Арх. Борислав Владимиров, роден през 1969 г. в Дупница, завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия, работи като проектант, а през последните 7 години е депутат, член на комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство в Народното събрание

Арх. Владимиров, подготвяте промени в Закона за устройство на територията. С кого пишете законопроекта?
- Това е единият от законопроектите, който ще внеса с колеги депутати. Но има и друг, по който работя от няколко месеца. Това е законът за застрояване на планинските курорти. И двата ще бъдат внесени в парламента след лятната ваканция. Вторият законопроект ще бъде такъв, какъвто виждах Закона за устройство на черноморското крайбрежие преди окончателната му редакция. С две думи - драстично намаляване на възможностите за застрояване. Искам в България да има петзвездни курорти, а не петзвездни сгради. Това означава съхранена околна среда, сравнително ниско застрояване, по-голямо отстояние между сградите, подземно паркиране и минимална намеса в околната среда.

За кои територии ще се отнася законопроектът, за планинските курорти?
- За всички планини, като има отделна част за курортите в тях. Трудно се намира дефиниция на планина, но като критерий може да се използва надморската височина. Този закон няма да отмени нито една от другите норми, които забраняват строителство в такива територии (защитени зони, национални паркове, "Натура"), по-скоро ще се съобрази с тях.

Какъв тип са измененията в Закона за устройство на територията?
- Идеята Законът за устройство на територията да се раздели на две части  - строителен и за устройство на територията, я има, но сякаш не се намира човек, който да я превърне в кауза, и затова все още няма такива два закона. Времето на този парламент изтича - остава една година, и най-вероятно дотогава те няма да бъдат подготвени и внесени в Народното събрание. Затова смятам, че трябва да се ориентираме към практични промени с положителен ефект върху бранша.
Едната е принципът на мълчаливото съгласие при общуване с общинската администрация. Така общините ще са задължени да връщат проектите, когато има пропуски и проблеми съгласно компетенцията, придружени с мотивирани забележки. Процесът ще е предсказуем, а не след една година чакане инвеститорът все още да няма разрешение за строеж.
Втората е проектите, които се внасят за получаване на разрешение за строеж, да се редуцират до необходимия минимум, който гарантира защита на обществения интерес.

На какво ще повлияят тези две промени?
- Въвеждането на мълчаливото съгласие ще накара общинските администрации да работят по-ефективно и ще регламентира отговорността им. Сега администрацията не гледа същността на проектите, а дребните грешки и го прави бавно.
В България вече има условия да се промени наборът от документи, които се внасят в общината за получаване на строително разрешение. Според мен строително разрешение трябва да се получава по архитектурен проект, малко разширен, като задължително в него да фигурира конструктивната част на проекта, задължителна за страната ни заради земетръсните норми. Другите части не трябва да се одобряват, а само се съгласуват и остават като архив в общината. В общината остават само външните връзки по темите с експлоатационните предприятия. Няма никакъв смисъл да се правят проекти за отопление и вентилация вътре в сградата, след като най-добрите проектанти в областта са фирмите - доставчици на тези оборудвания, които не се знаят в самото начало на проекта. Същото се отнася и за ВиК инсталациите. Не казвам, че не трябва да има такива проекти, но те не трябва да са част от задължителния набор за получаване на строително разрешение.
От друга страна, общинските и държавните администрации трябва да разберат, че тяхната работа е  да обслужват хората, а не да очакват  хората да им се молят за тази услуга, която е платена. Някъде  - на безобразни цени, граничи със стойността на целия проект, а не трябва да надхвърля себестойността на услугата. Одобрявам общината да събира средства от инвеститорите, но не и за полагането на един подпис.  Таксата може да се събира за инфраструктура. Но да знае инвеститорът, че като я плати и получи разрешението за строеж, щом обектът му бъде готов, пред него ще има построена улица или друга инфраструктура. А не да гледаме луксозни сгради с луксозни облицовки, до които достъпът е по кални пътища.

Променя ли се отговорността на архитекта?
- Повишава се. Архитектът ще носи общата отговорност за обекта не само до получаване на строителното разрешение, но и до крайната фаза, по закон. Архитектурният проект става по-цялостен и по-пълен, нещо като алманах на строежа.

Предвиждате ли нова роля за консултанта?
- Идеята не беше подета с желание. Част от консултантите не си вършат съвестно работата и това води до драстични проблеми. Дотам, че главните архитекти въобще не вярват на консултантите. Проектите, които са с оценка на съответствието, изготвена от консултант, се преглеждат повторно от специалистите на общинската администрация, което обезсмисля единното от двете действия. Въпросът обаче стои така: кой носи отговорността, след като общинската администрация прегледа проекта и въпреки всичко издава строителното разрешение. Консултантът ли носи отговорност? Ако да, защо общинската администрация му проверява проектите? Системата с консултантите е много добра, в много страни работи добре, но тук я побългарихме.
В България не законите са проблем, а прилагането им. В случая, ако се спазваха наказателните разпоредби по отношение на консултантите, където глобите са от 60 до 150 хил. лева, и ако имаше надзорници, санкционирани с такива глоби, че да фалират, то тогава нито един надзорник нямаше да си позволява да пише откровени лъжи в докладите за оценка на съответствието.

Има ли белези за рецесия в строителството?
- Има белег за рецесия от некачествено строителство. В цяла Европа има рецесия в строителния бранш. Вероятно един ден и до нас ще достигне.

Но не се събарят незаконни хотели...
- Една от най-добрите промени в Закона за устройство на територията е невъзможността за узаконяване на незаконното строителство. Проблемът по морето не е с незаконните сгради. Проблемът започва в устройствените планове. Когато общините започнат да правят устройствен план, те си залагат териториите за устройване, тогава никой не ги обсъжда тези неща. Заложена е територия за застрояване, която е покрита с пясъци, част е от плажа. Как като зоната е превърната в урегулиран поземлен имот, да го спрем да не строи на нея? Никой в нашата страна не следи баланса на територията на страната. Няма институция, която да каже колко хектари са урбанизирани територии, колко са земи. С възлагане изготвянето на национална комплексна устройствена схема трябва да се обърне внимание на това да бъде информационна система от мерки, която постоянно да се актуализира. Не може да правиш общ устройствен план на общината, без да държиш сметка за баланса на целия район, в който ти се намираш, и съответно как този район се отразява на баланса на цялата територия на общината. Никой не коментира Златни пясъци, а България и когато имиджът на България е лош, ще бъде лош и на Златни пясъци.