Все още не е поставян кардинално въпросът за трансграничните връзки, необходимостта от инфраструктура по крайбрежието на река Дунав и от развитието й по реката и по напречните оси, традиционни за България. Това са някои от проблемите по време на проведената на 30 май в Плевен първа теоретико-практическа конференция "Архитектура, устройствено планиране, ландшафт и устойчиво развитие на дунавското крайбрежие". Една от главните комуникационни оси е направлението от Балтика до Егея и е логично тя да премине през територията на областта и да стъпи на Дунав, там, където е завършвала в античността при Гиген.
Решенията с фериботите са спасение и форма на активизиране на самите общини за връзка с отсрещните градове, но те не са осмислени териториално-устройствено, изтъкна проф. арх. Тодор Булев, зам.-председател на САБ и основен инициатор на кампанията, като посочи ферибота в Оряхово, който в момента създава проблеми. Не е помислено за инфраструктурата, обслужването, използване на транзитен поток, алармира арх. Булев.
Теоретико-практическата конференция бе открита от областния управител Цветко Цветков. Основен организатор и инициатор е Съюзът на архитектите в България в партньорство с Областна администрация - Плевен, и дружествата на САБ и КАБ в Плевен. Във форума участваха експерти от САБ, КАБ, КИИП, представители на общински и областни структури, главни архитекти, неправителствени организации и др. 
Основният тон на докладите бе свързан със стимулиране на държавния интерес в развитието на Дунавския регион. Засегнати бяха темите "Историческо развитие и градоустройствени аспекти на Мизия", "Значението и ролята на крайдунавските общини в съвременните условия за развитие - намерения, предизвикателства, възможности", представена от председателя на Асоциацията на дунавските общини "Дунав". Петър Дулев от областната администрация представи "Трансграничното сътрудничество - уникални местни ресурси и възможности за прилагане на комплексен подход за развитие" за управлението на водите като опорен елемент на Европейската екологическа инфраструктура, докладваха от Басейнова дирекция  "Дунавски район". Бяха представени предизвикателствата и възможностите за икономическо развитие във влажните  зони - природен парк "Персина", както и перспективите за развитие на туризма от туристическа агенция "Мизия". Проблемите на усвояването на структурните фондове на ЕС коментира арх. Белин Моллов. Обсъжданията ще продължат във Видин, Русе и София.

Община Гулянци показва тематична фотоизложба
В рамките на теоретико-практическата конференция във фоайето на зала "Плевен" в областната администрация бе подредена изложба с фотоси, представящи реализирани и предстоящи проекти на територията на община Гулянци. Проявата е инициирана от главния архитект на общината арх. Светла Радулова и включва нейни фотоси, снимки, предоставени от РИОСВ - Плевен, от фонда на община Гулянци и от личния архив на настоящия кмет Лъчезар Янков.

Проф. арх. Тодор Булев, зам.-председател на УС на САБ, основен инициатор на кампанията "Дунавско крайбрежие":
Основна цел на форума е да се стимулират държавните органи и общинските структури, така че реката в нашия участък да придобие европейски вид. Идеята е да се съберат участници от различни кръгове, да изграждаме обща визия. Много възрастни и много млади са участниците, най-младите са студенти по урбанизъм. Управлението на жизнената среда предполага контакти между различни кръгове на обществото. Ще спорим за приоритетите, но това е път, който трябва да извървим и да се учим да управляваме нашето пространство, така че то да се развива като качествена среда. В тези 15-20 години отчитаме много грешки и не искаме с дунавското крайбрежие да се случи същото като морето, в Банско и Пампорово. За нас обръщането към реката е неизбежно, то е абсолютна необходимост, въп­росът е да го направим по най-добрия начин.

Арх. Спиридон Ганев, председател на САБ:
В последните години САБ имаше възможност да коментира черноморското крайбрежие и развитието на Родопския регион. Нормално ни се струва страната да обърне внимание и на дунавското крайбрежие. Това е кампания, която ще се развие и към западната част на дунавското крайбрежие и далеч на изток, в намеренията на архитектите тя ще се развие и много п`о на запад по реката около нея като един трансевропейски коридор, на устройство на територията, на културното и историческо развитие на заобикалящите ни страни.