Филип Генов е изпълнителен директор на "Уникредит факторинг" от 2006 г. Той има магистратура по специалността "Международни икономически отношения" от Университета за национално и световно стопанство и по специалността "Банково управление" от италианския университет "Боккони". Започва професионалната си кариера в банковата система през 1993 г. Скоро след приватизацията на Булбанк от "Уникредит груп" през 2000 г. става директор "Корпоративно и международно банкиране". От края на 2002 г. преминава на работа в източноевропейската централа на "Уникредит" в Милано. В продължение на 4 години управлява проекти в различни банки на групата в Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Италия, Австрия, Хърватия и Турция. Един от тях е и изграждането на факторингов бизнес на цялата група, като пилотният проект е в България.

Господин Генов, каква е разликата между факторинг и кредит?
- Факторингът и кредитът не се конкурират - това са два различни финансови инструмента, които се допълват. Ако една фирма иска да расте, ако тя има добър бизнес с добри клиенти - факторингът е много удачна форма на финансиране, защото не блокира обезпечение и стъпва върху реалните търговски обороти.
По различен начин се определя размерът на финансирането при факторинга и при кредита. В повечето случаи кредитът осигурява по-малко средства, тъй като те зависят от обезпечението. При факторинга всичко зависи от търговския обмен, от това дали фирмата има продажби. Също така поради липсата на обвързаност с обезпечение факторингът може да осигури финансиране с по-голям размер. При успешен бизнес с добре познати и големи клиенти факторинг компанията ще подкрепи почти всяко разрастване.
Факторинг организацията, много повече отколкото една банка, е ориентирана към това да разбере бизнеса. Зад кредита винаги стои обезпечението, тоест дори и фирмата да фалира, банката е подсигурена. Докато за една факторингова организация интересът от успешното развитие на фирмите е много по-голям. Ако доставчикът или клиентът изпаднат в затруднение, това е затруднение и за факторинг компанията.
Друга разлика между факторингa и кредитa е по отношение на риска. Факторингът е с по-нисък риск от кредита, защото при кредита се следи развитието на една компания, а при факторинга - развитието на компанията и на нейния клиент. Тоест рискът се разпределя в отношенията между две фирми. При кредита е по-силен финансовият риск, а при факторинга - оперативният. Това обуславя и по-големия дял във факторинговата цена на комисионите спрямо лихвата.

Какви са плюсовете и минусите на факторинга?
- Факторингът обединява елементите финансиране, събиране и администриране, докато кредитът осигурява само финансиране. Факторинг компанията купува всяка фактура на фирмата. По този начин един производител си осигурява оборотни средства и има възможност да оперира свободно, без да се притеснява от това, че клиентите му плащат със закъснение от 30, 60 или 120 дни. Факторингът осигурява по-голяма свобода в отношенията между една фирма, която работи в условията на отложено плащане, и нейните клиенти.
Освен това за една малка компания с големи клиенти факторингът може да осигури средства, които нито една банка няма да може да даде. Същият е и случаят, ако фирмата работи на загуба две години, но работи с успешни клиенти. Така, въпреки че няма да може да получи кредит, ще може да се финансира чрез факторинг.
Ако има поръчки и фактури, факторинг компанията плаща. Но ако има застой в поръчките, колкото и перфектни да са финансовите профили на две фирми, които работят заедно, не може да бъде осигурено финансиране чрез факторинг.

Какви фирми се насочват към факторинга?
- Всички, макар и да намират в него различни ползи спрямо своя размер. Обикновено за по-големите фирми елементът администриране, който предоставя факторингът, е по-интересен от финансирането. Средноголемите фирми са привлечени и от двата вида услуги, докато по-малките основно търсят финансирането. В началото не се обръща внимание на елемента администриране, но при една по-голяма компания той е важен фактор. Това е услуга, която е много удобна за компания, която работи с много фактури. Ако през една компания минават по 20 фактури на месец, не е толкова трудно, но ако минават по 2-3 хил., тогава става сложно и факторингът улеснява процедурата. Инструментариумът на факторинг компанията е изключително богат и в много отношения тя прилича повече на бизнес консултант.

От какво се определя цената на факторинга?
- Факторингът няма стандартен пакет от услуги. Определянето на таксите зависи от няколко елемента - броя на фактурите, които се обработват на месец (администриране), падежа на плащанията, комисионата, която се определя от това колко често се завърта оборотът на година. За разлика от кредита при факторинга най-скъпите пари са късите пари. Под 30 дни отложено плащане оскъпява много услугата. Но при 60 и 90 дни падеж тя става много атрактивна. Стандартно срокът е между 30 и 120 дни. Има случаи, в които се работи и на 180 дни, но това е рядко.