Миналата седмица Българската стопанска камара (БСК) представи ежегодното си изследване за фирмените задължения, които този път свърза с икономическата криза. Пак миналата седмица "Индъстри уоч" представи смелите си прогнози за 2009 г. Едновременно и независимо една от друга двете институции за пореден път определиха строителството и недвижимите имоти като сломени от кризата. Според Божидар Данев, председател на БСК, кризата в България ще избухне през април-май. Белег, че тя вече е икономическа, са и големите задължения, които в края на 2007 – началото на 2008 са 116 млрд. лева, с 35.4 млрд. лева повече от 2006 г., което прави ръст 43.7%. От общия обем на задълженията 80.6 млрд. лева са междуфирмени, 31.7 млрд. лева са задълженията към банките, а 4.1 млрд. лева са данъчните. Задлъжнялостта е най-голяма в търговията и ремонта на автомобили – 29.5 млрд. лв., операциите с недвижими имоти – 18.7 млрд. лв., следвани от строителството – 14.1 млрд. лв. Прави впечатление, че ръстът на задлъжнялост е най-висок при недвижимите имоти - 9.7 млрд. лв. Строителният сектор запазва по този показател стабилното трето място, което го прави задължен да направи вътрешни структурни промени.
Прогнозата за задълженията в края на 2008 г. са за 160 млрд. лв., каза зам.-председателят на камарата Камен Колев, за 2009 г. се прибавят още 40 млрд. лв., така сумата става 200 млрд. лева. За в."Строителство Градът" Камен Колев каза още, че

спадът в строителния сектор ще бъде 30%,
това означава и фалити на малките фирми.
Задълженията не са белег на кризата. Техният ръст е една от причините за кризата. Докато допреди пет години по-характерна беше междуфирмената задлъжнялост, сега по-ярка е експанзията на кредитирането. Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор растат плавно от 2002 г. насам, но те рязко скачат през 2007 г.
Според деветте смели прогнози на "Индъстри уоч" държавата няма да свие своите разходи, като се лиши от част от администрацията, Европейската комисия ще блокира още от средствата, които е определила да ни даде, цените на имотите трябва да спаднат.
Според БСК политическият елит прави системни грешки, страда от хронична липса на капацитет да взема правилни решения, да прогнозира и да извлича поука от досегашните кризисни състояния – суша, наводнения, отпадъци, газ, транспорт, липса на доверие към България от страна на Европейския съюз по отношение на усвояване на еврофондовете и работата на съдебната система. Всъщност, твърди Божидар Данев, кризата ни доведе в Европейския съюз.
Тревожно е състоянието на предприятията на фондовата борса – освен загуби в счетоводния отчет те страдат и от срива на цените на техните акции. Ако в края на 2002 г. приходите от продажби бяха с 9% по-големи от задълженията, то през 2007 г. са с 9% по-малки. Според проучването на стопанската камара така започва декапитализирането на икономиката. При почти нулев растеж (от стопанската камара са на мнение, че той дори ще е отрицателен) няма да има средства за изплащане на задълженията.
Банките променят методиката за цената на отпусканите кредити, покачват и лихвите, което също е белег на декапитализация.
Допълнителна тежина внасят и просрочените междуфирмените кредити - повече от половината са от този вид.
Междуфирмените задължения растат, растат и задълженията в свързаните предприятия. Счетоводна практика е при свързаните предприятия да се скриват реалните задължения, смята Божидар Данев.
Нарастват и търговските заеми - в края на 2007 г. те са 6.5 млрд. лв., ръстът за година е 2.5 млрд. лева, или 62%.
Бюджетът също е генерирал задължения към нефинансовите предприятия. Над 2 млрд. лева са  пари  на бизнеса от данъци, които са невъзстановени. Така държавата също е причина за генериране на фирмени задължения.

Изход от високия ръст на задлъжнялостта
на нефинансовите институции е създаването на клирингова къща – идеята на стопанската камара е от 1993 г. В последно време към нея се присъединиха и други икономически субекти.
Нужни са система и място, където да се продават дълговете на предприятията.
Необходими са структурни промени в икономиката. Европа избра иновациите. На България са нужни инвестиции в инфраструктура с държавна подкрепа, инвестиции в енергетиката, иновации и развитие на селското стопанско, смятат от стопанската камара. Тяхно е и предложението България най-после да капитализира геополитическото си положение – това без добра инфраструктура няма да стане.
Мерки за стабилизиране на фирмите предложи и управителният съвет на Българската предприемаческа камара в строителството (БПКСтр) след специално заседание. Става дума за намаляване процента на ДДС за жилищното строителство, какъвто модел съществува в други европейски държави, и преференции при закупуване на първо жилище като кредитни облекчения, гратисен период за данъчни облекчения и други, намаляване на държавните и общинските такси за жилищното строителство. Ще настояваме пред правителството и Народното събрание да бъде създаден облекчен режим за кредитирането на жилищно строителство под контрола на Българската народна банка и приоритетно насочване на държавни средства към общините за изграждане на инфраструктурата, са другите предложения на камарата, съобщава нейният председател инж. Николин Гавраилов.