Одобрен е Общия тустройствен план (ОУП) на община Тунджа, заедно с правила и нормативи за неговото прилагане. Това стана с решение на общинския съвет в края на миналата година съгласно чл.127, ал.6 от Закона за устройство а територията. Очаква се обнародване на заповедта в Държавен вестник.
Общината, в която влизат 44 населени места, е най-голямата в област Ямбол и една от най-големите в страната.
ОУП дава устройствената визия на територията на община Тунджа за перспективeн период от 15 години. Разработването на плана започва след решение на Общински съвет - Тунджа, през 2004 г. Автор на проекта е колектив на "Национален център по териториално развитие" ЕАД с ръководител на проекта арх. Иван Иванов.
Планът е разработен в две фази – предварителен и окончателен проект. Освен основния графичен материал са създадени и осем схеми за транспорта, водоснабдяване и канализация, електроснабдяване и газификация, културно – историческо наследство, зелената система, схема на собствеността, плановата обезпеченост и геоложка карта. На 14 юли 2006 г. е проведено обществено обсъждане на предварителния проект, след което той е разгледан и приет от общински експертен съвет по устройство на територията. Изработеният окончателен проект е съгласуван от Национален институт за паметниците на културата на 17 юни 2008 г.
През времето на възлагане, изработване, обсъждане и съгласуване до приемането колективът е отразил процедираните подробни устройствени планове съгласно чл. 124 от Закона за устройство на територията, касаещи разглежданата територия.
Община Тунджа - Ямбол, е създадена през 1987 г. Заема западната част на област Ямбол и граничи с общините Ямбол, Стралджа, Елхово, Нова Загора и Тополовград. Тунджа е най-голямата по територия община в областта. Тя има 1218.9 кв.км площ (36.3% от територията на областта) и е с най-голям брой населени места – 44 от общо 109 за областта, или 40.4% от селищата, а на нея принадлежат и 20% от населението на областта и най-голям брой кметства – 37 от общо 42 за област Ямбол. Седалището на общината е в град Ямбол. Административно-териториалното й устройство е нетрадиционно предвид факта, че няма административен център, при което всички населени места са поставени в равностойно положение.
Проектът за ОУП запазва сегашната категоризация на населените места. Определя селата Скалица, Тенево и Победа като опорни пунктове на селищната мрежа. Предвид подписаните правителствени спогодби със САЩ за използване на военна база с проекта е дадена възможност за създаване на обслужващ център в района на "Гарадока", землището на село Безмер. За този обект има разработен подробен устройствен план.

Развитието на икономиката на общината
е силно повлияно от селското стопанство. В общината има близо 350 регистрирани фирми, предимно от хранително-вкусовата промишленост. Сред тях са българско-френската фирма за птиче месо "Алианс-Агрикол – АЛАГ", чиято база е в с. Окоп, мелница "Миланов-Попов" - с. Калчево, която разполага с лицензирано зърнохранилище, мандра "Български йогурт" в с. Веселиново, където се произвеждат млека и сирена и има лиценз за износ в Европейския съюз, винарска изба "Шато Руко" - с. Хаджидимитрово, която притежава 1900 дка лозя, и др.
С проека на ОУП се дават териториални възможности за развитие на икономически дейности в близост до населените места, като по този начин ще се облекчат процедурите по реализацията на стопанските обекти.

