За по-малко от месец след 14 май в София падна количество валеж около средната норма за месец май   80-90 л/кв.м. Сухият период преди това натрупа изветрен материал и превърна горния слой почва във фин прах, който при интензивни валежи i>0.13 л/мин. и продължителност 1-3 часа насища водните потоци с наносни частици. Калните потоци имат разрушителна сила, особено при стръмни и неукрепени откоси.
Но само природата ли е виновна за аварийните ситуации, проявили се на строителните площадки в София през последните 2 седмици?
На ул. "Мур" в квартал "Борово" при изкопни работи се свлича оградата и част от терена на съседния блок, повличайки 2 автомобила в строителния изкоп. Оформилата се типична плъзгателна повърхнина е можело да бъде предвидена.
На ул. "Кръстец" в Зона Б-164 между пилотите на укрепването изтича почва и подкопава основите на съседна стара сграда, след което крайната стена на сградата се срутва в изкопа.
На ул. "Акад. М. Попов" в квартал "Изток" при под­копаване на основите на оградата на съседен блок започва обрушване, което строителят не успява да овладее с подпорни стени, вследствие на което те се преобръщат, повличайки след себе си тротоарната настилка и почвата зад тях.
И на трите обекта се натрупват неблагоприятно обективни и субективни фактори, след което живущите в съседство граждани естествено са притеснени, ядосани, гневни, а в печата излизат стряскащи заглавия с не съвсем коректни факти.
Относно обрушения изкоп на ул. "Мур" - изкопните работи са започнали без проект за укрепване на откосите, не видях и геоложки доклад. Предвиденото отдръпване от границите на парцела 90 см (защо 90 см, за всички дълбочини, почви, води - все 90 см?) е крайно недостатъчно за изкопи с дълбочина над 4.0 м. Още повече че съседната сграда е без мазета и плитко фундирана.
На ул. "Кръстец" проучването на почвените пластове, изграждащи основата, препоръчва фундиране на дълбочина 4.40 м поради слаби тинести пластове, лежащи над здравата прослойка. Укрепването със стоманени профили е открито без задължително съпътстващата дъсчена обшивка и тинята е изтекла между пилотите. Така старата къща с мазе, отстояща на 2 метра от границата на парцела, се е оказала без почва под основите и се е срутила.
На ул. "Акад. М. Попов" бл. 208 има сутерен, фундиран на дълбочина 2.6-2.8 м от терена. При 4.6 м отстояние до сградата и дълбочина на изкопа 5.5 м сигурност­та на сградата не е била нарушена, но оградата, тротоарната настилка и обратен дренаж (ако е имало такъв) са нарушени. С насипаните 400 куб.м скална маса и сриналите се  подпорни стени откосът е затежнен и стабилизиран.
И при трите аварии се налага изводът, че е подценена ролята на укрепването или не е изпълнено съгласно проекта за укрепване. Има отстояние, значи не е необходимо укрепване.
Подценява се ролята на инженерно-геоложките проучвания с реално опробване. Архивни данни могат да се използват, но само като допълнение към реално сондажно проучване от конкретния терен.
Строителството в цент­ралните градски части, където старите сгради все още преобладават, налага укрепителни мероприятия, съобразени със слабите основи, течащи канализации и плитко фундиране.
Недостатъчните терени за паркиране ще ни принуждават все по-стриктно да спазваме закона за необходимия брой паркоместа, което ще увеличава дълбочината на изкопите и броя на подземните етажи. Укрепването ще става по-тежко - моментите растат с дълбочината на трета степен. Но излезе наредба, която забранява анкериране под съседни сгради и улици без писмено съгласие. Тази наредба отрече технологично достижение в строителството, което е световно признато. На коя сграда би ? попречила стоманена пръчка под основите й, сондирана там без вибрации, сътресения и други подобни. Повече би повлияла къртица и нейните ходове.
От друга страна, запазването, съхранението и регулираният достъп до екзекутивните чертежи на новото строителство ще помогнат на проектантите в бъдеще.
В строителството се промъкват елементарно и непрофесионално изпълнени проекти за укрепване, за жалост и одобрени от непрофесионалисти. По липса на кадри? Образователната ни система не подготвя достатъчно кадри, специалисти по подземно градско строителство. Проектантите по част "Строителни конструкции" съсредоточават вниманието си върху сигурността на сградата и тя наистина е много важна. Но фундирането на обща фундаментна плоча сякаш ги освободи от вниманието им към основата. И знанията им за нея сякаш се ограничават до допустимо напрежение и коефициент на леглото.
Обучението по подземно градско строителство като специалност съществува от 1986 г. в Минно-геоложкия университет под ръководството на един от най-опитните специалисти в България - проф. д-р инж. Божидар Божинов. Но кадрите явно са недостатъчно. Обучението на строителни специалисти в магистратури или специализации налага Камарата на инженерите в България да създаде секция по геотехника, което би рефлектирало в бърза квалификация на строителни специалисти в областта на укрепителните съоръжения, специални методи на фундиране и други.

*Авторката е доцент по земна основа, фундиране и подземни съоръжения, катедра "Подземно строителство", Минно-геоложки университет, София