Откриванията на нови шопинг молове във Варна могат да бъдат последвани от закривания, тъй като градът няма икономиката, която да поеме цялото планирано строителство, предупредиха експерти по време на форум за търговията на дребно. В града вече отвори врати един, а са планирани още четири големи мола, но съществуват съмнения, че има нужда от повече от три.
До 2011 г. във Варна ще има над 1 млн. кв.м търговска площ, ако бъдат реализирани всички заявени 12 проекта за изграждане на търговски центрове в морската столица. Част от тях вече са въведени в експлоатация, включително най-големият действащ шопинг център в България - "Мол Варна", който има 33 хил. кв.м отдаваема площ.
"На потребител ще се падат приблизително около 3 кв.м. Ако концентрацията на търговски центрове се запази, всеки следващ мол ще затваря предходния. Тази тенденция вече започва да се усеща", заяви доц. д-р Цветен Цветков от катедрата по икономика и управление на търговията към Икономически университет - Варна, по време на провелата се международна конференция "Търговията в съвременното общество: Теория и практика".
"В световен мащаб няма такава концентрация на молове, каквато има в град като Варна. Предприемачите искат да строят там, където им харесва, без значение каква ще е инвестицията, стига обектът да е възможно най-голям", посочи доц. Цветков. Според него във Варна има пазар най-много за три мола.
По данни на консултантската компания MBL Варна ще бъде начело по наситеност на търговските площи от всички градове в страната. Един от основните показатели, чрез който се определя развитието на сектора, е отношението на общата квадратура на търговски площи за определен град към 1000 души от населението. В морската столица то ще е 650 кв.м на 1000 души. Не е ясно дали за статистиката са ползвани официалните данни, според които във Варна има под 500 хил. души, или онези на общината, според които в града постоянно живеят над 800 хил. души. През лятото със сезонните работници и туристите числото се увеличава до над 1 млн. души.
В борба за пазара
Наскоро наематели в "Пфое Мол" във Варна предизвикаха промени в мениджмънта на търговския център заради от претенциите им към управлението и посещаемостта на обекта. Той е собственост на дружество "Люк", което инвестира в проекта 15 млн. евро. Търговският център разполага със 17 500 кв.м площ. Той работи в конкуренция с близо два пъти по-големия "Мол Варна", разположен на бул. "Владислав Варненчик", който има разгъната застроена площ 70 хил. кв.м, от които 33 хил. кв.м отдаваема площ.
Нови проекти обаче продължават да изострят конкуренцията. На 10 минути пеш по булеварда в посока към центъра се строи търговският и бизнес комплекс "Гранд мол", който ще се състои от шопинг център и три офис кули. Само търговската част ще има общо 50 хил. кв.м магазини от около 200 хил. кв.м обща разгъната застроена площ. Откриването е предвидено за 2009 г.
На разстояние от 10-15 минути с кола се строи и "Галерия мол", в който базираната в Полша компания GTC инвестира 77 млн. евро заедно с местния предприемач Тони Икономов. Обектът е с разгъната застроена площ от 100 хил. кв.м, от които планираната отдаваема площ е 37 хил. кв.м. Пусковият срок е 2009 г.
Още един мол се изгражда на бул. "Владислав Варненчик" от дружеството "Варна тауърс". Заедно с него наличната търговска площ в търговски центрове в града ще наближи 160 хил. кв.м. На страната на предлагането в пазарния баланс ще натежи и шопинг молът "Черно море парк" на германската компания ECE Projectmanagement и австрийската Immoeast.
Сериозни затруднения в работата на варненските молове прогнозира и доц. д-р Данчо Данчев от катедрата по икономика и управление на търговията към Икономическия университет. Според него в морската столица няма потребители и за три големи търговски центъра. Те са сериозна заплаха за по-дребните търговци, някои от които вече фалирали или се преориентирали в друг бизнес.
Резерви
Пазарът обаче може да намери вътрешни резерви. От една страна, това ще стане чрез съкращение на печалбите на търговците за сметка на по-големите им обороти в новите обекти. "Потребителите очакват в резултат на конкуренцията на големите търговски вериги цените да паднат. Но това в България не се случва. Никъде другаде не се работи с такива големи търговски надценки. Печалбата на един търговец в САЩ е 4-5%, а тук често е над 20%. Варна е друг феномен - това е един от най-скъпита градове в България, а доходите не са сред най-високите", коментира доц. Данчо Данчев.
Работещите търговски центрове разчитат и на туристите. Техни реклами вървят дори и в асансьорите на някои от хотелите в Златни пясъци, а туроператорите редовно организират транспорт на туристите си до "Метро", "Пикадили" или "Мол Варна".
Съвременните предизвикателства пред търговията са в резултат на изключително силната конкуренция в сектора, която е резултат на навлизането в България на големите вериги. Те се конкурират помежду си, с българските вериги и с малките търговци. "Това, от една страна, е добре за потребителите - могат да избират повече стоки от повече търговци и евентуално на по-ниски цени. Негативният аспект е, се засягат в сериозна степен дребните търговци. За да оцелеят, те трябва да се обединят", коментира доц. Данчев.
Предложения
"Добър вариант за Варна е развитието на системните молове, включващи множество търговски центрове. Обектите трябва да бъдат разположени на една улица или булевард, а потребителят да има възможност да стига с кола от единия до другия за десет минути", коментира доц. Цветков.
Според него моловете трябва да имат привлекателност в зона от 200 до 400 километра. Внимание трябвало да се обърне и към големи центрове като Букурещ и Констанца, които са на няколко часа път от Варна.
Търговското развитие на Варна би се катализирало от създаване на делови и търговски център, който да се обособи от централната градска част до Морската градина, смятат експертите. "Може да се изгради и друг градски мол в участъка от центъра до Експресбанк, откъдето да бъде изведено движението и да се създадат паркови площи, коментира доц. Цветан Цветков. Ако тези възможности бъдат реализирани, трябва да се изградят и свързващи артерии с централната част на града при висока пропускливост на превозни средства. За целта трябва да се създаде кръгово движение или да се въведе еднопосочно движение от летището до центъра с осем до десет магистрални направления. В обратната посока движението ще е "Морската градина - КАТ - летището". При такова развитие бул. "Сливница" ще остане обслужващата пътна артерия, посредством която потребителите ще могат да достигат до всеки един обект от шопинг центъра. Транспортната система би осигурила движение на 250 хил. автомобила в час.
Северната част на варненското езеро може да бъде следващият елемент от системния мол, а именно изграждането на небостъргачи. "Пазарите и кварталните магазини ще продължат да съществуват, защото те предлагат друг тип търговия", коментира още доц. Цветков.