Териториална структура
В резултат на възстановяването на собствеността върху земеделските земи и върху горите и земите от горския фонд в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е променена и структурата на земеползване на територията на община Тунджа. Преобладаващ става делът на частната собственост върху земеделските земи. Изготвени са и са приети планове за земеразделяне на всички землища в общината.
След възстановяването на собствеността върху земеделските земи е налице раздробяване на земите в общината (налице са 101405 броя имоти). Наличието на многобройни маломерни участъци земеделска земя води до неефективно използване на техниката, ниска ефективност при използването на земите, невъзможност за прилагане на модерни методи в земеделието. Според проектантския колектив решаващо значение за по-нататъшното развитие и стабилизиране на земеделското производство в общината, респективно за използването и стопанисването на поземлените ресурси, ще има участието на държавата с временни данъчни облекчения за земеделските стопани, в намеса в критични за селското стопанство моменти посредством временно регулиращи средства (финансиране на определени дейности, преференции и други стимули). Според авторите на плана е необходимо заедно с развитието на частните земеделски стопанства да се развиват и семейни ферми, различни видове сдружения и кооперации за обработване, химическа защита, реализация на продукцията и др.
Общият устройствен план предвижда редица мероприятия, вследствие на които ще настъпят изменения в териториалното разпределение на поземлените ресурси. Сравнителният анализ на териториалните изменения общо в територията на общината показва, че земеделските територии намаляват размера си в сравнение с площта им през 2000 г. с 4386 дка и се установяват на 1 0091 68 дка. Най-голямо е намалението в площта на обработваемата земя - с 3023 дка, в т.ч. нивите с 2643 дка, трайните насаждения с 396 дка, а площта на ливадите се увеличава с 46 дка. Необработваемите земеделски земи – мери, пасища и дерета, намаляват размера си общо с 1363 дка. Горските територии не променят размера в обхвата на хоризонта на плана.
Най-големи промени се предвиждат в площта на населените места и другите урбанизирани територии. Общата им площ се увеличава с 3056 дка и достига общо 62 088 дка. Най-голямо е увеличението на селищната територия на населените места в регулационни граници. Тя нараства общо с 6519 дка. Това е за сметка на земеделски земи, производствени терени, стопански дворове и други застроени терени извън регулацията.
Проектът предвижда създаването на индустриален парк върху площ от 420 дка в землището на с. Хаджидимитрово. Проектът за индустриален парк е одобрен по програма ФАР за индустриалните зони. В землището на същото селище се предвижда и създаването на регионално депо за твърди битови отпадъци на площ  152 дка.
Стари сметища с площ 463 дка (в т.ч. 194 дка нерегламентирани сметища върху земеделски земи) и част от депата за промишлени отпадъци ще се рекултивират за ниви, трайни насаждения, ливади, пасища.
С 1530 дка се увеличават териториите за транспорт и инфраструктура. През територията на общината преминава трасето на автомагистрала "Тракия", за изграждането на която ще се заемат общо 1487 дка ниви и трайни насаждения.

Обитаване
Анализът на жилищния фонд на община Тунджа е разработен на базата на статистически данни. За детайлизиране на проучването освен броя на жилищата по населени места проектантите са изследвали и множество количествени и качествени показатели на жилищния фонд като площ на жилищните сгради, стандарт на обитаване, стойност, благоустроеност и други.
През 2005 г. в община Тунджа има 17 061 жилища с 29 760 обитатели. От направения анализ на жилищния фонд на населените места в общината с проекта се направени следните изводи:
- Жилищната задоволеност в общината като цяло е много висока, което е плод на намаляване на населението
- Като много добро с незначителни изключения може да се характеризира физическото състояние на сградния фонд
- Като преобладаващо добра може да се отчете първичната техническа благоустроеност на жилищния фонд в общината
- Във всички населени места има сезонно обитавани жилища, които в предишни преброявания се водеха вили и къщи за почивка
- Като цяло стандартът на обитаване за общината е 35 кв.м на обитател.
За жилищен проблем по принцип в общината не може да се говори, посочват авторите на плана. Бъдещото ново жилищно строителство ще се извършва по стопански начин. В момента съществува проблем с усвоени жилищни територии извън регулацията на някои населени места, като с плана те се предлагат за включване в чертите на урегулираната селищна територия. Интересен е фактът, че населените места от общината са привлекли за обитаване английски граждани.
Като специфични територии със смесени функции, обитаване и отдих са земите, предвидени в Кукорево, Стара река и Безмер.
Обектите с търговска дейност в селата от общината са 132 с площ на залите 7058 кв.м. Общо обектите на търговията и социална инфраструктура задоволяват нуждите на общината, се посочва в плана.

