На 11 юли 2007 г. в "Грандхотел България" в София комисията за изменение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектира към КИИП организира втора кръгла маса, която събра представители на комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, комисията по правните въпроси към Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, посолството на Република Гърция, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Районната дирекция за национален строителен контрол - София, Института по нормотворчество, медии и представители на професионалната гилдия.

Инж. Димитър Начев - председател на комисията за изменение на Закона за камарите на инженерите и архитектите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) към КИИП и председател на КИИП София-град, откри втората кръгла маса и се обърна към участниците  със следните думи:
- Всички наши действия за изменение и допълнение на ЗКАИИП са продиктувани от желание да се подпомогне работата на Народното събрание за усъвършенстване на нормативната база, свързана с работата на проектантите, и по-точно за промяна на закона, така че нашият закон да стане работещ, адекватен на нуждите на обществото, осигуряващ едновременно защита на обществения интерес, качествено строителство в България и творческа свобода, сигурност и гарантирана професионална реализация на проектантите инженери и архитекти, които работят в инвестиционното проектиране.

Христо Бисеров - зам.-председател на комисията по правните въпроси на Народното събрание
- Знаете, че водещата комисия по този закон е комисията по местно самоуправление, в която участва г-н Иван Сотиров. Правната комисия често взима отношение по въпроси, които имат специфичен правен характер. Аз слушам дебата и виждам, че всички усилия са насочени към това което е за по-добър закон. Така че може да разчитате поне на тези две комисии на българския парламент, че са отворени за вашите идеи. Спорът, който водите за младите специалисти, е подобен на този, които преди няколко дни в правната комисия ние гледахме Закона за съдебната власт. По закон от години младшите специалисти от прокуратурата и адвокатурата имат двегодишен стаж. Аз съм бил младши адвокат. Колегите бяха младши съдии, младши прокурори, сега ние го определихме на три години. Вдигнахме стажа за младшите специалисти. Аз не казвам, че вие трябва да въвеждате подобни правила, но говоря за моята професия. Не казвам нищо, не го коментирам, защото, както каза г-н Димитров, популизмът съществува във всички професии. Така че бъдете уверени, че вашите усилия са нещо, което се чува в парламента, но бъдете сигурни, че не всички ваши предложения ще минат през парламента.

Инж. Иван Сотиров - член на комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на Народното събрание
- Смятам, че това е пътят, преди да се правят законодателни промени, да има контакт, да има диалог и да се изведат промените в законодателството в браншовите организации, което трябва да бъде принцип не само в конкретния случай, изобщо когато се правят законодателни промени, преди това да има дебат и всичките промени да бъдат изведени от браншовите организации на тези групи хора, които в най-голяма степен засягат промените в закона, които имат компетентността и авторитета да направят най-компетентните предложения. За съжаление при последните промени това не се случи в закона, но аз смятам, че по-добре е да се случи късно, отколкото никога. Оптимист съм, че и миналия път на дебата, и този път виждам, че много от нещата, които се предлагат, са много аргументирани и разумни, и съм убеден, че в 90% от случаите тези предложения ще залегнат в едни бъдещи промени в закона. И по двете теми, които бяха коментирани - за правоспособността, както миналия път и сега преобладава това мнение, че трябва да бъде извършена промяна на закона в тази посока, така е в европейската практика. Миналия път тук имахте гости от Виена, мисля, че по този въпрос надали ще има сериозен отпор или тежък дебат в нашата комисия в пленарната зала. По въпроса за бюрата - аз не съм работил в бюра, не съм тесен специалист в тази област, но бих изказал няколко съображения, доколкото има много аналогични структури, които работят, и от чисто законодателна гледна точка. Има смисъл в закона - дали ще бъде в този закон, дали ще залегне в други закони, това е на втори план. Има смисъл от залагането на бюра в закона само ако те бъдат регламентирани като юридически лица, ако те трябва да извършват комплексно проектиране, но тогава има смисъл да бъдат заложени много сериозни критерии. Всеки съобразно компетентността си в определена област носи своята отговорност със своя подпис и печат и вече хората се сдружават свободно, за да им се оптимизират разходите, дейността. Това не е необходимо да бъде заложено в закона. В тази посока бих подкрепил едно такова предложение, ако има конкретно разписано предложение, създадено, говоря, като юридическо лице със съответните отговорности, с регламентациите и критериите. Тогава има смисъл, иначе аз не виждам смисъл да бъде заявено, така както е дадено в действителност, се създават повече проблеми, отколкото ползи. Внесете конкретни текстове за промени и се надявам, че не само аз, но и другите колеги от комисиите ще подкрепим вашите предложения, за да бъдат дебатирани. Надявам се, че и колегите от министерството също ще помагат в тази посока.

