Какви са идеите на новопоявяващата се архитектура и доколко в България инвеститори и проектанти успяват да създадат качествени и по-добри за живота на хората сгради? Дали наличието на все още незастроени свободни парцели в града и нивото на имотния пазар правят страната привлекателна за предприемачите, или наистина могат да се реализират архитектурни проекти, в които отношението към общественото пространство не е пренебрегнато, въздухът, светлината и природата са достъпни за всички.
С цел да бъде показан чуждестраният опит в областта на устойчивата архитектура за първи път на 18 и 19 септември се проведе "Софийска архитектурна седмица" (Sofia Architecture Week) "Да построим бъдещето: архитекти/инвеститори", която се организира от вестник "Капитал", списание "Едно", с медийното партньорство на двумесечното списание за нова архитектура в Европа А10. Архитекти от Франция, Австрия, Великобритания, Холандия и България представиха свои проекти. Модератори бяха Ханс Ибелингс, издател на списанието А10, и проф. Григор Дойчинов.
Няма смисъл от архитектурата, ако тя не дава по-добра среда. Това прозвуча при представянето на проект за жилищна сграда във Франция от Ан Лакатон. Тя показа как пространствата в индивидуалните жилища могат да бъдат оформени така, че всеки апартамент да има зимна градина и достатъчно място. Улицата, зеленината и светлината от външното пространство стават част от сградата по проект на Фредерик Борел, Франция. Не може да се пренебрегва средата, подчерта Таня Конко, специалист по градоустройство от Амстердам. По думите й сградата се интегрира с мястото, в което се намира.
 
Защо да инвестираме в архитектура
Според Доминик Лион, архитект от du-Besset lyon Architectes Urbanistes, Франция, няма смисъл предприемачите да правят едни и същи неща. Сега се намираме във времето на икономиката на знанието и архитектурата е част от нея. В свой проект за вила на Черноморието Доминик Лион се е стремил сградата да бъде разположена така, че максимално да се вписва в околния пейзаж. Терасовидният бряг определя и обемно-пространственото решение на морската лятна къща.
София и България като нов пазар са привлекателни за инвеститорите и предизвикателство за архитектите. Интересът към страната ни е факт. Интересът и желанието да се погледне от България към явленията в чуждестранната архитектура - също.

Устойчивата архитектура не е ново понятие
"Лаборатория за архитектура и урбанизъм" е нашият регион според арх. Петър Торньов, който е получил образованието си по архитектура във Виена. Негативният процес за българската архитектурна среда е започнал в годините на бума на строителство (2001 - 2004 г.). Желанието за скорошна възвръщаемост на инвестициите доведе до стремежа към бързо строителство, а оттук и ускорено проектиране, каза също арх. Петър Торньов. Проучвайки опита на другите, често не успяваме да избегнем и техните слабости. Това е показателно особено за Черноморието, където се виждат компромиси с качеството, съвместяване на различни стилови тенденции и изкривяване. Архитектите не успяват да осмислят проектите си, използват архитектурни елементи хаотично. Всичко това доведе до положението "копи-пейст", посочи още арх. Петър Торньов. По думите му с времето насищането на капитала започва да се отразява благоприятно и на архитектурата. Това дава надежда за устойчиво развитие. Подходът към устойчивия дизайн може да бъде без големи инвестиции с инструментите на интелигентно проектираната сграда или с по-големи инвестиции и внимателен подход към материалите. Устойчивата архитектура е комбинация от социална среда, екология, икономика, морал, политика, добави още арх. Торньов.

София има много позитиви, но и проблеми от миналото
Поради своето географско местоположение - кръстопът на три трансевропейски коридора 4, 8 и 10, на границата между запада и изтока, градът е особено привлекателен за инвеститори. Същевременно той се бори с проблеми, наследени от социалистическото минало, каза арх. Петър Диков, главен архитект на София. Миграцията на населението от провинцията към столицата е фактор, с който устройствените и транспортно-комуникационните планове трябва да се съобразят. Комплексите - спални с панелни жилища, от една страна, се нуждаят от реновиране, а, от друга, поради свободните си терени са се превърнали в привлекателни за предприемачите. Правим сериозни усилия, за да намерим пресечната точка и баланса между частния и публичния интерес, каза арх. Петър Диков. По думите му българската столица има богато културно-историческо наследство, което все още не е добре показано. Трябва да се възстановят традициите в областта на високите технологии и на здравеопазването. Една от възможностите градът да получи нова архитектура, която се очаква да бъде с участието на чуждестраннни и български проектанти, е обявеният международен конкурс за правителствен център.
Принципите на устойчивата архитектура са известни още от учебниците по архитектура в университета, те са заложени в устройствени планове, но за съжаление почти не са приложени и не можем да ги видим в реализациите на сгради в София, надеждата ни е нещата да започнат да се променят, каза арх. Жоржета Рафаилова, експерт в общинското предприятие "Софпроект-ОГП".