Няма много закони в европейското пространство, които да цитират устройството на територията и да са изработени от Европейския съюз, няма и такива директиви. Един от недостатъците на работата на Европейския съвет е оставянето на тази тема на втори план, смята проф. арх. Веселина Троева.
Градското развитие, развитието на териториите в един доста продължителен период от време не е в дневния ред на Европейския съюз. Общността има обща политика за земеделие, за горско стопанство и рибарство, за транспорт и енергийна политика, за опазване на околната среда, но не и обща политика за градското развитие. А то има отношение и към транспорта, земеделието, енергетиката. Хоризонталните връзки, които установява устройственото планиране, би трябвало да намерят равнопоставено място сред другите общи политики на Европейския съюз. Това е задача на професионалните организации в Европа - да се издейства градското планиране, устройството на териториите да стане водеща политика на ЕС, смята арх. Троева. Особено в период, в който се забелязва безпрецедентно нарастване на урбанизираните територии, включително и в страни, които традиционно са били земеделски. Там ръстът на градското население от 20% достига до 50-60% - такива страни в последните десетилетия са Албания и Турция.
Устройството на територията не е в дневния ред и на българските политици, смята арх. Троева. То не е добре институционализирано, смята арх. Стефан Стайнов. Тази дейност е оставена единствено на механизмите на пазара и се ръководи по този начин - много голяма част от архитектите съзнават тази беда на развитието на територии­те. А гражданите я познават от собствен опит.
Устройственото планиране се нуждае от институционализиране, от структури, които да се занимават с изготвяне, поддържане, управление и прилагане на устройствени планове, от административен капацитет.
Европейската директива за екологична оценка на политики, планове и програми рефлектира в България в наредба за изготвяне на екологични оценки към устройствените планове. При прилагането й възникнаха проблеми.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) стартира курсове за обучение на експерти по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), но почти нищо не се направи за подготовка на експерти по екологична оценка, а двете неща са съвършено различни, уточнява арх. Троева. Като излязат от оценката за ОВОС на отделен обект, много доб­рите специалисти в тази област не могат да обхванат основните параметри, мащабите на предложенията, които се правят в един устройствен план, независимо от това дали той е общ устройствен или подробен устройствен.
Проблем се появи при изискването да се прави екологична оценка и на планове за управление на защитени територии.
Основен недостатък е, че екологичните оценки се възлагат при завършен уст­ройствен план. Изискването на директивата е екологичната оценка да се възлага заедно с възлагането на плана, за да могат своевременно да се нанесат корекции във взетите решения, напомня арх. Троева.
Екипът, който изготвя оценката, не е нито рецензент, нито опонент, той е партньор и трябва да работи с екипа, който изготвя плана. Консултации трябва да се провеждат по време на изготвяне на плана, по време на изготвяне на оценката и на съответно общественото обсъждане, което трябва задължително да се проведе в съответствие с действащото законодателство.
Необходима е информация за устройственото планиране и оценката на планове и програми, която да е в помощ на съсловието - архитекти, урбанисти, регионалисти.
Ние нямаме добри традиции, ние нямаме културата за диалог, нямаме умения за диалог и постигане на консенсус, смята арх. Троева. Най-мъдрите решения се вземат при обмен на идеи, когато всеки е готов малко да отстъпи от своята идея.
Темите за устройственото планиране и екологичното законодателство бяха обсъдени на семинар, организиран през април от Съюза на архитектите в България.