Единствено неограничената форма на енергия е енергоефективната. Климатичните промени са големият шанс на строителната индустрия и тя трябва да се насочи към сградите с енергична независимост, каквито са пасивните къщи. Създалата се финансова криза и климатичните промени налагат да се променят приоритетите за строителство. Това стана ясно по време на първия семинар "Пасивни къщи България", организиран от "Студио Архе" с участието на австрийската асоциация на пасивните сгради IG Passivhaus, както и на фирмите "Изовер", "Рехау", "Сен Гобен глас" и други.
Инж. Гюнтер Ланг, председател на IG Passivhaus, представи проекти на сгради в Австрия, при които след саниране на сградите в пъти се е намалило потреблението на енергия. Сграда с жилищни функции, която е с полезна площ 2860 кв.м, е имала разход за енергия 179 кWh на кв.м, след саниране и увеличаване на полезната й площ на 3160 кв.м разходите за енергия спадат до 14.70 кWh. В област Горна Австрия е въведено изискването всички нови сгради да отговарят на пасивния стандарт. Там вече е изградена и първата пасивна църква, която се радва на голяма посещаемост, посочи инж. Ланг.
Много важно за проектиране на пасивните къщи
е прецизно планиране и оптимизиране на детайлите отлична топлоизолация, въздухонепроницаемост, избягване на термомостове. Необходимо е да се следва компактният обем и ориентацията на сградата към южната посока.
Инж. Ланг е направил проучване и анализ за инвестициите в нискоенергийни и пасивни сгради, които предстои да представи пред парламента на Австрия. Основният извод е, че инвестицията в саниране струва едва 20% от стойността на изграждане на нова електрическа централа. Всичко това спомага и за редуциране на вредните въглеродни емисии. Ако се санират старите сгради, ще се намалят разходите за енергия до 80%. Това за държавата е много по-евтино, отколкото да инвестира в енергийни мощности, каза Ланг.
Според проф. д-р инж. Димитър Назърски, ръководител на катедра "Строителни материали и изолации" в Университета по архитектура, строителство и геодезия, е необходимо да се направят някои подобрения на текста на Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. По думите на проф. Назърски, за да се подобри енергийната ефективност на сградите, е необходимо в архитектурния проект още в идейна фаза да бъде заложена топлоизолационната система със съответните материали. По този начин идейният проект ще показва каква е икономията от гледна точка на клас по енергийна ефективност. До началото на януари ще внесем предложения за корекции в наредбата, които са насочени към подобряване на топлоизолационната способност на сградата. Предложенията ще бъдат от УАСГ, Научно-изследователския строителен институт, ВСУ "Любен Каравелов", Българския институт по стандартизация и Българската асоциация за изолациите в строителството. Необходимо е и при реалното изпълнение на сградата инвеститорът и фирмите за строителен надзор да извършват контрол на изпълнението на топлоизолационната система.
Който е заинтересуван да бъде независим от потреблението на енергия, трябва да се насочи към изграждане на нискоенергийни сгради. Във Великобритания вече се говори за сгради с гарантирани показатели, посочи проф. Назърски. Сградата трябва да има четири сертификата, за да може този, който я продава, да бъде аргументиран с цената, а този, който я купува, да има някакви гаранции. Това са сертификат за конструктивната система, т.е. проектът отговаря на действащите норми и нормите за земетръс, вторият е енергиен сертификат, сертификат за пожарна устойчивост и за строителните материали, които трябва да са с регламентирани качества по отношение на вредни газови и нуклеарни емисии.
Екоорганизациите подкрепят пасивните сгради
Идеята за построяване на пасивни къщи се подкрепя и от екоорганизациите. Живко Богданов от WWF (международна природозащитна организация) споделя, че за него е удоволствие да констатира, че вече и в България има инвеститор, който е стартирал проект за изграждане на такъв тип сгради. От жизнено важно значение е да проумеем, че глобалното затопляне и всички последствия, свързани с него, не се случва от само себе си. Основният му причинител са хората. Изгарянето на дори минимално количество въглища, нефт или природен газ означава излъчване на още вредни и натоварващи атмосферата газове. Сред тях най-вредният е въглеродният диоксид, който допринася за повече от 80% от атмосферното замърсяване. В момента атмосферните нива на въглеродния диоксид са по-високи от когато и да било от съществуването на човечеството. Изгарянето на всяко парче въглища, на всеки литър нефт или природен газ означава излъчване на още натоварващи атмосферата газове. През последното десетилетие само 30% от замърсяването се дължи на индустрията. Виновниците за останалите 70% са транспортът и домакинствата. През 2002 г. е проведено изследване за промените на климата и е направен така нареченият здравен преглед на планетата. Съставен е докладът "Живата планета", който трябва да даде представа за случващото се на Земята от гледна точка на биоразнообразието, на изчерпването на ресурсите, на промените, които настъпват в природата, докато ние я обитаваме. Наблюдението обхваща период от 38 години, а изводът е, че хората ползват ресурси в количества, които не са им необходими. Достатъчно показателно е, че към момента общият брой на населението е около 6.5 млрд. души и ако всички ползваме благата на планетата за постигане на стандарт подобен на европейския, на нас ще са ни необходими ресурсите на поне три планети като Земята.
Нуждата от промяна е наложителна и сътрудничеството на природозащитните организации и бизнеса намират допирни точки в стартиралата програма за корпоративна отговорност. Тя е с изцяло екологична насоченост, а целта й е да останем да живеем на тази планета и тя да остана такава, каквато я познаваме възможно най-дълго време.
Първият експериментален проект е сграда в Лондон, реализиран под егидата на програмата One Planet Living. Комплексът BedZed отговаря на всички изисквания за пасивните къщи и е напълно независим от енергия, произведена от изкопаемите горива. Сградата е със смесено ползване - социални жилища и офиси. Направени са необходимите изолации, използват се соларни панели, рециклират се битовите отпадъци и водата, а за да се затвори кръгът, обитателите й трябва да се съобразяват с определени правила на живот. Тя е локализирана близо до удобен обществен транспорт, така че да се ограничи количеството на изхвърляните емисии въглероден диоксид. Храната, която се доставя, е произведена на разстояние не повече от петдесет километра. Живеещите в този комплекс не разполагат със собствени автомобили. Закупени са определен брой и чрез график се разпределя ползването им, но при условие че се превозват повече хора. Реалните резултати са: с 88% по-малко енергия за отопление; генерирането на емисии въглероден диоксид е намаляло с 65%, а използваното електричество - с 25%. Добрата новина е, че вече е изградена мрежа от общности на почти всички континенти, които работят по програмата One Planet Living. Ангажирани са много общини по целия свят. Примери за построени обекти от този тип има в Австралия, а най-мащабният се намира в Португалия. Той обхваща площ от пет хиляди хектара и осем хиляди къщи.