Г-н Ванев, какъв е интересът към финансирането, което Българската банка за развитие осигурява?
- Към днешна дата сме в междинна точка, т.е. текущ отчет нямаме, но нашата оценка е, че над 60 млн. лева вече са усвоени от крайни клиенти на търговските банки, които са партньори по програмата. Ние сключихме споразумение с 12 банки съобразно средствата, които имахме. В първия транш бяха насочени 250 млн. лева. Интересът е устойчив от самото начало. Онова, което е било необходимо да се извърши като договаряне с търговските банки, е свършено, и то за много кратък срок.

Как гледате на идеята капиталът на банката да бъде увеличен до 5 млрд. лева, която предложи Българската стопанска камара?
- Доколкото разбирам, идеята е да се подпомага банковият сектор. Такава точно задача, с такъв мащаб, на нас не ни е възлагана.
Всяка идея в условие на криза е добре дошла и трябва да се обмисли, но това може да бъде решение на акционера ни - Министерството на финансите. Ролята на банката за развитие е да допълва. Ако кредитираме в този мащаб, ще подменим цялата банкова система. Важна беше мярката, а не колко точно са милионите, защото тя идва в момент, в който ръстът на кредитирането от 50-60% изведнъж падна на 10-15%. Имаше отлив от банковата система в края на миналата година, балансовото число се намали и точно в този момент едни навременни пари се появиха на пазара. Това е проблем сега, защото се променят плановете и има рязка промяна в системата на правене на бизнес. В механиката, ако една машина спре толкова рязко, започват да хвърчат болтове. Горе-долу същото е и в икономиката. По-лошо би било, ако сега спре инвестиционният процес, а истинският ефект идва малко по-нататък във времето, да кажем, след 2-3 години. Госпожа Виолина Маринова (председател на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на банка ДСК) се изрази точно, като каза, че това е глътка въздух за банковата система.

Какво мислите за идеята туристическият бранш също да може да използва кредити от вашата банка?
- Очевидно става дума за оборотно финансиране за сектора. Точно такъв фокус и прецизиране на целевото увеличение на капитала на банката няма, т.е., ако търсим в следващ етап развитие в тази посока, ще очакваме секторът да бъде признат като експортен и акционерът ни да възложи подобна задача. Все пак ние сме банка, която стриктно следва и подпомага реализирането на една икономическа политика. А икономическата политика е набор от приоритети.

Строителните предприемачи ще имат ли възможност да теглят заеми?
- От наша гледна точка и строителството, както и туризмът, и въобще всеки бранш в условия на криза по един или друг начин е разумно да бъде подпомогнат. Все пак, ако доскоро беше възможно да твърдим за определен сектор, че той се развива чудесно и затова безпроблемно може да бъде финансиран, сега нещата са доста по-фокусирани. Вниманието вече пада върху конкретиката на всеки отделен проект. От тази гледна точка предприемач от строителния сектор би могъл да разчита на финансиране, ако успее да докаже, че неговият проект е жизнен. Макар да търговските банки да са се отдръпнали, не смятам, че то изключва по дефиниция жизнени инвестиции, дори в условия на криза. Все пак това е решение и политика на отделните институции. Увеличението на нашия капитал е единствено и само за кредитиране на търговските банки. Ние кредити от тези пари не раздаваме.

Доколко са верни твърденията, че много малко фирми ще успеят да се възползват от заемите?
- Изисквания към крайните клиенти на търговските банки ние не сме поставяли. Банката за развитие към финалната фаза на процеса на насочване на средства към малки и средни предприятия на практика няма отношение. Това, което сме поискали от банките партньори и успешно сме договорили, е първо те да финансират малки и средни предприятия, които имат инвестиционни проекти - средно- и дългосрочно. Второто договорено условие е със средствата, които предоставяме на търговските банки, да бъдат финансирани и предекспортни нужди и съответно да бъдат давани кредити за износ. Това е естествено изискване, което бихме могли да поставим. Единственото друго ограничение е кредитите към един получател да са до 2 милиона лева.

Има ли условия за лихвите?
- Това вече е категорично в полза на клиентите, защото е фиксирана горна граница от 8%. Тя е в значителна степен следствие от цената на финансирането, което ние даваме на банките, а то е 5 процента фиксирана лихва за 10-годишен кредит. Подобна цена на финансиране е много, много разумна за банките. На фона на всичко това очевидно няма нито едно натоварващо крайния клиент обстоятелство или изискване.

Ако първите два транша се усвоят бързо, ще може ли бизнесът да разчита на нови?
- При всички случаи това е оценка и решение на акционера. Икономическата и финансовата конюнктура през последните месеци е доста динамична. Премиерът категорично заяви готовност за подобни действия в близко бъдеще. Но както се случва често във финансите, тези неща се правят по целесъобразност и след анализ.

Има твърдения, че фирмите ще се финансират непрозрачно. Как ще им отговорите?
- След толкова говорене  разбирането за това, че банката за развитие работи с търговските банки по този проект, продължава да убягва. Трябва да се повтаря постоянно, че ако някой дава кредити на клиентите, това са те. Ако някой изпитва съмнение за прозрачност, да се обърне към Асоциация на банките в България.