Проект "Перперикон" - изграждане на нов туристически комплекс
България е на път най-после да заеме подобаващото й се място на страна - опознала своята култура и история, и с водещите в това отношение Италия и Гърция да застане в призовата тройка държави, представящи своята богата археология. Заедно с богатите други условия за развитие на туризма съвсем в реда на нещата е методическата дейност по изследването, съхраняването и възстановяването на артефакти и среда и тяхното използване при създаването и утвърждаването на нови туристически комплекси да придобие особено значение.
Такъв един проект по програма ФАР (българско-гръцки проект "Туристически център Перперикон") на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) спомогна да се осмисли значението на комплексния подход в решаване устройствените, пространствените и архитектурни проблеми на изграждането на нов значим туристически комплекс. Както казва проф. Николай Овчаров, "...едва ли в България вече има човек, който да не е чувал за невероятния скален град Перперикон, макар от началото на мащабното му проучване да са минали само няколко години...". Преминаването през осъзнаване на значимостта на комплекса и сравняването му със световните образци на практика предопределят преосмислянето на териториалната и пространствената организация по начин, подходящ за високите цели на изграждането. От величаво откритие за съвсем тесен кръг от хора само за година-две народната мълва разнесе факта, че на това място са се случвали епохални събития.
Тук трябва да се подчертае, че това не може да е стандартният подход на проба-грешка, нито волево изменение на отделен проектант, защото отговорността е изключително голяма.
Какви са факторите при съставяне на изходната база данни за обекта:
->неразвит достъп
->липса на категорични данни за обхвата му
->проблеми от разрушителни въздействия
->териториална близост до средно голям град
->обществен интерес - растящ в геометрична прогресия с огромни очаквания за артефакти
->благоприятна, но неразвита по отношение на туризма територия
->външни фактори (трансгранични комуникации, интерес от съседни страни)
В методически план това предопределя матрицата на изследванията и проектните разработки, а именно:
->концепция за териториално-пространствена и функционална организация
->укрепване на скалните масиви и третиране на скалните повърхности
->изясняване на границите и оптимума в реставрацията, консервацията и реинтеграцията на историческите паметници при условията на непрекъснато разширяване на полето на изследване.
->формиране на ясна градоустройствена структура с осигурени възможности за етажност и разширение на комплекса.
Това всъщност е един изцяло нов подход
най-вече с факта, че няма добре формирано ядро или ако има, то се ограничава в рамките на епизодични посещения до нашумял в публичното пространство обект, който съдържа неимоверно голям потенциал в териториален и функционален аспект. Осъзнаването на тази сложност на структурно-функционалните проблеми е предикатът, първопричината чувствително да се разшири обхватът на изследванията. В интердисциплинарен аспект той е детерминиран като комплекс от целенасочени знания за обекта, съвкупност от локални проектни материали, разширено заснемане и проучване на физически параметри.
В комплексния проект по програма ФАР на практика са заложени повече от десет проекта, всеки от които представлява самостоятелна методична единица и съобразно избраната последователност предава на следващия определени рамкови ограничители, база данни и параметри, концепти за проектни решения, обобщени съждения от обработен материал. Доразработването освен в рамките на обичайните времеви графици трябваше да се вмести и в рамките на непрекъснати коригиращи се паралелни постулати за очаквано, възможно, предвидимо и перспективно.
Самата същност на основния елемент на новия туристически комплекс - археологически феномен с променлива, непрекъснато обогатяваща се градоустройствена структура, предопредели чувствително разширяване на обхвата и структурата му. Обикновеният еднопланов сценарий - археологически обект и туристически посетителски център, се оказа, че не отговаря на обема както на находките, така и на очакванията. Още в рамките на първоначалните проучвания се наложи сценарият да стане многопланов и многопосочен.
Работната програма бе дефинирана като:
->Проект - проучване на териториалната организация.
Изготвяне на териториално-устройствен план на комплекса с графична версия за обособяване на реалните граници, детайлен план с приемна зона, археологически комплекс, рекреативна територия.
->Проект - геодезически и фотометрични планове.
Изготвяне на работна геодезическа мрежа като база и отправна точка за по-нататъшни заснемания, обвързвания на целия акропол и свещения дворец в общ полигон и трайно стабилизиране на геодезическата мрежа, изготвяне на цифров модел.
->Проект - укрепване на ерозиралата скална повърхност на археологическия обект. Проведени инженерно-геоложки проучвания с определяне степента на риска и ефективността при укрепителните мероприятия и преодоляване на силните тектонски влияния, изясняване на разрушените участъци и състоянието на скалните откоси, дефиниране на методика за прилагане на аналогови методи при овладяване на геомеханичното поведение на скалния масив, детайлен план на застрашени участъци и план на работите за подсилване на ерозиралата скална повърхност.
