До два, най-много три месеца ще бъдат обявени процедурите по петте програми за трансгранично сътрудничество на България с Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Искра Михайлова пред членовете на парламентарната комисия по местно самоуправление. Тя представи на нейно заседание и новия Закон за регионално развитие.
Европейският съюз вече е одобрил програмите със Сърбия, с Македония и с Турция. По тях България е управляващ орган. Официалното подписване на програмата със Сърбия предстои. На 13 март в Кюстендил ще бъде даден официален старт на териториалното сътрудничество с Македония, на 6 март в Бургас ще бъде открита програмата за взаимодействие с Турция. Бюджетът на програмата за сътрудничество с Македония е 21 млн. евро, с Турция - 32 млн. евро, със Сърбия - 37 млн. евро.
Вече беше открита програмата с Румъния (на 19 февруари). Нейният бюджет е най-голям - 262 млн. евро, от тях 218 млн. евро са от Европейския фонд за регионално развитие, а 44 млн. евро са национално съфинансиране. По програмата има две управляващи звена - в Плевен за българската страна и в Кълъраш за румънската. В трансграничното сътрудничество могат да кандидатстват окръзите Нехединци, Долж, Олт, Телеарман, Кълъраш и Констанца от Румъния. От България избираеми са областите Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Разград, Русе, Добрич и Силистра.  През март ще бъде публикуван "Наръчник на молителя", през април-май ще бъдат обявени първите търгове по програмата, а договорите се очаква да бъдат сключени до края на годината.
На  22 февруари в Солун беше представена българско-гръцката програма. Тя също има свои български и гръцки органи за управление. Стойността на тази програма е 130 млн. евро, каза Михайлова.
Средствата по програмите за страните от Европейския съюз са от Европейския фонд за регионално развитие. За партньорите ни, които не са членове на Европейския съюз, парите пристигат от предприсъединителните фондове. Българското съфинансиране от бюджета за всяка от петте програми е в размер на 15%. Новите трансгранични програми са по-сложни за изпълнение от познатата ни ФАР. По тях трябва да се изпълнява общ проект, макар дейностите по него да са коренно различни, уточни Михайлова.
Бенефициенти по програмите са общините, неправителствените организации, физически лица, предприятия. Приоритетни оси по трансграничните програми са достъпност, околна среда, икономическо и социално развитие и техническа помощ.
Парламентарната комисия по местно самоуправление прие на същото заседание проектозакона за регионалното развитие с три гласа против и един въздържал се. В законопроекта се обособяват шестте района за планиране, очертани по площ и население още преди приемането на оперативната програма "Регионално развитие", за да отговарят на нуждите на статистиката и да отразяват европейските изисквания.
Според председателя на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова, която участва в заседанието на комисията, в закона не е включено понятието община, а само област, което би попречило на осъществяването на общински проекти. Общините не са включени и в регионалните съвети за координация, които ще координират усвояването на средствата по оперативните програми. В отговора си заместник-министър Искра Михайлова каза, че с проектозакона ефективно се прилага децентрализацията и се повишава ролята на местните власти за по-широкото им участие на ниво регионални и областни съвети за развитие. Работата на регионалните съвети се координира от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каза още зам.-министър Искра Михайлова.