Несигурността в доходите спира хората за купуват имоти
| Като регионален директор на Re/Max - България, Илиян Николов поставя началото на мрежа от офиси с покритие в цялата страна на една от най-големите световни марки в продажбите на недвижими имоти. На базата на франчайзингови споразумения Re/Max обединява близо 120 хиляди брокера в 6500 офиса в 63 страни по целия свят. Самият г-н Николов има икономическо и юридическо образование. Кариерата му преминава през сферата на юридическите консултации и инвестиционното планиране, строителното предприемачество и инвестициите в имоти. С него разговаряме за ситуация на пазара на имоти в България по време на криза, какви са последствията, механизмите за справяне и очакванията на инвеститори и клиенти. |
Какво се случва на пазара на имоти в България. Криза има, това е ясно, стигнахме ли дъното или тепърва има още да падаме?
- Финансова криза има. Ясно е, че става икономическа, но докъде ще стигне никой не може да каже. Ние сме малка държава и това може да не ни влияе до толкова голяма степен. След като има финансова криза, повече от ясно е, че тя влияе и на имотите, защото те отразяват положителните инвестиционни очаквания на хората - както на купувачите, така и на продавачите. И тъй като в момента тези очаквания са негативни, повечето хора предпочитат да премахнат излишните разходи, т.е. не да си купуват нова къща, а да изчакат. Затова се забави пазарът. Купувачите не чакат да паднат цените или да се случи нещо с имотите, а чакат да видят какво ще бъде изобщо състоянието на пазара. Не искат да правят разходи, защото не са сигурни ще имат ли приходи. Да инвестираш означава да харчиш средства, без значение дали това са готови пари или заем
От другата страна са банките. Голяма част от тях не знаят дали клиентите им ще могат да си изплащат заемите, затова и стягат условията за отпускане на кредити. Тук изключваме лихвите, които така или иначе се повишават. Изведнъж всичко стана сложно, защото няма ръст. Когато има такъв, печалбата се смята лесно, но сега пазарът просто е застинал.
Как се промениха цените спрямо началото на годината и какво очаквате за следващите месеци?
- Пазарът е застинал на позицията, когато имаше ръст. Цените са замръзнали на нива отпреди година, има и понижения. В София например офертните цени се разминават със 7-8%, а на някои места със 17-18% спрямо цените, на които се сключват сделки.
Високият клас имоти продължава да държи цените си. Търсят се изключителните имоти, с добра локация, с добра инфраструктура.
Но трябва да правим разлика между изключителните и скъпите имоти. Един имот може да е скъп, но да не предлага условията, които могат да го направят ексклузивен. Например една много хубава луксозна къща, но с лоша заобикаляща я среда не може да се конкурира с апартамент в един комплекс. Затова се получават и парадокси, в "Обеля", близо до метрото има имоти на цените на някои южни райони с лоша инфраструктура.
Очаквам в средния сегмент да има много сериозна корекция на цените. Това не означава да падат, тъй като просто има някои много надценени. В същото време има достатъчно имоти в този сегмент, които се продават, а това говори, че пазарът е жив.
Кой определя пазара сега, по време на криза?
- Пазарът управлява всички. Ако няма купувачи, продавачите отдават имотите под наем. Купувачите стават наематели, увеличава се търсенето на имоти под наем, наемите се покачват и за собствениците това също е добре. Защо да продават, след като сметката им излиза така? Собствениците на имоти не могат да насилят хората да купуват, а от своя страна купувачите не могат да смъкнат цените, ако спрат да купуват. Предприемачите пък нямат изгода да строят повече, защото предлагането превишава търсенето, а банките от своя страна няма да отпускат пари за нещо, което не носи печалба.
Ние за пръв път изживяваме такава криза. В продължение на 4-5 години имахме възход, а сега има застой. Така или иначе пазарът щеше да поемем надолу, с леки корекции - не може цените вечно да растат, а нещата постепенно ще се успокоят. Когато има доходи, ще има и продажби.
Значи пътят за справяне с нея минава между търсенето и предлагането.
- Да, така е. Ние сме много назад спрямо други страни и това донякъде е положително. Нашите финансови инструменти гравитират основно около кеш и ипотеки, което ни позволява да бъдем предвидими. В Америка тази криза дойде, защото там работят с много сложни инструменти. Там подобни неща вече са се случвали и съответно има механизми за справяне.
Кой все пак е най-засегнатият сегмент? И къде са чуждестранните инвестиции?
- Правилният въпрос е не кой, а кои са засегнати. Това са собствениците на инвестиционни проекти и най-вече на земя, освен ако не е топ място. Има предложения за прекрасни имоти, но няма сделки. Защо даден инвеститор да строи апартаменти, при положение че на пазара има свръхпредлагане? Навсякъде по света това е обичайна ситуация, изключение правят улици в големите световни градове - Париж, Лондон, Виена… Там винаги има търсене и има кой да даде пари.
А чуждестранните инвестиции - няма защо да ги има. Който има достатъчно средства и може да инвестира, защо да не го направи там, където е.
Държавата може ли да бъде някакъв регулатор?
- Това, което държавата може да направи, е да създаде заетост. И тогава хората ще имат пари да купуват имоти. Ние имаме някакъв бюджетен излишък, което ни превърна в отличници спрямо други европейски държави. Той например може да се изхарчи за несъществуващата инфраструктура, а така да се създадат определен брой работни места. Европейските пари трябва задължително да се усвоят, защото те също могат да осигурят заетост на населението. Важно е да се инвестира в инфраструктура. Държавата закони за това не може да създаде, но може да наложи направата на ясни устройствени планове, за да е ясно какво може да се построи, къде и доколко.