Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС) и фирма "Есха България" ООД изразяват несъгласие с текстове на действащата от октомври 2007 г. Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община. Това стана ясно по време на заседание на постоянната комисия по околна среда, земеделие и гори в Столичния общински съвет миналата седмица. Комисията прие внесеното предложение на БАИС в състава на работната група за подготовка на промени в наредбата да бъде включен инж. Орлин Илиев, директор на "Есха България". Работната експертна група предстои да бъда сформирана.
Според становище на БАИС и писмо на "Есха България", адресирано до председателя на комисията Лорита Радева, в наредбата "твърде бегло засяга въпроса за озеленяването на тераси, покриви и над подземни сгради и съоръжения, както и начина на включването им към общата озеленена площ на даден имот".

Член 25, ал.3 от наредбата
От браншовата организация посочват като пример чл.25, ал.3, кадето се посочва, че "в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0.6м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0.3 м) площта им се умножава с коефициент 0.8.
Изискванията в текста на наредбата са твърде високи посочват от "Есха България" и практически ненужни. По този начин се оскъпява строителството, увеличава се натоварването на конструкцията, което в силно земетръсна зона налага допълнителни мерки за конструктивно усилване на сградите, което допълнително утежнява строителството. Така изискванията в наредбата са предпоставка за измами и корупция, включително т.нар. временно залесяване и премахването му след получаване на Акт образец 16 и като цяло отблъскват инвеститорите от този тип озеленяване, смятат и от БАИС.
Според Орлин Иванов зеленият покрив представлява воден резервоар, който улеснява работата на водоотвеждащата система на сградата при силен и кратък дъжд, а също спомага за по-бързото връщане на дъждовната вода в атмосферата при изпарението й от покрива. В страни като Белгия и Германия има финасови стимули за зелени покриви, свързани именно с управлението на дъждовните води, посочи също Иванов.
Общинската наредба бе приета от Столичния общински съвет на 11 октомври 2007 г. Тя се разработи и прие на основание на разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столичната община (чл.19, ал.1) като част от необходимите нормативни документи по прилагане на общия устройствен план. Работата по текста на наредбата продължи близо две години, в окончателния вид бяха взети предвид предложенията на неправителствени организации, защитаващи зелената система.
В наредбата се изиск­ва се да се изготвят паркоустройствени проекти за съществуващи градски паркове на територията на София. Столичният общински съвет може да взима решение за изработване на подробни устройствени планове за обществени зелени площи. Въз основа на общия устройствен план дирекция "Зелена система" трябва да изготви петгодишен средносрочен и едногодишен краткосрочен план за изграждане на нови зелени площи.
Според текста на наредбата подробно са разписани изискванията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти в част "Паркоустройство и благоустройство".
Например не се считат за озеленени площи външните тераси и всички видове пешеходни и транспортни настилки, които се включват в общата озеленена площ на имота с коефициент от 0.2 до 0.8 в зависимост от вида на настилката. Мотивите за тези коефициенти са, за да се осигури наличието на едроразмерна растителност, която не може да се развива на малък почвен слой. Целта е да се осигури трайно озеленяване, а не зеленината да е само на проект, коментираха от общината. Практиката показва, че много често предвиденото озеленяване по външни тераси не се изпълнява. По думите на общинския съветник от ГЕРБ и председател на гражданско сдружение "Младост" Атанас Черешаров целта на наредбата е озеленяването да не бъде само като преместваеми кашпи или други подобни обекти.
Съюзът на ландшафтните архитекти
Несъгласие с текстове на наредбата преди шест месеца изразиха официално в становище и от Съюза на ландшафтните архитекти (СЛА). Възражението на СЛА бе внесено в Столичния общински съвет чрез областния управител на област София и се отнася до част "Паркоустройство и благоустройство" и изискванията към нея за съгласуване на проектите.
Несъгласието на съюза е с текста на чл.25, ал.2, ал.4 ал.4 и ал.6. Неотчитането на настилките, особено тези на тревна фуга, покривните градини и каш­пите към озеленената площ при по-малка плътност от 60%, която е преобладаващата плътност на застрояване за много устройствени зони - например зона Жк, където комплексното застрояване има плътност до 40%, няма да позволи постигането на нормативите за озеленена площ към обектите, смятат от съюза. Според СЛА са налице допуснати несъответствия с други нормативни документи като Наредба за транспотно-комуникационните средства в урбанизираните територии и Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Ландшафтните архитекти не са съглани и с премахването на проекта по част "Паркоустройство и благоустройство" за еднофамилни и вилни сгради. Става въпрос за чл.24, ал.1 от наредбата. Според съюза това ще доведе до "самодейно озеленяване" на обектите и ще се извършат нормативни нарушения за паркоустройство на парцелите.
Дирекция "Зелена система" към Столичната община подкрепя становището на СЛА.
В становището на столичната дирекция "Зелена система", цитирано от СЛА, се посочва, че поставянето на изискване с плътност на застрояване над 60% в чл.25, ал.3 ограничава възможността за озеленяване и реализация на строителството. Текстът по чл.24 е в противоречие с чл.68, ал.1 и 2 от Закона за устройство на територията, който визира инвестиционните проекти за сгради, без да конкретизира категорията им. Отпадането на задължителен паркоустройствен проект изключва възможността за контролиране спазването на градоустройствените показатели, смятат ландшафтните архитекти.

Критиките
Според Българска асоциация за изолации в строителството и фирма "Есха България" проблемите, които възникват от настоящия текст на наредбата, могат да се обобщят в следното:
->само в централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване над 60%) се разрешава включване на покривното озеленяване в общата озеленена площ на имота
->фиксирана е дебелина от 0.6 м, без да е указан видът растителност
->не е ясно по какви причини е приет коефициент 0.8 при по-малък почвен слой (но не по-малко от 0.3 м)
->никъде в наредбата не се споменава за видовете озеленяване - екстензивно и интензивно
->не е разрешено включване на вертикално озеленяване (по фасадите) в общата озеленена площ на имота.