->Проект - предпазване на скалната повърхност на археологическия обект. Синтезиран е опитът в практиката по предпазване на скалната повърхност, определена е съвкупността от методи за защита на скалната повърхност съобразно преобладаващите нарушения и значението им за цялостния образ на комплекса, изследване за многоалтернативна приложимост на слънцезащитна система.
->Проект - Опазване на местността Свещен дворец Перперикон. Комплексни проучвания за съхранение на цялата местност, скалните откоси и повърхности, зониране на територията по отношение пораженията от сеизмична активност и ерозия, комплекс от методи за укрепване с цел осигуряване устойчивостта на скалните откоси, проект за съхранение и експониране на стените на двореца.
->Проект - Съхранение и реинтеграция на акропола. Подробни проекти за отделните крайни елементи, детайлни изследвания за реставрация и реинтеграция, отчитане на историческите пластове и възможностите за изявяване на градоустройствена структура, пространствени доминанти и обемно-пространствена композиция на историческите ансамбли, проекти за съхранение и експониране на разкрити обекти и ансамбли.
->Проект - Съхранение и експониране на обект "Базилика Клисе башъ"
Подробни проекти за заснемане, съхранение и експониране на базиликата и прилежащия и комплекс, проучвания за включването на този паралелен обект в териториалната структура на туристическия комплекс.
->Проект - Хоризонтално и вертикално планиране на зоната на културните паметници.
Изготвяне на проект за вертикално планиране на достъпа до двореца и акропола от посетителския център, посетителска пешеходна мрежа, пешеходна достъпност, възможности за перспективен алтернативен достъп (въжена линия), дизайн на територията за рекреация, дизайн на визуалната комуникация, информационни ядра.
->Проект - Комплексна техническа инфраструктура.
->Проект - Посетителски и изложбен център "Перперикон" - технически проект - АC част, проект за интериора - изложбени зали, фоайета, главен вход, детайли.
->Проект - Управление на туристическия център "Перперикон". Системи за управление и сигурност на туристическия поток в регионален аспект, управление на трафика на потоците.
->Проект - Изработване на референции за туристическо представяне на Перперикон, стратегия и маркетингов план за бъдещото развитие на проекта "Туристически център Перперикон".
Чрез прилагане на целия набор от комплексни изследвания и проекти за обекта се достига до следващото звено - анализ на неговото перспективно разширяване и развитие.
Набелязани са три етапа, а именно:
->Първоначален етап - първично изграждане на инфраструктурата, комуникацията (достъпа до обекта), база за строителна инвазия с категорични рамки за намеса и строго съблюдаване на "свободните" от археологични артефакти пространства (изпреварващо археологическо проучване).
Същински етап - изграждане на пешеходна посетителска и рекреационна мрежа, изграждане на приемно пространство, посетителски туристически център, комплексно укрепване на археологическия обект, съхранение и реинтеграция на археологическите ансамбли и отделни елементи (артефакти).
->Вторичен етап (перспективен) - по-нататъшно разширение на туристическия комплекс след комплексна оценка на пробацията и функционирането му. Този етап ще отчете в най-пълна степен регионалните и локални характеристики на обекта в неговите завършени (обособени) граници.
Реалната програма за изпълнение на тази методика и проект е в рамките на така исканите от цялото българско общество промени към интензифициране на научноизследователската и проектантската дейност с цел постигане на бързи резултати и реализиране на високи критерии за съпоставимост със световните образци и примери.
Формулираната методика е изключително гъвкава и дава възможност за своевременно коригиране на цели, обхват и параметри. Тя търпи дообогатяване откъм база данни за развойна и мениджърска дейност. На практика самото създаване на такъв туристически комплекс освен рефлексии в регионален и локален мащаб неминуемо ще даде тласък на други подобни такива. Друг е въпросът, че всеки обект е специфичен и с неповторима роля в социално-пространствената комуникативна система, със специфичен потенциал, а и в крайна сметка - с уникален образ.
В контекста на формирането на националната туристическа стратегия, свързана със солидната археологическа база, приложената методика е напълно своевременна и ще допринесе за коректив на научните и творчески търсения на голям брой учени и проектанти.
Перперикон е уникален като свързващо звено в историята на траките и на България, като структура с неповторим заряд, като възел във функционално- пространствена диференциация на исторически пластове и градски формирования, като своеобразна лаборатория за изучаване развитието на едно общество, съвсем доскоро разглеждано еднопланово. Правейки изводи за развитието на градската му структура, ние можем да дадем по-точна представа както за културно-историческите аспекти, така и за функционално-пространствените особености на обществото в един хронологичен и сравнително ясен разрез.
Туризмът може да се развива само върху основата на стриктно проведена научнообоснована методика. Не самодейност и пожелания, не дитирамби и показност, а упорита и методична работа за постигане на високите цели. Вече е XXI век.