Четири художествени институции в Япония редовно провеждат експозиции на национални или чужди творци. В японската столица са били проведени пет от десетте най-добре посетени изложби в света за 2006 г.
Това е едно от обясненията за планирането и отварянето на Националния художествен център в Токио през 2007 г. Това е първата национална институция без постоянна колекция, коментира неговият директор Хаяшида Хидеки. Замисълът е още от 1970 г., проектирането и строителството са осъществени в периода 2000 г. и 2007 г. Институцията комбинира експозиции, разпръснати дотогава на много места. Разгънатата застроена площ е 12 909 кв.м, с което това вече е най-големият музей в Япония.
При поглед от въздуха комплексът се откроява на фона на зеленината на разположеното в съседство гробище "Аояма" и административния район "Рапонджи". Зоната е бивш военен терен и комплексът представя два различни блока: "чувствената" вълнообразна стена обвива цялата главна фасада и обгръща основната сграда с форма на паралелепипед. Озеленени покриви с тераси и геометрични елементи подчертават различните нива на центъра с два сутеренни и шест надземни нива.
Според проектанта - класика на теченията "Метаболизъм" и "Симбиоза" Кишо Курокава, комплексът е гигантска "експозиционна машина" с основни площи за гостуващи художници и допълнителни пространства за националните художествени асоциации и специални гостувания от Япония и чужбина. Залите за приемане на експонатите са на първото ниво, където могат да бъдат описани и разпределени по съответните площи по етажите. Става дума за седем големи изложбени зали без колони за временни експозиции, всяка от които по 2000 кв.м. Те могат да бъдат обединявани за провеждането на големи форуми като голямото национално шоу NITTEN с 12 хил. творби всяка година, провеждано от юли до септември.
Допълнителни площи и зали дават възможност за образователни програми, лекции и симпозиуми в залите на библиотека или в слънчевите фоайета. Предвидени са още ресторант, три кафенета, музеен магазин. Високият 22 метра атриум отразява ангажимента на проектанта към понятието симбиоза, който в социален контекст влага смисъла на близостта с природата. С времето дърветата около музея ще заключат атриума в своята зелена прегръдка.
Силно изразените геометрични форми създават усещане за мащабност на интериора. Два обърнати надолу конуса са свързани с пешеходни пасажи и асансьори, на горните им нива има ресторант и кафене. Обръщането на конусите е резултат от реалната необходимост от увеличаване на партерната площ. Изложбените площи предлагат изглед надолу към обществените пространства и околния пейзаж.
В Националния художествен център Курокава свързва дръзките идеи на голям градски център с концепцията на симбиозата, като фокусира вниманието върху комфорта и технологичните системи. Енергоспестяващият проект намалява влиянието на слънчевата топлина и ултравиолетовите лъчи. Специална роботизирана инсталация помага за почистването на стъклените фасади. Приложение са намерили елементи от желязно дърво от о. Борнео.
Изработен главно от готови бетонови елементи и заобиколен от остъклен атриум от стоманена и алуминиева конструкция, новият център предлага 48 хил. кв.м. Критиците отбелязват умението и успешното вписване на модерната фасада в зеленото сърце на Токио със своето интригуващо присъствие. Функционалността е заложена в проекта, но специфичните качества и удобства ще бъдат доказани от многобройните посетители, които след откриването до края на 2007 г. са били 1.5 млн. души.

Кой е Кишо Курокава
Култовата фигура в световната архитектура Кишо Курокава почина на 73 години на 12 октомври 2007 г. Японският архитект започва като ученик на Кензо Танге и излиза на световната сцена през 60-те години като лидер на направлението "Метаболизъм" със специфична философия и технологии. Ранните му работи като кулата "Накагин" през 1970 г. демонстрират неговото увлечение от модулни повторяеми елементи. Други работи като летището в Куала Лумпур носят белезите на ясна функция, интерес към структурната експресия и социални и природни елементи като въвеждането на тропическа гора в рамките на терминала. Последващите му големи проекти като музеи, стадиони, градоустройствени планове продължават тези направления в творчеството му.