Инж. Искрен Миланов е завършил Софийската математическа гимназия, след което Университета за архитектура, строителство и геодезия (тогава ВИАС) през 1991 г. Започва професионалния си опит като технически ръководител в КЗУ. Работи на същата длъжност в Германия, град Хилден. През 1992 г. основава строително дружество "Вълканов и Миланов" ООД съвместно със своя баща Милан Миланов и инж. Михаил Вълканов.

Инж. Миланов, как започ­на всичко преди 15 години?
- За нас е важно да се знае, че сме семейна фирма. Строго формално стартирахме дейността си през март 1992 г., а дори по-рано. На практика вече повече от 15 години сме на пазара, но използвахме откриването на хотел "Метрополитън", за да поканим на по-голямо място повече хора - наши партньори, приятели, колеги, и да отпразнуваме годишнината на компанията.
Стартът ни беше много интересен. Дадохме обява във вестник, че извършваме строителни ремонти. В този период повечето хора работеха в държавни предприятия и едновременно с това се опитваха да развиват частен бизнес, докато преценят къде всъщност им е мястото. Сигурен съм, че много от проспериращите фирми на пазара в момента са започнали именно така и техните истории наподобяват нашата. Започнахме с ремонти, минахме през строителството на еднофамилни къщи и едва през 1994 г. започнахме първата си жилищна кооперация - на ул. "Родопски извор" 72 в София, в която и до момента се намира офисът ни.
За тези повече от 15 години не сме си сменили нито името, нито регистрацията, нито офиса, като това следва да покаже, че не сме имали повод да го правим.
Компанията ни се утвърди и вече имаме и проекти извън България. Построихме жилищен комплекс в Мюнхен.

Разкажете ни повече за този обект?
- Той стартира през 2001 г. и беше изпълнен за една година. При откриването му участва кметът на Мюнхен - Кристиян Уде. Проектът се финансираше от общината. Състои се от 11 жилищни сгради с общо 85 апартамента.

Има ли обект, който ви е струвал много повече усилия от другите?
- Бих могъл да ви разкажа за изграждането на жилищната сграда на ул. "Любата" 23 в София, което ние поехме. Собствениците бяха 27, бяха преговаряли в продължение на година и половина с друга строителна фирма, но разговорите бяха пропаднали. И така ние също проведохме едни доста продължителни преговори, също около година и половина, докато убедим хората, че няма да ги излъжем и ще построим сградата. В крайна сметка осъществихме проекта и хората живеят там и до днес.
Предизвикателството беше по-скоро в отношенията ни с хората, отколкото в самото строителство.

От 1997 г. сте представители на немска фирма за покривни прозорци.
- В този момент търсехме продукти за своята дейност и така стигнахме до немската фирма "Рото Франк" АГ, която е лидер на пазара на строителен обков. Част от страничната й дейност е производството на покривни прозорци, които по онова време почти нямаха алтернатива на пазара. Така ние се свързах­ме с фирмата и станахме тех­ни представители. Това имаше своето значение за времето си, докато сега пазарът е наситен с разновидности на този продукт, което естествено е хубаво, защото създава на хората възможност за избор.

Досега сте познати на пазара като дружество, което строи основно жилища. Как хотел "Метрополитън" се вписва в дейността ви?
- Когато закупихме мястото, направихме сериозно проучване и преценихме, че най-доб­рата функция на сградата би била именно хотелската. Факт е, че жилищното строителство е дейността, която храни не само нашето дружество, но и целия отрасъл в България. Но истината е, че няма да останем в историята със строителството на жилища - това не придава облик на една европейска столица. Ние произвеждаме много жилища, офиси, търговски площи, но никоя от тези сгради не създава облика на столицата, както, да кажем, сгради като НДК, Националната библиотека, Националната галерия. Затова е добре да се почерпи опит от столици в Европа от калибъра на София. Макар да приемам, че търговската част трябва неизбежно да съпътства в строителството, по мое мнение София трябва да търси своя облик именно в такива знакови, големи проекти, чрез които да може да изгради своята идентичност.
Претендираме, че сме туристическа дестинация и заради това би следвало да създадем като продукт онази визия на София, която да бъде атрактивна, притегателна сила за посетителите на града. Трябва да си даваме сметка, че София не притежава толкова богато архитектурно наследство като Испания, Франция или Италия. Затова е важно да се опитваме със средствата на модерната архитектура и съвременните технологии да създадем продукт, който да бъде атрактивен.

От какво беше продиктуван изборът ви на място и концепция за хотел "Метрополитън"?
- Мястото, на което е построен хотелът, е особено динамично. Не случайно сме избрали точно такова да е предназначението на сградата. Фактът, че в тази част на София се локализират големи проекти като този на "Карфур", "Тишман" изграждат "София еърпорт сити" до летището, както и комплексът "Бизнес парк София". Практически ние сме на средата на тези три обекта. Освен това сме на пътя, по който се стига до центъра на града без светофар. Така че от гледна точка на локацията този хотел е много премерен, добър и разумен избор и не е част от тенденцията да се инвестира в подобни сгради просто защото е модерно. За нас беше задължаващо сградата да изглежда добре и затова за проекта ангажирахме австрийския архитект Черновски,  който от години практикува във Виена и е участвал в изграждането на над 30 висококатегорийни хотела по целия свят. Това ни гарантира прилагането на всички международни стандарти в създаването на един хотел. Те естествено са много динамични и затова мога да кажа, че сме приложили тези, които бяха актуални към момента на проектирането на хотела. В процеса на работа оптимизирахме допълнително някои неща, тъй като арх. Калин Иванов адаптира проекта към работните условия. Само ще спомена, че фирмите подизпълнители, участващи в този проект, са около 135.

Разкажете ни нещо повече за интересната фасада.
- Благодарение на българско-германската търговско-промишлена палата се организират регулярно учебни курсове за предприемачи в Германия, на които аз с радост участвам от години. По този начин се запознах с технологията на окачените вентилируеми керамични фасади, които тогава все още не се бяха наложили в практиката в България. Възможността, която пазарът ни предложи, ми позволява днес с гордост да заявя, че това към момента е най-голямата вентилируема керамична фасада в страната - 3456 кв.м.

Според вас какви са перспективите пред развитието на София?
- Тенденцията на София е да се развива в някаква посока, не да се сгъстява вътре в самата себе си, а да се разширява извън границите си. Има една интересна идея на кмета на Столичната община Бойко Борисов и главния архитект Петър Диков за превръщането на Кремиковци в бизнес зона. Проектите като Кътина, Равно поле показват, че може би именно в тази посока следва да расте столицата ни. По-скоро гледам натам, а не към възможността някоя къща да бъде бутната и на нейно място да бъде построена сграда на шест или осем етажа.

Интервюто взе Дарена МАРТИНОВА