Господин Димов, каква е оценката ви за дълбочината на кризата в България и каква е прогнозата на банката за икономиката?

- Ситуацията е затишие пред буря. Забавянето в икономиката вече е реално - забавяне на чуждите инвестиции, спад в промишленото производство. Предвид влиянието на кризата отвън банките доста рязко свиха кредитирането. В същото време няколко основни сектора усетиха удара от световната криза, като в началото на януари проблемът с газа допълнително усложни ситуацията. Според мен все още не сме видели дълбочината на проблемите. Затова и нашият сценарий все още е за "меко приземяване", но не отхвърляме вероятността и за още по-рязко свиване на българската икономика, което да доведе до нулев или отрицателен растеж през 2009 г. Този вариант е вторият ни сценарий, като вероятно до средата на годината ще знаем кой от двата ще бъде реален. Растеж от 2% би бил много добро постижение на фона на останалите страни от региона на Централна и Източна Европа. Страни като Украйна, Русия, Унгария, както и прибалтийските, с които се сравняваме заради валутния борд, пострадаха значително повече.

Смятате ли, че България има нужда от предпазно споразумение с Международния валутен фонд?

- Личното ми мнение е, че, от една страна, в момента макропоказателите на страната не налагат нужда от подобно споразумение, защото обикновено подобни договори се свързват със сериозно закъсване. Вярно е, че се говори за предпазно споразумение, но все пак ние изминахме малко по-различен път от останалите страни в Източна Европа, като през 90-те години при много по-тежки условия бяхме принудени да стигнем до МВФ поради невъзможността да задържим макроикономическия си баланс. От друга страна обаче, подобен договор би се харесал на бизнеса като сигнал за стабилност. Да не забравяме, че през последните години притокът на чуждестранни инвестиции покриваше дефицита по текущата сметка. В момента се очертава дупка в платежния баланс, тъй като инвестициите ще спаднат, а дефицитът няма да спадне така бързо. Като се има предвид и че усвояването на еврофондовете също се забавя, стратегически погледнато, подобно споразумение няма да е излишно като допълнителен буфер за стабилността на страната.

Вашата прогноза е за 5-процентен ръст на кредитирането през 2009. На какво се основават тези очаквания?

- Нашите първоначални прогнози бяха за около 10-12% ръст на кредитирането, но за да бъдем по-реалистични, го понижихме след наблюденията ни за развитието на банковата система през последните четири месеца от октомври до януари. Забавянето е значително на фона на предишни години. Основно то се дължи, от една страна, на предприетите от самите банки сериозни ограничения, част от тях наложени от ситуацията на техните компании майки. При тях се наложи рязко ограничаване на кредитната дейност.
От друга страна, заради самото забавяне на икономиката търсенето на кредити е много по-малко. При усещането за криза домакинствата оптимизират своето потребление, а фирмите преразглеждат някои бъдещи инвестиционни планове. Затова забавянето е двустранно, като самите банки поставиха повече условия и ограничения и станаха по-внимателни за някои сектори в икономиката, докато им клиентите намалиха търсенето. Все пак пак предвиждаме известен ръст на фона на мрачните прогнози, тъй като доста банки, включително нашата, имат достатъчно заделен ресурс за кредитиране през тази година. Основно ще подкрепяме съществуващите си клиенти, както и нови качествени проекти.

Какво би възстановило поне донякъде кредитирането?

- Освен развитието и рисковете в даден отрасъл много важно е състоянието на самия клиент като финансови показатели, бизнес планове, достатъчно високо ниво и култура на мениджмънт. Сега е моментът банките да обърнат внимание на по-жизнеспособните си клиенти, включително и с по-висока зрялост на фирмите, която ще ги преведе през тези трудни времена. Друго, което може да бъде полезно за съживяване на кредитирането, са мерките на правителството, които целят да подпомогнат някои отрасли и икономиката като цяло.

Какви са прогнозите на банката за имотния пазар?

- Свиването, което започна през есента на 2008 г., ще продължи още известно време като част от очертаването на дълбочината на кризата. Не се знае още дали спадът ще е само корекция на пазара, или ще е по-сериозен. Накратко, за жилищния пазар смятаме, че ще се задълбочи повече диверсификацията на имотите - тези с по-лоша локация и качество ще поевтиняват по-бързо, отколкото качествените строежи.
Най-големият балон се спука при ваканционните имоти. Може би само от по-луксозния тип ваканционни жилища запазват възможност за растеж и се радват на интерес от страна на купувачите. Възможен е спад  още между 20 и 30 процента през 2009 от днешните цени на ваканционните жилища.
При търговските площи има известно насищане на пазара, а при моловете вероятно ще има забавяне на проекти. Виждаме по-добра ситуация при логистичните и индустриалните площи, тъй като там има все още ненаситеност, липсва свръхпредлагането, което го има в останалите сегменти.