Започнаха предпроектните проучвания за изграждането на магистрала "Рила": Дупница  - Самоков - магистрала "Тракия"/магистрала "Хемус". Прединвестиционните проучвания бяха одобрени на 27 ноември миналата година от Националния експертен съвет за устройство на територията в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Протоколът за решението е от 5 декември 2007 г., където е записано, че е приета идеята за скоростен магистрален път, който да свърже магистрала "Струма" с аутобаните "Тракия", "Хемус", както и магистрална отсечка, която да свързва "Тракия" и "Хемус". В него се препоръчва да се проведе следваща фаза на проекта - предварителни предпроектни проучвания за трасе с магистрален габарит, предложения за геоложки проучвания и доклад за оценка на въздействието върху околната среда, както и да се предложи връзка между магистралите от северозападна посока на София.

През 2003 г. решихме да се занимаваме с транспортно-комуникационния план на София и започнахме от далечните обходи на столицата. Беше важно да отговорим на въпроса как да се предпази София от трафика, който идва от магистралите "Струма", "Тракия", "Хемус" и трансевропейската магистрала от Белград. Това са мотивите на "Ню ИТ и инженеринг" ООД, за да достигне до идеята за магистрала "Рила" - директно трасе, което тръгва северно от Дупница и се насочва в посока към Самоков и магистрала "Тракия" при Мухово, а във втория си лъч се отклонява покрай язовира към магистрала "Хемус" при Потоп.
За пътуващите по коридор 4 от Кулата, които искат да продължат към Свиленград - ГКПП Капитан Андреево, сега съществува алтернативата да минат по Околовръстното на София и като заобиколят града, да поемат по магистрала "Тракия", а след това и по "Марица".
По този начин стои въпросът и за пристигащите в страната по коридор 8 с намерение да продължат за Бургас и Варна. Аналогичен проблем имат и пътуващите по коридор 10 от Белград - Ниш - Калотина, които имат намерение да продължат към ГКПП Капитан Андреево, разказва инж. Койчо Бояджиев, съдружник във фирмата "Ню ИТ и инженеринг".
Голямо предимство на проекта е бързият път, който се осигурява до Самоков и "Супер Боровец", обяснява още инж. Бояджиев.
Първото проучване на проектантите е за трасето по коридор №8. Направили сме проучване как да мине трасето от Кюстендил до Дупница. Решихме отделянето от магистрала "Струма" за тези, които отиват към Ихтиман, да бъде северно от Дупница. Предвидено е трасето да подмине Дупница в посока юг-север и на около 2 км северно от града "Рила" да се отдели от магистрала "Струма" и да се отправи към Ихтиман, като върви много близо до съществуващия път. Под­минава се Клисура, където има голямо стеснение и затова при км 21+500  се предвижда тунел с дължина 600 м. Трасето минава северно от Самоков, близо до селата Драгостиново и Злокучене,  до язовир "Искър", впоследствие върви в полите на планина Рила и излиза на пътен възел "Мухово" от автомагистрала "Тракия".
Така  трасето от Дупница (км 325+000 по магистрала "Струма") до магистрала "Тракия" (км 46+300, пътен възел "Мухово") става 69 км, а по съществуващия път е 81.8 км. Пътните възли в отсечката между "Струма" и "Тракия" са осем.
Втората схема, която предлагат проектантите, е за връзка между "Тракия" и "Хемус". Единият вариант е от Вакарел към магистрала "Хемус" при Потоп, на около 20 км от Околовръстното на София - връзката помага на идващите от Гърция да минат през "Рила" до "Тракия" и оттам по "Хемус" да се движат из северните територии на страната, както и на тези, които пристигат по магистрала "Марица" и искат да се насочат към Северна България, като си спестят минаването през Околовръстното на София.
Третият проект е за връзката на магистралите "Струма" и "Хемус". За нея се предлага син и оранжев вариант, като синият вариант за трасето, смятат проектантите, е за препоръчване. В първата си част той следва пътя между  магистрала "Струма" и "Тракия" и се отделя от него при язовир "Искър", а във втората върви по връзката между "Тракия" и "Хемус".
Преди да стигне язовир "Искър", където синьото и оранжевото трасе се разделят, пътят пресича река Тополница при км 0+550 с мост с дължина 200 м, а към края на трасето премоства река Габра при км 65+000, където се предлага виадукт с дължина 250 м и максимална височина 60 м. При км 21+500 се намира тунелът край Клисура, който е дълъг 600 м. Пресечната точка  на двете трасета - към "Тракия" и към "Хемус", и на синия и оранжевия вариант на пътя към "Хемус" е при местността Богородице. Там има пътен възел със същото име. След завоя на север през пътен възел "Богородице" трасето минава покрай язовир "Искър", като синият вариант на шосето пресича ловно стопанство (този факт вероятно няма да бъде приемлив от екологична гледна точка).
Оттук нататък трасето се отправя към Нови хан, където при км 14+700 се пресича с автомагистрала "Тракия". Оттам минава източно от Елин Пелин и западно от Лесново и се включва в магистрала "Хемус" при пътен възел "Потоп" на км 10+350. Максималната височина, на която се развива следата на пътя по синия вариант, е 975 м. Връзката между "Тракия" и "Хемус" по този вариант е с дължина 49.4 км.
На 15 км след началото на магистрала "Рила" от синия вариант на трасето се отделя оранжевият. За разлика от синия този вариант е на малко по-голяма надморска височина, без да надхвърля средна височина 1000 м. Ако при синьото трасе има  един тунел, един виадукт и един мост, то по оранжевия има три тунела. При км 20+500 оранжевото трасе преминава седлото на Верила планина с първия тунел с дължина 800 м. Минава северно от Белчин, Рельово, Рейово и Самоков, пресича синия вариант и път II-82 за някогашното Влайчево, пресича опашката на язовира,  минава през пътен възел "Богородице", заобикаля ловното стопанство, поради което при км 44+000 минава с  тунел, дълъг  400 м, а при км 55+000 - с тунел с дължина 700 м.
Пресечната точка на  магистрала "Тракия" по оранжевия вариант е при Вакарел (на км 20+050 от автомагистрала "Тракия"), минава между Лесново и Доганово, между Пиперково и Априлово, западно от Долна Малина и при пътен възел "Потоп", на км 10+350, се включва в магистрала "Хемус". Връзката между двете магистрали по този вариант е 47 км. Пътните възли  между "Струма" и "Хемус" са по 10 за всеки от вариантите.
Стойността на трасетата се предвижда да бъде по 3-4 млн. евро на километър.

Други варианти на трасета в региона
През 1999 г. тогавашната Изпълнителна агенция "Пътища" възлага след търг на американската фирма "Де Луи Картър интернешънъл инкорпорейтид" да направи трасе по коридор 8, което да свърже  магистралите "Струма" и "Тракия". На картата е нанесен кафявият вариант (от общо три представени тогава). Трасето започва от Старо село, където сега е краят на завършената част от магистрала "Струма", и се насочва към язовир "Искър". Вариантът е много близък до синия на "Ню ИТ и инженеринг", но на много места пресича трасето на газопровода. Като контрапункт на американската следа за път по коридор 8 в частта от Старо село до язовир "Искър" "Ню ИТ и инженеринг" предлага  скоростна отсечка Кюстендил (км 26+000 по I-6) - автомагистрала "Струма" (км 325+000). От него ще има отклонение за София и през квартал "Младост", Бистрица, Железница ще се направи връзка с далечния южен обход на София.