Добрата съвместна работа на всички участници в строителния процес е гаранция за качествен финален резултат. Отношенията между участниците в строително-инвестиционния процес бяха обект на дискусия на 27 ноември, организирана от Камарата на архитектите в България. На нея архитекти-проектанти направиха опит да се разкрие симбиозата в общата им работа, защото аспектите на отношенията между възложителите, архитектите и инженерите са многослойни.
Според инж. Георги Колчаков архитектурният образ е нещо, което се заражда в най-съкровените пластове на съзнанието на твореца. Това е сложният процес на намиране на съответствие на обекти от света на идеалното в материални форми. В това отношение архитектите и инженерите са едно цяло. Главното предизвикателство пред инженера е да вникне в гледната точка и тя да намери конкретизация на формите и линиите, които имат естетическа стойност.
Инвестиционното проектиране е сложен процес, който в повечето случаи еволюира. Така например в началото стои желанието на инвеститора, следвано от архитектурното решение, допълено от конструктивното, променено от изискванията на надзора, а на финала е изпълнението. За да бъде успешен крайният продукт, всичките участници и специалисти трябва да работят съвместно още от самото начало, да вървят заедно "ръка за ръка". От още по-голямо значение е, че отговорността пред хората и качеството на живот, който предлага една сграда, се поделя между всички.
Невинаги обаче този процес преминава гладко и безпроблемно. Според арх. Иво Пантелеев в България съществува конфликт в търговско отношение. "Архитектите по принуда са и предприемачи. Двете камари (на архитектите и инженерите) трябва да намерим допирната си точка и да работим заедно. Лодката, в която се намираме, е обща."
Много често възложителите третират целия проектантски процес като търговска дейност, която търпи договаряне. В страните със строителни традиции основната цел е качеството. За да се опрости и улесни екипната работата, инженерните услуги за един проект не би трябвало да се извършват от индивидуални бюра, което води до липса на ефективност и разпиляност на целия процес. "Така например архитектите във Франция получават между 4 и 12% от строителната стойност. Това позволява разработването на качествен проект. В България за съжаление тези цифри са от порядъка на от 1 до 3.5% от строителната стойност, като това обичайно включва и целия инженерен пакет", каза архитект Стефан Добрев,който е работил повече от 15 години в Париж. У нас това са факторите, възпрепятстващи архитектите и инженерите да отделят достатъчно време на един проект и той да бъде прецизно и задълбочено развит. Въпреки трудностите Камарата на архитектите в България е направила много усилия проектантският труд да бъде адекватно възнаграден, допълни арх. Добрев.
"Пазарът обаче е най-добрият учител и от тази гледна точка предприемач, който допуска грешки в проекта си, плаща от собствения си джоб", каза Венета Кръстева, модератор на панела "Отношенията архитекти и други участници в инвестиционния процес" и управител на "Строителство Градът". В областта на архитектурата не може да властва само пазарният механизъм.
В България често срещано явление е припокриване на функциите на архитектите с останалите участници в строителния процес. За да се избегне подобно явления и да се разграничат архитектурните и проектантските функции, е необходимо от самото начало възложителят да се обърне към фирма за проект мениджмънт. Това е необходимост за цялостния живот на сградата. Обичайно проектите се реализират с редица компромиси и за да се избегнат пропуските, е необходим контрол. "Функциите на проект мениджъри следва да поемат фирмите, лицензирани като консултанти по смисъла на Закона за устройство на територията и контрола върху проекта, да се осъществяват не от момента на изготвянето му, а от момента на съставяне на заданието за проектиране", каза Симеон Александров, проект мениджър.
Строителният процес може да бъде разделен на проектиране, строителство и експлоатация. Хубавото е, че напоследък все повече внимание се отделя и на функцията на сградата. Усилено започна да се говори за енергоспестяване например. Хората започнаха да осъзнават, че не само външният вид на сградата е от значение. Важно е как тя се вписва в околната среда.
"Немислимо е един качествен инвестиционен проект да бъде реализиран без качествен проект. Най-важният човек в един инвестиционен проект е архитектът", допълни Аркади Чорбаджийски, инвеститор на обществени и жилищни сгради в София.