Арх. Олег Николов е роден през 1950 г. През 1973 г. завършва ВИАС, специалност "Архитектура". Работи 8 г. в проектантска организация в Смолян и е взел участие в изграждането на новия център на града. От 1982 г. работи в "Главпроект", отначало в ателието на арх. Живко Желев, а след това като ръководител на самостоятелно архитектурно ателие. От 1990 г. излиза на пазара на свободните архитекти. Има множество реализации на градоустройствени структури и жилищни и обществени сгради, на проекти и реконструкции на над 35 църкви и манастири. Най-големият ансамбъл е площадът на град Неделино с църквата "Св. Неделя".
През 1987 г. заедно с арх. Сергей Осенски печели Гран при на Световното биенале на архитектурата за обект "Пирамидална жилищна структура в старата градска част на Кърджали". На същото това биенале става и лауреат за обект "Автогара Пампорово".

Арх. Николов, комплексът "Пазар на производителите" в Кърджали се отличава с ефектна и съвременна архитектурна визия. Характерът на околната застройка е специфичен. Как бе постигнато вписването на съвременната структура от метал и стъкло в тъканта на старата градска архитектура?
- В основата на проекта е залегнало градоустройствено решение, което структурно свързва зоната на старата градска част със зоната на новия жилищен комплекс в квартал "Възрожденци" през пешеходния мост над река Арда. Голяма част от територията на пазара на производителите се изгражда над съществуващо коригирано дере с широчина 17 м. На това място беше разположен и старият пазар, чието състояние бе изключително мизерно.
В зоната на старата градска част, в която прониква пазарът, са разположени уникални паметници на културата: картинната галерия, стари къщи с възрожденска архитектура, къщи от 30-те години на миналия век, джамията и др.
Въз основа на творческата си философия не мога да приема примитивното копиране на една стара, макар и уникална архитектура, за да има "единство" на стиловете. Проектантският колектив взе предвид функционалните изисквания на пазара и специфичните особености на зоната. Така се стигна до решението основополагаща за пазара да бъде вантова конструкция с междуосово разстояние на колоните 25/15 м. По този начин се осигуриха големи и чисти пространства без колони. Създадоха се както подходящи и съвременни условия за работа на производителите, така и полифункционални възможности за различни градски дейности (като дискотеки на открито, концерти, ревюта, базари, детски празници и др.). Многогодишната ни съвместна работа с екипа на конструктора инж. Петър Видински намери може би върха си в тази сложна градоустройствена, функционална и технологична структура. Още повече че фирмата на инж. Видински бе подизпълнител на самата вантова конструкция.
От особена важност в градоустройственото решение бе спирането на ул. "Арда" над покритото дере. Улицата стана тангираща и обслужваща пазара от изток. В тесния провлак между двете главни зони на пазара се оформи зона за отдих и почивка. Там се събират няколко важни комуникационни и пешеходни връзки. Акцент са декоративната арка и часовник, както и покритите пешеходни аркади, кътове с места за сядане с богато озеленяване и чешма.
Освен трудността да се впише съвременната структура от метал и стъкло в тъканта на старата градска архитектура имаше трудности при полагането на новата подземна инфраструктура. Важно изискване при модерния технологичен проект бе да интегрираме новите със старите подземни съоръжения.

Какво характеризира вложените строителни материали в процеса на реализация?
- Освен металната конструкция покритието върху вантовата конструкция е от термопанели на фирма Metechno - Италия. Изпълнител бе фирма "Металстрой инвест" с управител инж. Костадин Драгушев. Покритието на пасажа над търговските площи  и аркадите в зоната за отдих и почивка е от акрилни плоскости от Словения.
Изпълнението бе поверено на фирма "Евростил" - Кюстендил. Основните настилки на пазара са от шлайфан бетон. Декоративните настилки в пешеходната зона са от вибропресовани бетонни изделия на фирма "Тетрабетон" - Пловдив, и фирма "Благоустройство 99" - Стара Загора. Бе изпълнено богато озеленяване от фирма "Титан клинър" - Кърджали, по идеен проект на ландш. арх. Ани Георгиева и консултант ландш. арх. Анжела Василева. Още много сериозни фирми взеха участие в процеса на реализацията на проекта.

Как е решен въпросът с паркирането, основен проблем за пазарите в повечето населени места?
- Още в градоустройственото решение са отчетени трудностите за паркиране при стария пазар. Затова комуникацията и паркирането са решени като тангиращи на главните зони на пазара с паркиране за тежкотоварни коли. Паркоместа има при хладилните складове за нощен престой на тежкотоварни коли, както и за търговците и клиентите на пазара. Осигурени са и резервни терени за увеличаване на броя на паркоместата в бъдеще.

Има ли решение за търговците на промишлени стоки? Питам, защото според промените в Закона за стоковите борси и тържищата пазарът на производителите е място и инфраструктура за търговия на едро, на което производители, регист­рирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, продават на търговци пресни плодове, зеленчуци, цветя и риба.
- В цялостното градоустройствено решение е заложена зона за промишлени стоки, която предстои да бъде изградена. Ул. "Републиканска" е определена като пешеходна и търговска зона в проекта за старата градска част на арх. Иван Димчев.
Тъй като работя по темата повече от 30 г., заложените в структурата на пазара пешеходни и търговски връзки се свързват с бъдещото решение на ул. "Републиканска". Идеята е да се осъществи желанието на жителите на Кърджали улицата да се оформи като пешеходна чаршия.
Обектът е сложен като технологично, инфраструктурно и градоустройствено решение. Неговата реализация стана възможна благодарение на процеса на координация между община Кърджали в лицето на инж. Хасан Азис, "Пазар на производителите" АД и строителните фирми при постоянен авторски надзор.
Емоционално съм изцеден от дългогодишните опити на архитекта да се пребори с инстанции, начинаещи бизнесмени и строители в името на изкуството архитектура. Това изкуство поради липсата на пазарна икономика все още не е оценено от самите инвеститори и обществото. Те така и не могат да разберат, че високата цена на даден проект при, разбира се, добро качество ще им донесе по-добри икономически резултати по време на експлоатационния период.