Финансовата криза вече се усеща в реалната икономика. Заради очакваните сериозни последствия в строителния сектор браншът призова държавата да реагира с повече инвестиции в инфраструктурата.
Това стана на третата годишна среща между бизнеса и правителството, организирана от вестник "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Симеон Пешов, председател на Камарата на строителите в България, очаква спад на инвестициите в строителството с около 2 млрд. лева. Като причина той посочи замразяването на големи проекти на чужди инвеститори, основно в областта на ваканционните имоти. Той прогнозира още, че кризата ще засегне по-слабо жилищния пазар в по-големите градове. Пешов добави, че
правилният начин да се противодейства на кризата са публичните инвестиции в инфраструктура
строителството на енергийни проекти, както и размразяването на средствата по оперативните програми на Европейския съюз.
Могат да се предотвратят голяма част от негативните ефекти, ако правителството заедно с предприемачите обединят усилия за справяне с трудностите, потвърди и Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка. Тя предложи държавниците да създадат план за извънредни ситуации. Според нея в рамките на разумната политика би трябвало да се стимулира търсенето на стоки, както и да се използва държавният бюджет за повишаване на икономическия ръст.
Според Янко Кръндаров, изпълнителен директор на "Софстрой" АД, е факт спирането на по-големи проекти за по 100 млн. лв., които вече са на достатъчно напреднал етап - на изкоп за строеж. Замразени са и голям брой жилищни проекти и строителството на молове в по-малки градове. Вече се преразглеждат и сключени договори.
Глобалната криза вече е в двора на българската икономика, тя се усеща на ниво големи инвеститори и може да се характеризира като елемент на изстиване на икономиката и на строителния сектор, но времето ще покаже дали настинката ще стане епидемия, каза той. Реалният ефект от кризата ще може да бъде оценен в началото на следващата година, прогнозира Кръндаров.
Променената конюнктура в сектора се усеща и по отношението на банките и затрудненото осигуряване на необходимия за фирмите ресурс за инвестиционно финансиране. Продажбите в някои сектори намаляват. За момента не може много конкретно да се оценят последствията, тъй като има известен срок на забавяне в резултат на самите технологични срокове в строителната промишленост, смята Николай Калоянов, изпълнителен директор на "Балканстрой" АД.
Макар управляващите сакатегорични, че страната посреща в добро състояние световната финансова криза, вицепремиерът Ивайло Калфин обяви няколко антикризисни мерки, които все пак правителството ще осъществи. Държавата обмисля изграждането на индустриални зони и хидросъоръжения с пари от фискалния резерв на страната, с които да се стимулира стопанската активност. Планирано е подпомагане на малкия и средния бизнес с кредитни линии (също от резерва), които ще се разпределят чрез Българската банка за развитие. Очаква се и да се повиши бюджетът на фонда ФЛАГ, който да подпомага общините при работата с еврофондове.
Правителството се ангажира още с увеличаване на разходите за големи инфраструктурни проекти, както и с инвестиции в енергийна ефективност. Относно социалната политика управляващите имат намерение да "внимават" с разходите и да не увеличават данъчната тежест.
Кабинетът е предвидил резерви в бюджета, които да гарантират евентуални сътресения на икономиката, за да се избегне вземане на кредити от Световната банка или Международния валутен фонд. Приоритет на управляващите продължава да бъде стабилността на банковата система в страната.
Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че всички банки са в добро състояние и че няма място за притеснения на този етап. БНБ се ангажира да следи и занапред ситуацията около банковите институции в страната. "Глобалната финансова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България", добави Искров. Според него ефектите върху българската икономика ще бъдат няколко. Един от тях ще е намаление на износа вследствие от по-слабото външно търсене.
Ще намалее и притокът на преките чужди инвестиции.
Безработицата би могла да се увеличи заради евентуални съкращения в някои сектори на икономиката. Има опасност лихвите по кредитите да продължат да растат вследствие на тенденциите на глобалните финансови пазари. В по-дългосрочен план БНБ прогнозира минимална инфлация и дори в отделни периоди намаляване на цените, намалена заетост и продължаващ растеж на заплатите.
Финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че "не е имало по-труден момент от сегашния да се дефинира макрорамката (на бюджета) за следващата година". Финансовото министерство залага по-нисък икономически растеж - до 4.7% в сравнение с 6% през последните две години, инфлация в размер на 5.4% и преки чужди инвестиции около 5 млрд. евро. Бюджетният излишък се очаква да бъде 2-3%.
В бюджет 2009 са предвидени повече пари за социално осигуряване и подпомагане, здравеопазване и образование. Пенсиите ще нараснат, като максималната ще достигне 700 лева. Средствата за образование ще са с 400 млн. лева повече, за да се отговори на икономическите проблеми от демографската криза. Държавата планира да гарантира студентските кредити и да освободи от данъци лихвите по ипотечните кредити на млади семейства.