В "зеленото сърце на Европа"
Рудозем е в "зеленото сърце на Европа" - така понякога наричат Рило-Родопския масив. Общината се намира в най-югоизточната част на Западните Родопи, в Смолянска област. Малкият град е близо до границата с Гърция, а разстоянието още повече ще се скъси с реализацията на проекта за граничен контролно-пропускателен пункт "Еллидже". Пътят Райково - Рудозем - Ксанти е свързал Тракия с Беломорието още от древни времена. В община Рудозем са открити и регистрирани 20 културно-исторически паметника от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието -  селища, некрополи, руини от църкви, крепости и древни пътища. И до днес е запазен калдъръм от римско време в землищата на селата Поляна и Пловдивци. Местните хора ги наричат Римския път и Друма и около тях са струпани много селца. Там е и едно от най-големите тракийски светилища в Ардинския дял на Родопите - "Циганското градище" или както го наричат местните "Ченгене хисар". Община Рудозем има голям потенциал за развитие на всички видове туризъм - културен, планински, селски, етно, конен, екстремен, ловен, риболовен, еко. А скоро туристите ще могат да се върнат във времето на желязната завеса - огради от бодлива тел, гранични портали и минни полета с реализацията на проект по програма ФАР. Туризмът е приоритетен отрасъл за икономическото развитие на община Рудозем.  Местната власт полага големи усилия за промоцирането на Рудозем като атрактивна дестинация за културен и екотуризъм.Проектът "Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти" е на стойност 141 623 евро. От тях 127 169 евро са по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция "Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион".
Проектът ще бъде реализиран от община Рудозем в партньорство с гръцката организация "Пограничен регион Делта - Родопи". Партньор от другата страна на границата е задължителен за финансирането на проектите по тази грантова схема. Асоциацията на родопски общини и историческият музей "Стою Шишков" също са партньори на местната власт.
Проектът стартира на 1 декември миналата година и е с продължителност 18 месеца.
Основните дейности са проучването, консервацията и реставрацията на крепостта "Козник" (ХIII - ХIV в.) и тракийското скално светилище "Циганско градище" (VIII в. пр.Хр. - I в. сл.Хр.). Разкопките и реставрационните дейности се ръководят от експерти от Пловдивския археологически музей.
Град Рудозем е разположен в подножието на древна крепост, наричана от местното население "Ерим папа", а от турците - "Кечи кая" (Кози камък, Козя скала).
Досегашните разкопки по проекта доказват, че това не е само средновековна крепост, а че там е имало живот в много дълбока древност.
Скалата "Кечи кая" е уникална - безбройни легенди разказват за несметни богатства, неоткрити и до днес, оставени от византийски и римски владетели. Една от пещерите водела до безброй тунели под скалите до "Златен стан", "Златен радан", "Конски товари златни монети и накити". Откритият жертвеник върху една от побитите като кули 50-метрови канари сочи за сериозно присъствие в античността.
"Кечи кая" е единственото по рода си място в Южните Родопи, от което може да се види гледка при завъртане на 360 градуса. Сутрин през лятото при изгрев може да се види отражението на слънчевите лъчи на Бяло море.
На около 3 км северно от Козник се намират останките от древния път през Родопите, свързващ Филипополи с Виа Егнация.
Според изследванията на гръцката археоложка К. Асдраха този път започва от Ксанти със следното трасе: Ксанти - прохода Еллидже - крепостта "Козница" - крепостта до Подвис - Рожен - Чепеларе - Бачково - Станимака.
Крепостите "Беаднос" и "Козник" често се споменават от летописците на византийските императори, включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости "Цепина", "Перущица", "Св. Юстина", "Станимака", "Аетос", "Козник" и "Беаднос", които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите.
До момента е разкопан около 50 м зид с дебелина от 1.50 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Разкопките се извършват под ръководството на Жени Танкова - археолог по проекта, и Емил Кехайов - ръководител на проекта.
Тракийско скално светилище се намира на най-високия връх в района на  Рудозем - Циганско градище,  който е с надморска височина 1827 метра. Археологическият паметник е разположен на самата гранична бразда, на 8 км южно от село Мочура.
За разкопки и реставрация на двата културно-исторически паметника "Кечи кая" и "Циганско градище" ще бъдат обучени и наети 25 безработни, като някои от тях ще работят после като охрана и планински водачи.           
Около двата културно-исторически обекта ще се изгради туристическа инфраструктура -  беседки, маси с пейки, тоалетни, чешми, паркинги, указателни табели, предпазни парапети, оформяне на пътеките и др.
По проекта ще бъдат разработени два туристически маршрута, които включват двата археологически обекта - "Кечи кая" и "Циганско градище" и местността Съдилището. За изграждането на двете екопътеки по проекта са предвидени 60 хил. евро.
Към края на проекта ще бъдат изготвени рекламни материали - брошури и видеофилм. Планирани са посещения на партньорите по проекта от другата страна на границата.
Реализацията на този проект ще покаже големите възможности на малките общини за развитие на туризма в пограничния българско-гръцки регион. Изключителното културно-историческо богатство вече ще може да се види, тъй като "бодливата тел" вече е само туристическа атракция.