Комисията по енергетика отхвърли миналата седмица на свое заседание промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност. Те предвиждаха възможност топлоснабдени сгради, в които две трети от абонатите повече от два месеца не са си плащали сметките, да бъдат изключвани от топлофикационните дружества. Подобен текст дискриминира останалата една трета от потребителите, които са редовни платци, решиха депутатите без председателя на комисията Рамадан Аталай, който е и вносител на оспорваното предложение. Макар че предложението беше отхвърлено от комисията, то ще бъде внесено за обсъждане в пленарната зала. Парламентът ще продължи дебатите по законопроекта за енергийната ефективност на извънредно заседание във вторник, 28 октомври,.
Срещу разпоредбата за изключване на редовните платци заедно с нередовните се обявиха и от Гражданското сдружение срещу корупцията и незаконното строителство, които миналата седмица организираха кръгла маса на тема "Управлението на етажната собственост в България и страните от Европейския съюз - съответствия и различия". Според Стоил Сотиров, председател на сдружението, не може да се каже, че целият закон е лош. Част от закона не е добра и това е разделът за сдружаването на гражданите. С него се цели хората да бъдат вкарани в капан - едно сдружение, едно юридическо лице да отговаря, и там е голямата опасност, каза Стоилов, да не би това сдружение да заложи идеалните части от имотите.
"Нов погрешен прочит на закона, в него няма задължително сдружаване. В този закон не се уреждат взаимоотношенията с "Топлофикация". Няма нищо общо със схемата "един вход - една сметка", отговори за в. "Строителство Градът" председателят на работната група по Законопроекта за управление на етажната собственост депутатът Яни Янев.
"Законопроектът за етажната собственост е безкрайно лош, а още по-голямо зло е законопроектът за енергийната ефективност. Двата законопроекта предвиждат въвеждане на обща сметка за парно отопление, която нарушава индивидуалните права на потребителите, каза Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана Гиньо Ганев, по време на кръглата маса. Законопроектът за етажната собственост механично пренася практики от европейски страни, които са неприложими у нас, добави Цеков. България е голямо изключение в Европейския съюз, тъй като повече от 90% от жилищата в страната са индивидуална частна собственост. В Европа и САЩ по-голямата част от жилищата са на един собственик и той ги отдава под наем, затова там е възможно да има общи потребителски сметки", отбеляза Борислав Цеков.
Той повтори изразеното дни преди това мнение на омбудсмана Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд, ако се приемат противоконституционни законодателни текстове в двата законопроекта.
Стоил Сотиров напомни, че е необходимо да има публично обсъждане на законопроекта за етажната собственост преди внасянето му в парламента. Този закон засяга правата на пет милиона българи, живеещи в сгради с етажна собственост, допълни той.
Законопроектът за етажната собственост може да решава само въпроси с поддържането на общите части в жилищните блокове, но не и за плащането на сметки за услуги, каза Павел Кърлев, председател на Федерацията за защита на потребителите.
Ако управляващите не си вземат бележка, има лостове едно неблагоразумно решение да бъде спряно, смята Стоил Сотиров. Единият вариант е президентът да върне законопроекта, вторият е атакуване на текстове от Конституционния съд.