Техническата инфраструктура невинаги отговаря на изискванията за обслужване на територията
Г-жо Бакалова, какви са проблемите при изграждането на подземни и надземни обекти и съоръжения на техническата инфраструктура? Чии са ангажиментите към тези обекти по закон и какво показва практиката?
- Най-сериозните проблеми при изграждането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в границите на населените места и извън тях са липсата на планова готовност за разрешаване на строителството и липсата на финансови средства за фактическата им реализация. Не на последно място са и проблемите, свързани с придобиването от общината на частите от имоти, попадащи под трасето на новопредвидените улици, което е предпоставка за изграждането на съответните инженерни мрежи (електропроводи, водопроводи, канализация и др.). Действащото законодателство допуска в трасето на улицата да се изграждат мрежи и съоръжения на инженерната инфраструктура, които стават собственост на различни лица (експлоатационни дружества). Всички те са възложители по смисъла на ЗУТ и имат право да извършват строителство в публичната общинска собственост. Представете си обаче напълно възможната ситуация, при която в трасето на една улица се изпълняват СМР от различни строители, по възлагане на различни възложители или още по-лошо, току-що завършената улица се разкопава за полагане на провод, който не е изпълнен своевременно. По правило изграждането, поддръжката и ремонта на довеждащите и отвеждащите проводи и разпределителни мрежи е ангажимент на държавата, общините или на съответните експлоатационни дружества (чл. 64, ал.3 ЗУТ). На практика обаче често инициативата и фактическото изграждане на тези съоръжения е на частни инвеститори, които имат интерес от захранването на техни сгради. В това няма нищо лошо, но невинаги изградената инфраструктура като капацитет и трасе отговаря на необходимите изисквания за обслужване на съответната територия, тъй като всеки инвеститор се стреми да задоволи собствените си интереси, без ангажименти за развитието на прилежащата територия като цяло.
В Закона за устройство на територията е разписано, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат за сметка на собствениците при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. Имат ли общините приети вече такива наредби? Какво е тяхното съдържание и как са уредени взаимоотношенията частен собственик - местна власт?
- На мен не ми е известно дали вече някои общини са приели наредби по чл. 69 от ЗУТ. Считам, че тези наредби ще станат особено актуални във връзка с прилагането на Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Съгласно ЗУЧК разрешенията за строеж за изграждане на нови обекти в зона А и в зона Б се издават при наличие на необходимите инженерни мрежи, а в случаите когато такива липсват, е създадена възможност да бъдат изградени по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.
Изграждането на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за сметка на собствениците намира частична правна уредба в наредбите на общините, приети на основание чл. 8, ал.2 от Закона за общинската собственост. Това са наредбите, които уреждат въпросите, свързани с управлението, стопанисването и разпореждането с общинско имущество.
Какво е значението на планирането на териториите върху изграждането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура?
- Наличието на планова готовност е основна предпоставка за изграждането на техническата инфраструктура, особено в новоурбанизираните територии. В последно време се наблюдава засилено усвояване на нови територии, прилежащи на населените места. Невинаги обаче изготвените по възлагане на частни инвеститори планове за застрояване, които обхващат само имотите, които са тяхна собственост, обезпечават транспортния достъп и прокарването на необходимите инженерни мрежи. Изработването на такива частични планове не позволява цялостното планиране на необходимата инфраструктура в тези нови територии. Считам, че е необходимо общините да отговорят на засиления интерес към разширяването на границите на урбанизираните територии (създаване на вилни селища, курортни и промишлени комплекси и т.н.), като поемат инициативата по изработване на съответните устройствени планове, най-вече като определят правилно териториалния им обхват и координират съгласуването им с плановете и програмите за развитие на съответните експлоатационни дружества.