактор в момента. Трябва да се върне доверието в развитите икономики, за да потръгнат и нещата от големите централи на компаниите на Запад към подразделенията им тук.
Разбира се, има и сегменти, които имат нужда от нови площи дори сега. Все още има търсене за центъра, но почти няма предлагане. Тези, които са разпръснати в по няколко офиса, може да търсят обединяване на площите.
При търговците сред българските компании има притеснения, защото продажбите на някои паднаха. Вероятно са имали и по-големи очаквания, защото пазарът вървеше много лесно нагоре. Сега и банките не ги подкрепят с оборотно финансиране и когато трябва да правят няколко проекта накуп, както се случва в Пловдив и Бургас в момента, се задъхват. За тях е трудно, макар че искат да се развиват и харесват проектите.
От чуждите засега никой не се оплаква. А и те знаят, че не могат да очакват от първия месец да са на печалба, че един шопинг мол трябва да се разработи, че хората трябва да се научат да ходят в него, да си изградят навик за пазаруване, особено в град, за който концепцията е нова. В Бургас, където отваряме сега, половината марки изобщо ги няма, а някои от тях са нови дори за България, например Deichmann, Douglas, DM или Mothercare, Starbucks, Costa Coffee, KFC.
При жилищата проблемът е в банките. Хората се научиха да купуват с финансиране, а сега го няма. Тези, които купуват в момента, искат да направят добра сделка, защото нагласата е цените да падат.
Би трябвало логистиката да е по-лесно да се развие сега, тъй като цените на земята падат. Но за да има търсене, ще трябва индустрията и търговията да растат. Все пак търговията се развива и търговците трябва да намерят решения за доставките си. Но и потенциалът за растеж в индустриалните площи не е толкова голям, защото няма възможност за увеличение на наемите както в офис или търговския сегмент.
Фундаментално не се е променило кой знае какво. Хората обаче са притеснени и изчакват.
Сега трябва да се прави това, което пише в учебниците – управление на активите: да се следи къде изтичат наематели, да се преместват, ако има нужда. Някъде може да се постигнат по-високи наеми, друг път – да се привлече по-добър наемател. Добре е да има разпределение на риска между различните клиенти, за да не натежи много, ако един напусне. Досега никой не гледаше тези неща, докато сега фактори като това дали имаш гаранция от фирмата майка на наемателя за изпълнението на договора става все по-важно.

Има ли място за нови проекти в момента – тепърва да се купува земя и да се минава по пътя на разрешения, строителство и отдаване или продажба?
- Не мисля, че ще се случат големи проекти в близко бъдеще. Но например веригите за хранителни стоки все още имат пазар, защото още не са проникнали както в другите държави. Те би трябвало да навлязат и в по-малките градове. Нямам предвид шопинг молове, а хипермаркети например, търговски паркове. Международните марки имат нужда от локации. Те не могат да работят само с два магазина, защото ще им излезе много по-скъпо, отколкото ако имат 20. Затова те винаги отварят ударно по няколко обекта и реализират икономии от мащаба по отношение на административните им разходи, логистиката и доставките, налагането на марката и т.н. Търговските паркове имат доста добри шансове точно заради този период, в който хората са чувствителни към цените.

Извън бизнеса какво могат да направят общините или държавата, за да подкрепят икономиката или пазара на имоти?
- Трябва да стимулират ипотечното кредитиране, като приспадат лихвите от подоходните данъци на кредитополучателите. Подобна мярка се прие, но с много условности – само за млади семейства и т.н. В такава криза са необходими по-всеобхватни мерки. Ако не за старите жилища, можеше да се подпомогне поне новото строителство.
Сега, когато няма толкова голяма активност и администрацията не е толкова натоварена от строителния бранш, може да се реорганизира и да си "оправи къщата". Но предвид това, че идват избори, този въпрос може да не е на дневен ред.
Връщането на данък добавена стойност трябва да става по-ефективно и по-бързо. На практика бизнесът кредитира държавата, вместо да използва парите си.
Но каквото и да си говорим, недвижимите имоти се правят с банките. Лошото е, че почти нищо не зависи от България.
Това, което държавата може да направи, е да се опита да направи България различна от другите, с които в момента сме в един кюп. В момента се отличаваме само с корупцията и неусвоените средства от европейските фондове. Трябва да се привличат чуждестранни инвестиции в каквато и да било форма. Държавата и общините все още имат имоти, които могат да дават дори безплатно в момента, ако не сме изтървали и този влак.
Държавата може да инвестира в пътищата. От това директно ще спечелят строителните фирми, но ще има ползи и за всички, включително ваканционните имоти, които се отдават под наем на туристи.
В общи линии нивата на данъците са добри, но дали светът знае за това? Трябва инвеститорите, които искаме да привлечем, да разберат какво им се предлага в България и от какво могат да спечелят. Трябва да покажем и че сме нормална държава.

Бизнесът може ли да помогне в това отношение, като се обедини с единно послание или консултира държавата?
- Да, бизнес организациите биха могли да го правят, но трябва да има диалог между държавата и тях. Изборите са отличен повод бизнесът да стане по-активен в изпращането на своите послания към политиците.

Има ли светлина в края на тунела за пазара?
- Няма нищо вечно и кризата също ще приключи. Въпросът е кога ще стане във времето. Засега не изглежда да е скоро. Докато не се отпушат банките или не излязат проблемни активи заради лоши кредити, пазарът няма да се раздвижи.