Инж. Виолета Ангелиева - директор на дирекция "Технически правила и норми" на МРРБ
- Тази тема е от основно значение за вземане правилното решение при определяне критериите за присъждане на проектантска правоспособност. Първо: относно изискването за придобит стаж като проектант. Това е много добро изискване, но за съжаление обличането му в юридическа форма е доста комплицирано, от една страна, от друга страна, реализирането му е също много трудно - дали ще има такива проектанти с ППП, които на добра воля да обучават стажанти. Второ:  относно срока на валидност на издаденото удостоверение за правоспособност. Поддържам като цяло тази идея, но като форма за доказване на поддържане на професионално ниво и квалификация, а не като срок на валидност на сертификат. Мисля, че в европейските изисквания няма наложени срокове за серификатите, това се приема като един вид дискриминация. Считам, че именно задължение на камарата е да провежда обучителни мероприятия за нейните членове, както и дори да изисква полагането на тестове или изпити при необходимост от доказване на компетентност в професионално отношение. Трето: относно това доколко трябва да бъдат еднакви изискванията при присъждане правоспособност на българските и чуждестранните проектанти, за да не се получи дискриминация на нашите проектанти от чуждестранните. Какви са правомощията на завършилите бакалаври в Европейските страни? Има ли правоспособност по определени категории обекти или по видове сгради, така както германските колеги ни казаха? Тези проблеми трябва да бъдат решени. Надявам се и искам да призова с новия Закон за професионалните квалификации да бъдат прецизирани и синхронизирани тези постановки с промените на ЗКАИИП.

Димитриос Зомас - първи секретар  на посолството на Република Гърция
- Както знаете, Гърция е един от най-значителните търговски и инвестиционни партньори на България и съм убеден, че сътрудничеството между Техническата камара на Северна Гърция и КИИП ще допринесе по съществен начин за развитието на междудържавните отношения. От друга страна, строителният бум, който се наблюдава във вашата страна, е забележителен и той е добра основа за обмяна на опит между специалистите от двете страни.

Инж. Тасос Конаклидис, председател на Техническата камара на Гърция, секция "Централна Македония"
- Преди две години влезе в сила нова институционална рамка за проучвания и доставка на услуги за публичния сектор. Новият закон напълно съответства на постановките на Директива 2004/18/ЕС и 2004/17/ЕС.
Проектантът по обществени поръчки се регистрира в специален регистър на Министерството на околната среда и пространственото планиране. Възможност за регистриране: 4 години след получаване на университетска диплома за инженер.
Съгласно закона следните лица нямат право да бъдат вписвани в този регистър:
->лица, назначени от възлагащи органи, при всяка форма на служебна зависимост
->лица, назначени от физически и юридически лица от частния сектор, при всяка форма на служебна зависимост
->лица, които имат собствена строителна фирма или са съдружници в собствена фирма, или управители или съдружници в частни фирми с ограничена отговорност, или членове на борд на директори, или юридически представители на публични фирми с ограничена отговорност, които са включени в регистъра на строителните фирми
->лица, вписани в регистъра на експерт-конструкторите
->лица, предоставящи услуги под каквато и да било форма на строителни предприятия, които са вписани в регистъра на строителните предприятия.
Следователно лица, наети от местни правителствени агенции, публични предприятия и агенции и публични предприемачи, не могат да бъдат вписвани в регистъра на проектантите.
По отношение проучванията за частни дейности Министерството на околната среда и  пространственото планиране изготвя законова рамка за създаване на регистър на проектантите и конструкторите за частни дейности, който все още се дискутира от министерството и Техническата камара.

Инж. Ангел Стоилов - началник на РДНСК - София
- Подкрепям предложението за контрол по всички части и в тази връзка и тристепенна скала. Категорично заставам зад предложението хора с ограничена ПП да не работят 3 и 4 категория строежи. Това е ад. Не може човек, завършил съответното висше учебно заведение, да се сблъска например с една от другите специалности (не  част "Конструктивна"), с една
8-, 10-, 12-, 20-етажна сграда, и той да я направи с качество и съгласно изискванията на Наредба 4. За мен това просто е невъзможно.

Арх. Борислав Борисов- председател на Сдружението  на урбанистите и общински съветник в СОС
- Общоизвестна е европейската практика представителите на специализираната публична администрация да получават високо възнаграждение и да не развиват свой бизнес, да са със статут на държавни служители и да са високоплатени, за да не бъдат мотивирани да си докарват допълнително възнаграждение чрез проектантски труд. Ако допуснем, че те постоянно се занимават с проектиране, ще се окаже, че деформират проектантския пазар, защото се намират от страната на съгласувателния, одобряващ и контролиращ орган. Това е вътрешно противоречие и ако не се реши, няма да имаме европейски статут на нашите проектанти. Всичко това го споделям с цялото си уважение към труда и личните качества на колегите проектанти.

Инж. Георги Георгиев - изпълнителен директор на БААИК
- Член съм на управителния съвет на БААЙК и дългогодишен проектант. Смятам, че названието проектантско бюро в закона за камарата няма място по няколко причини. Досега говорим, че трябва да се установява стаж на стажант-проектанти. Такъв стаж се установява само по един-единствен начин - трудова книжка, трудов договор, НОИ. Бюрото може да бъде само юридическо лице по Търговския закон, в който задължително трябва да присъстват елементите, които каза инж. Начев. Ръководителят трябва да бъде или архитект, или строителен инженер, или инженер по дадената специалност с пълна проектантска правоспособност и в това бюро трябва да бъдат проектанти със съответната проектантска правоспособност. Също така много е важен въпросът и с техническия контрол, който не третираме в момента. Защото в крайна сметка това е отговорността. Аз не искам да коментирам, че напоследък се срещам с много нисък професионализъм и с много лоши проекти, които за жалост се изпълняват.
(Останалите мнения очаквайте в следващия брой)