Подобният на метални блокове облицован с титаниево покритие комплекс на Денвърския художествен музей "Фредерик Хамилтън" сякаш е нахлул дръзко и безцеремонно в центъра на големия американски град. Пристройката към основната музейна сграда по проект на Studio Daniel Libeskind съвместно с Davis Partnership не е лесна за преглъщане за привържениците на теорията, че сградите на арт институции не трябва да засенчват експонатите. Със своя начупен силует, скосени равнини и остри ръбове комплексът определено не остава незабелязан фон за експозициите. Сред факторите на вдъхновение, цитирани от проектантите, са Скалистите планини на хоризонта.
Факт е обаче, че посетителите откриват учудващо подходящи места за съзерцаване на изкуството, а разчупената форма създава необичайни площадки и зрителни ъгли. Добавена стойност е силната ревитализация на исторически поовехтелия градски център на главния град на американския щат Колорадо.
Контекстът на проекта включва съществуващата музейна сграда по проект на Gio Ponti от 1971 г. Още във времената преди музея "Гугенхайм" в Билбао властите са осъзнали, че атрактивното здание е също толкова фактор за привличане на туристи, както и самите експонати. От другата страна е Градската библиотека от 1995 г. - мащабна композиция от разноцветни блокове, които добавят ексцентрична нотка към Централния парк. На заден план е сградата на щатския сенат и други постмодернистични здания. Комбинирането на различни стилове като че ли е трябвало да създаде хаос, но реално ефектът е обратен.
Когато съществуващата библиотека отеснява за над 60 000 изложбени експоната, музейните власти вземат решението за новата сграда със 146 хил. кв.м площ, от които 30 хил. кв.м са изложбени пространства. За осигуряване на нужните 110 млн. долара е отпусната градска субсидия от 62.5 млн. долара, 47 млн. долара са събрани със специална кампания, други 62.5 млн. долара идват от частни дарителски фондове.
Според добронамерени критици сградата изглежда като повдигната на пръсти балерина в момента на отскачане от земята, с разперени встрани и нагоре ръце. Пред централния вход има обществено пространство и подземен гараж за 1000 автомобила.
Процесът на подбор на проектант включва процедура с къса листа от известните Арата Изосаки и Том Мейн. Журито обаче е впечатлено от Еврейския музей в Берлин на Либескинд. След получаване на поръчката Либескинд, който през 1999 г. работи още в Берлин, където изработва и идейния проект, сключва договор за съвместна дейност с местния партньор Davis Partnership.
При влизане през централния вход най-напред посетителите попадат във висок 36 метра атриум, който с усуканите си и завихрени форми е своеобразно ехо на външната многопланова обвивка в своеобразен синхрон с линиите на интериора. Една от задачите пред проектантите е избягване на конфликта форма и съдържание. Вътрешните прегради на четирите нива засилват усещането за специфичния геометричен характер на сградата. Системата от витрини дава различна рамка и мащаб на експонатите, а използваната цветова палитра откроява инсталациите от белия интериор. Балансът между обекти, цвят, витрини и екстериора е успешен в по-голямата си част, но някои инсталации получават въздействаща сила от специфичния зрителен ъгъл.
Облицовката на покрива и стените от изработени от местна фирма титаниеви панели е избрана поради голямата устойчивост на външни условия и ниската степен на температурни разширения. Основните конструктивни и експлоатационни качества са изследвани чрез цифрово моделиране. Специални прегради по покрива ще предпазват от свличане по наклонените плоскости заледения сняг и получения при топенето лед. По конструктивната част проектант и консултант е Arup.
Всеобща оценка е, че проектът е успешен и се вписва динамично в средата на градския център. Сред въпросите, задавани от критиците, е докога знакови обекти в подобен стил ще бъдат модерни и предвид цикличното развитие на архитектурата най-вероятно сградата ще се нареди до образци като музея "Гугенхайм" на Франк Лойд Райт подобно на един от символите на своята епоха.