Арх. Емилия Божкова е завършила архитектура във ВИАС - София. От 1999 г. насам е главен архитект на община Пловдив. Трудовата й биография включва още работа като проектант на свободна практика и в ТПО - Пловдив, районен главен архитект (1994 - 1996 г.), контролен специалист в отдел "Архитектура и благоустройство" към ОбНС (1983 - 1987 г.) и ХЕИ - Пловдив (1978 - 1983 г.) и др. Сред реализираните й проекти са: разширение на палата 13 на НТС в Международен панаир - Пловдив, приемна на завода за шампанско - Чирпан, банкови клонове на Агробизнесбанк в Пловдив и Казанлък, редица едно- и многофамилни сгради и вили в Пловдив и региона. По-важни отличия и награди са: лауреат на конкурс за естетизация на жк "Железник" - Ст. Загора, 1980 г., първа награда за проект - реконструкция на Летен театър - Пловдив (с колектив), на архитектурен преглед 1988 г., първа награда от конкурс за "Информационен център" - Пловдив, 1988 г., отличителен плакет и диплом от Световното биенале - София, 1989 г. и др.

Арх. Божкова, членството на страната ни в ЕС се отразява позитивно на българския строително-инвестиционен пазар. Но успехът на нашата евроинтеграция се състои в правилното регионално планиране и управление. Каква е вашата позиция като експерт с дългогодишен опит в местното управление?
- Въпреки динамичното развитие на строително-инвестиционния процес у нас предстои да направим още много за социално-икономическото и пространственото развитие на България в ЕС, за да се интегрираме не само като географско понятие, а да достигнем качествените характеристики, ако не на водещите европейски държави, поне на тези от златната среда. Уви, в момента сме по всички показатели на последно място в евролистата…
В процеса по усвояване на средствата от еврофондовете за регионално развитие и околна среда местната власт има първостепенна роля. Община Пловдив започна своята подготовка още през 2005 г. с изработването на общинския план за развитие в периода 2007 - 2013 г., включващ 250 проекта. Една част от проектите вече са в процес на реализация: Заводът за твърди битови отпадъци, реконструкцията на мост "Адата" (елемент от републиканската пътна мрежа), реконструкция и разширение на мост "Герджика", разширение на булевардите "Победа" и "Източен", газоснабдяване на Пловдив, регионална инсталация за изгаряне на болнични отпадъци и др.
В ход е проектирането на източен обход на околовръстния пръстен на града и разширението на Кукленско шосе - южно направление, и предстои да започне реконструкция на бул. "България" (също елемент от главната републиканска мрежа).
Други стратегически приоритети на общинския план са "Водоснабдяване от каскада "Въча"; "Южен обходен колектор на ПСОВ - Пловдив"; реконструкция на пъростепенната улична мрежа и пр.
Само за последните две години бюджетът на община Пловдив е нараснал два пъти и половина, като капиталовите разходи в инфраструктурни обекти са се увеличи от 15 млн. лв. на над 50 млн. лв., което показва една положителна тенденция за развитието на града. Казано накратко, резултат има, но това е само едно начало.
На проведения в края на май Инвестиционен форум "Марица" вие заявих­те, че обективна основа за успешното регионално планиране и управление са устройствените схеми и планове.

