Реставрират тракийска крепост край Златоград
Стойността на проекта е 190 204 евро, за реализирането му общината си партнира с гръцката Хрисуполис
Проектът "По пътя на траките" е финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Стойността му е 190 204 евро, а неговата продължителност е 18 месеца. За реализацията на проекта община Златоград си партнира с побратимите си от гръцката община Хрисуполис.
Целта е развитие на културния потенциал и човешките ресурси от двете страни на границата, тъй като чрез реализацията на този проект ще се създаде нова туристическа дестинация между България и Гърция.
По проекта ще се реставрира и консервира античната тракийска крепост край село Страшимир.
До момента са реализирани следните дейности:
->извършено е археологическо проучване на тракийската крепост в местността "Градище" край село Страшимир
->осигурена е заетост за три месеца на 14 безработни жители от община Златоград като работници по археологическите разкопки
->проведено е обучение и заетост за една година на 10 безработни за гидове по архитектурно - историческите забележителности и туристическите екологични маршрути в района.
До края на проекта ще се извърши:
->реставрация и консервация на античната тракийска крепост край село Страшимир
->изграждане на туристически заслон с малък паркинг и велоалея
->изработване на рекламни материали.
Местни жители и археолози от много години намират край Страшимир древни монети и керамика отпреди XIV век. И сега мястото е интересно за туристите, но намеренията са крепостта да се реставрира, а предметите да бъдат подредени в изложбена зала.
Тракийската крепост е обявена за паметник на културата с национално значение още през 1976 г. През май 2008 г. уникалното съоръжение вече ще е част от културния туризъм не само в този богат на паметници район, но и от двете страни на границата.
"Духовният космодрум на България"
Златоград е най-южният български град, почти на самата българо-гръцка граница. Там се срещат Централните и Източните Родопи - планината на легендарния певец Орфей. Златоградският етнокултурен ареал е обитаван от хилядолетия, а градът има многовековна история. Край село Старцево е най-голямото светилище, посветено на Бога-Слънце. Наблизо са религиозното средновековно светилище "Света Неделя" и свещената "Света гора". За Златоград се казва, че е "духовният космодрум на България", тъй като там е роден легендарният Дельо войвода, а създадената за него песен лети в Космоса. На територията на Златоград се намират най-старата църква в Родопите "Успение Богородично", сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветното дело в Родопите. Там е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане - "Златоградски писмовник" (1852 г.). В града са съхранени повече от сто паметника на културата. От Възраждането е запазен и възстановен най-големият архитектурен резерват в Родопите. Традиционните къщи впечатляват със своята белота и кръгли комини, със съчетанието на родопски, беломорски и пловдивски архитектурни елементи.
Първият частен етнографски комплекс
Основният тласък за развитието на туризма дава Златоградският етнографски комплекс, заради който идват все повече чуждестранни гости. Постройките са уникални - с бели зидове около дворовете и с широки дъбови врати. Заради белия цвят преди османското робство градът се е наричал Беловидово. Повечето сгради са от XIX в., с типична родопска архитектура, но включват и елементи от беломорската и пловдивската къща. Комините са високи и кръгли. Прозорците са големи и вътре къщите са много светли. Комплексът разполага с работилници за типични български занаяти, а гостът на града може сам да опита да сътвори нещо - било от глина, било от плат. Това е първият и засега единствен в България частен етнографски комплекс. Част от многобройните обекти са реконструирани с помощта на програмите ФАР и САПАРД. Комплексът е открит е на 24 май 2001 г., три години по-късно е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. Обявен е за най-добър уникален етнографски комплекс в България през 2005 г.