За централната градска част на София като територия с особен статут е разработена специализирана програма към общия устройствен план. Специализираната програма бележи прехода от концепция към реализация на предвижданията на плана. Тя е документ, който показва какво е необходимо и какво е възможно, какво е реалистично и оптимистично за реализация. Програмата се нарича "Обновяване на част от централното градско ядро" и е разработена от колектив с ръководител арх. Людмил Леонидов. Тя ще бъде разгледана в постоянната комисия по устройство на територията към Столичния общински съвет. Необходимо е да се разшири обхватът на разработката и да бъде включен целият център на столицата, каза арх. Людмил Леонидов. Принципите, заложени в програмата, трябва да се доразработят като цялостен документ за всички територии. Друг въпрос, който трябва да анализира програмата, е какво е значението на реализацията на проекта на подробния устройствен план на западното направление и дали това ще повлияе на цялата територия. Чрез програмата се дава възможност да се определят проблемите на територията, начините за тяхното решаване и необходимото финансиране. От специализираната програма произлизат целеви програми. Всички те трябва да се приемат от Столичния общински съвет.

Центърът на столицата не принадлежи само на неговите обитатели. В него се преплитат различни функции и интереси. Реконструкцията на територията не трябва да се свежда само до чисто технически и прагматични действия. Ефектът на капиталовложенията трябва да се измерва с ползата, която градът като цяло ще придобие след реконструкцията. Това посочват авторите на програмата "Обновяване на част от централното градско ядро" и определят основната и цел - да бъде постигнато устойчиво развитие на територията. Основното предназначение на специализирания документ е да определи стратегията за бъдещото развитие и начините за преодоляване на нерешените проблеми, да се даде възможност на градските власти ясно и точно да планират реализацията, както и да осигури информация на бизнеса за бъдещото планиране и др. Всяка програма представлява пакет от мерки, включващи всички валидни само за нея характеристики, които имат отношение към решаването на конкретния проблем: схема за управление, териториален обхват, стъпки на реализация и очаквани положителни резултати, които трябва да бъдат постигнати.

Програмата включва шест целеви програми,
които са произлезли от направен swot анализ на проблемите на центъра. Това са подобряване и стабилизиране на екологията, решаване на проблема с паркирането, саниране на територията, саниране на сградите, постигане на баланс в обитаването, развитие на градския и културния туризъм. Отделните целеви програми са взаимно свързани. Например решаването на проблемите с паркирането е във взаимна зависимост с програмата за саниране на територията. От реализирането на двете програми зависи изпълнението на тази за стабилизиране на екологията.
Предвижданията на програмата трябва да бъдат взети под внимание при разработването на подробни устройствени планове. Това е важно, за да не се работи на парче, каза арх. Людмил Леонидов.
Центърът на София може условно да се раздели на четири зони с ясно изразени специфични характеристики - първа зона, наречена "Западно направление", включително ларгото, втора зона - "Център-север", трета зона - "Оборище", четвърта зона - "Вътрешен град", чиято територия е заключена между бул. "Македония", бул. "Христо Ботев", бул. "Стамболийски", "Цар Освободител", бул. "Цариградско шосе", бул. "Евлоги Георгиев", бул. "Витоша", бул. "Васил Левски" и бул. "Скобелев". Типът застрояване е определен като средно и високо. Определени са няколко устройствени зони - за многофункционално ползване с преобладаващи обществени функции, за многофункционално ползване с преобладаващи жилищни функции, жилищноустройствена зона с високо застрояване, зона за обществено обслужване, терени за локални градини и озеленяване без право на смяна на предназначението, освен това в тази част на града попадат обекти на културно-историческото наследство. Характерни за центъра са особеностите на застрояването, сградите обемни доминанти и други такива.
На север от бул. "Сливница" територията е по-неуредена и има по-сериозни проблеми с екологията. В северозападната част, тъй като има стари постройки, има потенциал за ново строителство. Заедно с това трябва да се изгради и инфраструктурата.

Общ проблем и за четирите части е обитаването
Установено е, че има около 20 на сто незаети жилища. В много от апартаментите живее само един обитател. Това оказва влияние върху поддръжката на жилищата и на сградния фонд като цяло. Много от жилищата са сменили предназначението си в места за работа, като са станали офиси, което на свой ред води до увеличение на натоварването и замърсяването. Проучването показа, че територията се натоварва над 50%.
Тя е плътно застроена, но има и резерв за ново строителство. Новите сгради с висок стандарт на обитаване могат да се изградят на местата на съществуващи. Такива са например около 20% от сградите, които са строени преди повече от 70 години. Потенциален резерв за повишаване на стандарта на територията е и усвояването на подпокривните пространства. Покривите на повечето от сградите във "Вътрешния град" са с дървена конструкция и са покрити с керемиди. Тяхното усвояване може да осигури средства за ремонт и саниране на цялата сграда. Достъпът до тях може да се реши и чрез външни асансьори, монтирани във вътрешнокварталното пространство.
В момента

