Научен комплекс се вписва в идиличен селски пейзаж
Разширението на кампуса на "Уелком тръст Сангер институт" в Хинкстън, Кембридж, Великобритания, е по проект на британското архитектурно студио NBBJ. Разгънатата площ е 21 хил. кв.м, общият размер на терена е 30 хектара. Бюджетът е на стойност 94 млн. лири. Предстоят още две фази на разширение на комплекса.
Тази инициатива е символ и резултат на разширяване и задълбочаване на изследванията на "Сангер институт" в изследванията на човешкия геном. Институтът "Сангер" имаше водеща роля при разкодирането на последователността на гените в първата описана човешка хромозома. За периода 2006 - 2011 г. научната институция е получила финансиране в размер на 340 млн. лири в областта на експерименталната генетика, средствата са от държавния бюджет на Великобритания, от Европейския съюз и от Американския здравен институт.
Новият сграден и лабораторен комплекс е разположен сред околните хълмове и идиличния селски пейзаж на Кембриджшир и сполучливо интегриран в своето обкръжение. Стаята със суперкомпютрите има изглед към основното фоайе и атриума на офис блока. Получил световна известност с проекта за човешкия геном, институтът е удвоил размера на своите съоръжения с цел старт на амбициозна програма за продължаване на научните разработки в тази насока. Комплексът предлага нови лаборатории с работни места за 140 души и информационен център с най-модерното оборудване във Великобритания.
Проектното решение е в традициите на европейската агора - неформално и ориентирано към пешеходците обществено пространство, като районите с интензивен пътникопоток са разположени директно на "площада". Сградите, които ще се ползват съвместно от различни отдели, са от едната страна заедно с "Кернс павилиън" - нов комплекс със закусвални, спортни зали и развлекателни съоръжения.
Все по-високите изисквания на научните изследвания и необходимостта от комбиниране на традиционни лабораторни тестове с биоинформатика налагат инсталиране на най-нова информационна техника.
Реализираният в Кембридж проект е забележителен със своите технически достижения при системите за охлаждане на компютърни сървъри, от гледна точка на ландшафт дизайна - с преливане на кампуса към околните хълмове, както и с успешното интегриране на различни функции на едно място, обяснява Питър ван Вехтен, партньор в известното американско бюро Skidmore, Owings & Merrill и член на журито на конкурса "Лаборатория на годината", в който сградата е номинирана.
Разширението е поставило много предизвикателства пред проектантския екип от лондонското бюро NBBJ. На първо място е нуждата от комбинирането на много блокове с високи технически изисквания, в които ще работят изследователите, и осигуряването на удобна и лесна комуникация за всички.
Блокът със суперкомпютрите формира организационния център. Необходимото огромно количество изчисления и анализ на информация при геномните изследвания определят нуждата от изследователски център с изключително висока степен на надеждност. Много от данните трябва да бъдат достъпни за голям брой учени от цял свят, които извършват експерименти и анализи онлайн.
Поради тези причини колективът на NBBJ започва проектирането с подробни обсъждания с ръководството на института "Сангер" на въпросите за бъдещата насока на тяхната работа, техническата обезпеченост и енергийната консумация. С цел осигуряване на възможности за модернизиране на всеки 2-3 години компютърният блок е организиран като четири модула, от които единият постоянно е изключен и може да се подменя. С цел отвеждане на голямото количество топлинна енергия от техниката е реализирана уникална водно-въздушна охладителна система.
Проектът демонстрира забележителна чувствителност към своето обкръжение - исторически населени места и речна долина. Специално проектирани "ландшафтни коридори" осигуряват безпрепятствен визуален достъп през терена към долината. Сградите по края на комплекса като "Кернс павилиън" са вкопани в земята и с озеленените си покриви се сливат с околните дървета. Използвани са много модерни и актуални решения. Винаги са избирани местни и подходящи за рециклиране материали, дъждовната вода се събира и използва. Широко място намира естествената светлина с цел намаляване на консумацията на електричество, а при работа през нощта система за сградно управление автоматично спуска външните щори с цел районът да запази своя характерен облик.
Част от проекта е също така засаждане на 12 хил. дървета и рехабилитация на терена с цел създаване на природен резерват с езера, водни растения, дори видри и други характерни растителни и животински видове.