Арх. Вяра Желязкова завършва "Строителни конструкции" и "Архитектура" в Университета по архитектура, строителство и геодезия, а арх. Георги Кътов - специалност "Архитектура" на същия университет, след което специализира в Токийския технологичен институт в ателието на арх. Йошихару Цукамото от Bow-Wow.

Честита награда, през 2005 г. получихте втора награда от "Визар", а сега първа, какво е значението за вас на това отличие?
Вяра Желязкова: Тази награда, разбира се, е голямо признание за работа ни, а също така и израз на това,че работим в правилната посока.

Как бихте определили архитектурата на сградите, за които сте отличени?
В. Ж.: Най-вече бихме я определили като адекватна и осмислена. За нас най-важното е сградата да е адекватна на конкретните фактори, които я обуславят - средата, в която се намира, конкретните изисквания на инвеститора, на специфичните и допълнителни възможности, както и скрит потенциал. Сградите, с които участвахме в конкурса, са коренно различни като мащаб и визия, но и в двете е заложено точно това търсене за адекватност.
В същото време се опитваме да избягаме от наложени клишета като подход или изразни средства, а понякога си позволяваме да бъдем и иронични. Такъв пример е и сградата в Бургас, където се опитахме да избягаме от стандартната (в подобни случаи) "униформена" окачена стъклена фасада.

Така ли се разви идеята за тази сграда?
В. Ж.: Сградата в Бургас не само изпълнява всички градоустройствени и технико-икономочески показатели, неминуема част от изискването на инвеститора, но изпълнява и максимално даденостите на конкретното място. Така например за нас беше задължително всички апартаменти да са ориентирани едновременно към морето и на юг в противоположната посока, което беше по-трудно преодолимо от стандартната схема.
Това обаче, което е по-важно в случая, е, че сградата, въпреки че се намира непосредствено до морето, поради близкия фронт на дърветата в Морската градина то не се вижда всъщност от улицата, която води към Морската градина. С помощта на наклонените екрани на всички парапети под различен ъгъл минувачите също имат възможност да виждат морето поне в една отразена повърхност заедно с паралелните отражения на дърветата, движението на колите, небето... Затова и проектът ни се казва altruistic, или неегоистичен, заради възможността гледката на собствениците на апартаментите да бъде споделена и от всеки случаен минувач.

Съумява ли архитектът в България да има реална роля в строително-инвестиционния процес?
Георги Кътов: Ролята на архитекта в строително-инвестиционния процес у нас зависи до голяма степен от самия архитект. Участието му в повечето случаи е нерегламентирано и плод единствено на неговия личен ентусиазъм. Което може би прави проектирането и участието на архитекта в строителния процес тук наистина почти две различни професии. За разлика от колегите ни навън, чиито усилия основно се насочват към създаване на един добър проект, тук големите ни усилия са насочени в това как един добър проект да бъде изпълнен възможно най-близко до начина, по който е бил проектиран.

Доколко архитектът може да се противопостави на комерсиалната архитектура?
В. Ж.: Всеки архитект би могъл да се противопостави на комерсиалната архитектура, стига това да е в съответствие със собствената му ценностна система. Това е изцяло въпрос на личен избор.

Защо не сте съгласни с новия проект за хотел "България"?
Г. К.: Сградата на хотел "България" е не само  паметник на културата от национално значение, но и една от малкото модерни сгради с такъв статут. Дори само затова тя не бива да се пипа.