Oбщина Пловдив е на финалната права по изработване нов общ устройствен план на града и е инициатор за създаване на районна устройствена схема на цялата му активна зона на влияние. Какво налага изработване на районна устройствена схема на група съседни общини?
- Предварителният проект на общия устройствен план на Пловдив вече е утвърден от Националния експертен съвет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Общинския съвет. В този смисъл вече са дефинирани прогнозите за развитие на втория град в България през следващите 20-25 години. Основните цели на новия генерален план, изведени от проектантския екип на "Ситиплан" с ръководител арх. Славей Гълъбов, са:
Да преодолее инерцията в урбанистичното развитие и установените практики;
Да регулира и балансира, както външните действия, така и процесите, произтичащи вътре в урбанистичната система;
Да балансира различните по характер интереси, като защити с предимство подценявания в досегашните практики обществен интерес;
Да предлага възможността за избор на поведение в процеса на приложението на плана, съобразно неговите рамки за постигане на устойчиво развитие.
За да осигури оптимални устройствени условия за социално-икономическото развитие на града, за усъвършенстване на неговата жизнена среда, за повишаване на качеството на живот на неговите граждани, от една страна, и от друга - интеграцията му в единното европейско пространство, е важно Пловдив да се развива веднъж, като автономна градска структура и, втори път, като център на дисперсна система, съставена от група селища от "урбанизационното му гравитационно поле". Предпоставка за изграждане на "дисперсния град" е териториалната близост на тези селища, на тяхната комуникационна и инфраструктурна обвързаност; на исторически установените и доказали се в годините културни, социални и икономичес­ки отношения.
В чисто научно-теоретичен аспект, нищо ново в урбанистичната идеология. Оценявайки изведените цели в техния приложен аспект, няма как да не кажем ясно защо, създавайки общ устройствен план, стигаме до идеята за изготвяне на районна устройствена схема.
Първо, според Закона за регионално развитие от 2004 г. устройствените схеми към регионалните планове и програми имат "илюстративен" характер. В този смисъл от тях не произтичат целесъобразни и законосъобразни последици към по-ниските нива на устройствените схеми и планове. В същото време регионалните планове имат надобщинско значение и засягат територията на повече от една съседни общини.
Второ, според Закона за местното самоуправление и местната администрация от 1991 г. и Закона за устройство на територията от 2001 г. общинските съвети и кметовете на общини определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община.
Трето, според Закона за административно-териториалното устройство на страната Пловдив има едно населено място с площ от 10 хил. ха и население 344 хил. жители.
Като прибавим към цитираните по-горе нормативни актове и Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за общинската собственост, Закона за бюджета, Закона за обществените поръчки, Закона за опазване на околната среда и пр., можем да направим извода, че действащата законово-нормативна уредба възпрепятства устройственото планиране и управление, тъй като обективните граници, в които функционира една урбанистична система, "надхвърлят административните, т.е. жизненият цикъл се затваря ежедневно в границите на "урбанистично гравитационно поле". В случая визирам Пловдив, но това касае и останалите големи градове, въпреки че тяхната административна територия не е така силно "ампутирана".
И в това няма нищо лошо, въпросът е как да планираме, проектираме и управляваме устройствените процеси, които са свързани с ядрото - център на урбанистично гравитационно поле, но излизат извън регулационните и административни граници на оторизираните общински структури.
Общият устройствен план на Пловдив отговори, като изследва и анализира зоната на влияние на града, която далеч надхвърля границите на неговата област.
В резултат на това община Пловдив инициира пред областния управител инж. Тодор Петков изготвяне на районна устройствена схема. Предложението е прието от всички съседни общини - Родопи, Марица, Куклен, Садово, Раковски и Калояново.

Какви проблеми биха могли да се решат с изработването на районната устройствена схема?
- С нейното изработване ще могат да се решат редица устройствени проблеми като устройствените зони на границите на две и повече общини; транспортната инфраструктура: запазване или премахване на съществуващи жп трасета, изграждане на връзка на летище Пловдив с пътната и жп структури; връзката на източния обход с новия интермодален терминал с югоизточното направление; екологичните проблеми - Пловдив не разполага с територия с 3000 м санитарно-охранителна зона за изграждане на екарисаж; депото и заводът за твърди битови отпадъци, развити на територията на съседни общини; ВиК инфраструктурата - южният колектор на ПСОВ - Пловдив ще обслужваща и община Родопи; реализирането на питейното водоснабдяване от каскада "Въча" засяга общините Родопи и Кричим; северозападната индустриална зона "Пловдив" попада в землището на с. Радиново, община Марица, и се захранва от подстанция "Прослав"; връзката на пътищата от I, II, II клас от републиканската пътна мрежа с първостепенната улична мрежа на града; пространствено, функционално и хидротехническо решение на река Марица в регулационни граници; взаимоотношенията с ДАМС във връзка със състоянието и развитието на националната спортна база - гребен канал, стадион "Пловдив", зала за фехтовка и др.); терените на Министерството на отбраната, подлежащи на конвергенция; устройване на седмичния отдих на пловдивчани извън административните граници на общината; развитие на системата културно-историческо наследство и връзката й с културните маршрути (винен, балнеоложки и екотуризъм); влияние на пазара като регулатор и стимулатор на устройствени процеси (изграждане на бензиностанции, хипермаркети и пр.).

Тези отворени точки" ако мога така да се изразя, в регионалното ни планиране, до какъв генерален извод водят?
- Установеният опит при разработването на цялата информационна база на общия устройствен план налага следния извод:
Като пълноправни членове на ЕС, приели принципите на планиране и политиката за развитие на европейските градове (новата Атинска харта), за да осигурим устойчиво развитие на устройствения потенциал на нашите градове и на държавата ни в европейското пространство, е необходимо на първо място да хармонизираме действащото законодателство. В условията на децентрализация на изпълнителната власт вече е назрял моментът за създаване на второто (регионално) ниво на самоуправление. Инвестиционният пазар като регулатор и стимулатор на устройствените процеси изисква облекчаване на процедурите по изготвяне и одобряване на устройствени схеми и планове, които имат стимулиращо значение за развитието на дадена територия. Необходими са координирани действия на група общини за постигане на ефективно управление и реализация на инфраструктурни обекти и за постигане на взаимоизгодни устройствени решения.
Устройствените планове и схеми трябва да имат стимулиращо значение за развитието на дадена територия и да са целесъобразни и рентабилни с тяхното приложение.
Всички тези усилия ще ни доведат по-бързо до европейските стандарти в областта на регионалното развитие.

Интервюто взе
Светла ДОБРЕВА