Транспортна система
Републиканската пътна мрежа на територията на общината е с обща дължина 228.1 км и включва пътища от І, ІІ и ІІІ клас. Най-високото ниво на транспортно обслужване в общината се осъществява от първокласния път І-7 граница Румъния – Силистра – Дулово – Шумен – Преслав – Върбица - Бероново - Мараша – Ямбол – Елхово – Гранитово – Мелница - Лесово – граница Турция. След откриването на ГКПП Лесово пътят провежда транзитните потоци Турция – Бългия - Румъния и има значително стопанско и икономическо значение за региона, като обслужва и транспортния поток през територията на общината от съседните общини. По направлението на път І-7 ще се осъществи и връзка с АМ "Тракия".
Дължината на участъка от път І-7 през територията на община Тунджа е 36.7 км, като е наложителна рехабилитация и реконструкция от км 265+000 до км 282+000 в съответствие с европейските стандарти за сигурност и качество на транзитните международни маршрути за товарни превози.
Второкласният път ІІ-53 Сливен – Ямбол – Калчево – Победа – Челник – Тамарино – Средец е с важно значение за общината и обща дължина на нейна територия 22.7 км. Осъществявайки връзката със Сливенска и Бургаска област, пътят провежда транзитното движение на средни разстояния и изпълнява разпределителни функции в транспортната система, като осигурява оптимални маршрути на транзитното движение в страната.
На територията на община Тунджа е развита и функционира 158,3 км четвъртокласна пътна мрежа, чрез която се осъществяват транспортните връзки между населените места в общината, но състоянието й е лошо.
Общинската пътна мрежа се стопанисва и поддържа от община Тунджа, но средствата, които ежегодно се осигуряват, покриват рехабилитация едва на 1 км пътна мрежа. Ежегодните ремонти са в малки обеми и се финансират от републиканския бюджет.
В общия устройствен план е установено, че връзките в направление изток-запад са недостатъчни. За подобряване на автомобилната достъпност в това направление изток-запад са предвидени няколко проектни връзки:
- Безмер – Скобелево с дължина 2517 м;
- Ханово – Роза с 7330 м;
- Маломир – Крумово с 10075 м;
- Драма – пътя Крумово – Голям манастир с 3207 м;
- Меден кладенец – Видинци с 5440 м;

Водоснабдяване и канализация
Във всички населени места на община Тунджа има изградени водоснабдителни системи и 98 % от населението е водоснабдено. Основната част от тях са били построени в периода от 1970 – 1980 г. Днес всички мрежи и съоръжения са силно амортизирани и е необходима тяхната реконструкция и подмяна. Проектът предвижда да се извърши поетапна подмяна по населени места на амортизираната водопроводна мрежа и разширение на съществуващата с цел напълно водоснабдяване на населението.
Има и села с режимно водоснабдяване – 12 часа. Това са селата Скалица, Генералтошево.
Община Тунджа има одобрено финансиране за изграждане на разширения на водопроводните мрежи в селата Окоп (1 600 м), Каравелово (400), Генералтошево (300 м) и Г.Манастир (300 м) на обща стойност от 171 000 лева.
Предвижда се да се изготвят инвестиционните проекти и изградят разширения на мрежите в 15 села на обща стойност около 300 хил. лева. С реализиране на тези намерения ще се реши окончателно проблема с осигуряване на водоподаване до всеки дом.
В селата на общината няма изградена канализация. Частична има в с.Кабиле с дължина 1 875 м и с.Чарган 1 877 м. Предстои изграждане на канализация втори етап в с.Черган и за с. Тенево. Във всички села има изградени по стопански начин канализации, които функционират, но не отговарят на техническите норми.
Като основен проблем в плана се посочва трайната тенденция на увеличаване на концентрацията на нитратите в питейните води. Неконтролирано торене с азот, съдържащи се в торовете, компрометира голяма част от водоизточниците в общината. Най-големи превишения на показател нитрати се констатира в селата Овчи кладенец, Меден кладенец, Чарган, Робово. Превишение на Българските държавни стандарти (БДС) по показатели хлориди и електропроводимост е констатирано за с.Ханово.