балансът в обитаването в центъра е нарушен
Почти 40% от обитаването е подчинено на нежилищни нужди. Очаква се след изграждането на западното направление значителната част от бизнеса да се съсредоточи на тази територия. Близостта на двете територии определя тяхната взаимозависимост. Това ще доведе до редуциране на нежилищните функции във "Вътрешния град". Изпълнението на тази програма може да облекчи финансово програмата за саниране и да подпомогне стабилизирането на екологията.
Не се предвижда драстична промяна в планировката и застрояването.
Решаването на проблема с паркирането трябва да предхожда всички останали действия, в противен случай ще се забави или обезсмисли тяхната реализация. Предвижда се да се изградят подземни паркинги и гаражи навсякъде, където това е технически възможно, да се усвоят вътрешнокварталните пространства, където е нормативно допустимо.
Блоковите подземни паркинги и гаражи могат да се разположат под основните булеварди и площади при усвояване на минимум две нива на паркиране. От икономически и практически съображения се препоръчва да се съвмести изграждането на метрото с възможността върху него да се разположат подземни паркинги, което е заложено в проекта за разширението на втория метродиаметър от надлез "Надежда" - НДК - бул. "Черни връх".
Едно от важните условия за осъществяване на обновяването на центъра е да се извърши пълна паспортизация на сградите. Тя трябва да обхване всички нейни части - инженерни мрежи, настилки на уличните платна, компоненти на комуналното стопанство. Важ­но е точното установяване на границите на отделните пространства, носители на културно-историческото наследство.
Санирането засяга почти цялата територия на "Вът­решния град". Санирането може да бъде извършено независимо от всички останали програми. Ако се проведе правилно, се гарантира, че ще се осигури висок стандарт на обитаването и общо повишаване на реалната стойност на територията. Направените изследвания показват, че повечето сгради практически не са обновявани от построяването им. Поддръжката се свежда само до извършването на аварийни ремонти. Сградите са с ниска топлотехническа ефективност поради липса на изолации, неподдържани и неизползваеми покриви. Техническите инсталации не отговарят на съвременните стандарти.
Развитието на градския културен туризъм е най-важ­ната част от потенциала на територията като източник на приходи. Културният туризъм формира голям дял от икономиката на повечето европейски градове. Международно прието е запазването и експонирането на културно-историческото наследство. Богатото наследство, с което разполага "Вътрешният град", е значителен потенциал за вместването на София в йерархията на градовете, притежаващи общозначими културни ценности. Насоката на развитие­то включва реконструкция на значими урбанистични пространства и експонирането на археологическото, историческото и парковото наследство. Осъществяването на това е пряко обвързано с програмата за саниране на територията и сградите.
Важно за разкриване на археологическото ниво е проектът за експонирането му на ларгото. Осигуряването на пространства за развитието на историческото и културното наследство и постигането на икономически ефект от ползването на защитени територии може да развие туризма като индустрия, която акумулира инвестиции за града като цяло.
Поддържането на паметниците и обвързването с нови функции ще създаде икономически ефект от туризма, а с това възможност за финансиране и рефинансиране. По тази причина развитието на градския туризъм се определя като най-доходоносната програма. Свързването в единна система на ценните урбанистични пространства води до полезни резултати като саниране на територията и сградите, рамкиращи маршрутите, обогатяване с нови обекти, превръщане на част от съществуващите сгради в градски хотели и туристически обекти.
В зависимост от прост­ранствените и социално-демографските характеристики са определени три зони и съответните мерки за интегриране на културно-историческото наследство: I зона - консервация и експониране, II зона - реставрация и адаптация, III зона - ревитализация.
Чрез създаването на връзка между отделните обекти на културно-историческото наследство с потенциал за експониране, социализация, както и възможности за уплътняване с други атрактивни елементи, се предвижда реализиране на система от културнопознавателни маршрути.
Същевременно предвижда се обсъждане на възможността  Националният исторически музей (НИМ) да бъде преместен на територията на Военната академия "Г. С. Раковски". Това каза главният архитект на София арх. Петър Диков по време на комисията по устройство на територията. Дали това е възможно ще реши държавата. Моето лично мнение е, че мястото е подходящо поради близостта си до центъра на града. Предстои комисията по устройство на територията да обсъди на свое предстоящо заседание въпроса и да излезе със становище.

Параметри на застрояване
Централната част е разделена на три подзони, които имат специфични параметри на устройство и застрояване. В зоната на новия делови център (Ц1) според Закона за устройство и застрояване на Столичната община има параметри на застрояване, които се определят с подробен устройствен план и работен устройствен план, изготвени на базата на обемно-устройствени проучвания. В зоната на стария градски център има плътност на застрояване от 60% до 80%, коефициент на интензивност на застрояване от 3.5 до 5, минималната озеленена площ е от 20% до 30%. Зона "Централна" със смесено застрояване има плътност на застрояване от 60% до 80%, коефициент на интензивност на застрояване 3.5, а минималната озеленена площ е 40%. За доказване на котата корниз се изработва задължително работен устройствен план.