Частни инвеститори предлагат нови блокове за старата атомна централа
Проектът "Южен поток" не съвпада с българската газопреносна система
Има частен инвеститорски интерес към изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при обсъждането на енергийната стратегия на България до 2020 г. миналата седмица. Проектът "Южен поток" е за изграждане на газопровод, който не покрива българската газопреносна система, тя не може и не бива да бъде погълната в този проект, каза още министърът.
Пред журналисти Петър Димитров уточни, че държавата няма да заделя финансов ресурс за нови блокове на старата атомна централа. Ако проектът се осъществи, това ще бъде изцяло с частни капитали. Без да посочи имена, министър Димитров каза, че към новите блокове интерес проявяват едни от най-големите фирми в ядрената енергетика.
Надяваме се да транзитираме поне 18 млрд. киловатчаса през 2030 г., а ако бъдат изградени 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", капацитетът за износ може да се повиши на 33 млрд. киловатчаса, каза министърът. Но електропреносната мрежа през същия период се очаква да може да пренася около 15 млрд. киловатчаса, затова трябва да се работи за разширяването й. В подкрепа на предложението за разширяване на мрежата министърът каза, че има голям недостиг на електроенергия в Турция, Хърватия и Македония. През 2007 г. страната България е изнасяла общо 4.5 млрд. киловатчаса електроенергия, транзитът е бил 2.8 млрд. киловатчаса, а капацитетът на мрежата е за около 9 млрд. киловатчаса.
Очаквахме при посещението в Русия да бъдат уточнени маршрутът и количеството на транзитиран газ по "Южен поток", но това не се случи, каза Димитров. Той посочи, че няма да допусне увеличаването на капацитета на "Южен поток" да доведе до разрушаване на българската газопреносна система. За "Южен поток" трябва да бъдат изградени нови паралелни връзки. Съществуващата българска газопреносна система не бива да се използва за транзитиране на газ от "Южен поток". По-късно пред медиите министър Димитров уточни, че има искания част от доставките за съседни на България страни да минават по съществуващата мрежа и тя да се включи в "Южен поток". Това няма как да се случи, категоричен беше министърът. Той добави, че през българската газопреносна система може да се транзитира газ единствено ако се заплащат транзитните такси, както е и досега.
Сред големите проекти на България министър Димитров спомена известния "Горна Арда". Според него турската фирма "Джейлан" търси фирма, на която да продаде дела си от съвместното дружество. Хидровъзел "Тунджа" също е предвиден в енергийната стратегия, там са и дунавските каскади Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш. Ако Европейската комисия не финансира проекта за газопровод Димитровград - Комотини, ще се търсят варианти със средства от бюджета, каза министър Димитров. Тази е схемата и за разширяването на Чирен. От втори Чирен се нуждае икономиката - такъв може да стане газонаходището в Галата, което е на изчерпване. Министърът каза, че се водят разговори с концесионера "Мелроуз" за превръщането му в хранилище.
Министър Димитров спомена също, че България и Гърция могат да изградят газов терминал на Егейско море, който да се захранва с по-скъпа суровина от Алжир, Кипър.
| За енергийната стратегия Целта на енергийната стратегия е постигане на оптимален баланс между енергийните цели и икономическия растеж. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на обществено обсъждане на енергийната стратегия на България до 2020 г. Вариантът на стратегия от юли 2008 г. е променен. Общественото обсъждане на стратегията и подготовката на екологичната оценка започват от ноември 2008 г. Стратегията се одобрява от Министерския съвет. Няма изискване тя да влезе за разглеждане в Народното събрание, но според министър Димитров е добре и депутатите да се ангажират с документа. Планирано е да нараства делът на чистата енергия в енергийния микс. През 2007 г. около 59% е енергията от тецовете, 33% - от ядрената енергетика, от ВЕИ – 8%. През 2020 г. делът на ВЕИ се очаква да бъде 11%, на ядрена енергетика - 37%, тецове - 52%. |