Патрик Шумахер, партньор и директор на архитектурното бюро "Заха Хадид архитектс" (Zaha Hadid Architects), беше миналата седмица в София за откриването на изложбата на Заха Хадид, световноизвестната британска архитектка от иракски произход. Преди това Шумахер изнесе лекция в Университета за архитектура, строителство и геодезия. Той работи с първата жена, носителка на архитектурната награда Pritzker, от 1988 г. Преподава в престижното Училище по архитектура (Architectural Association School of Architecture) в Лондон.

Господин Шумахер, от какво зависи подходът ви към архитектурния проект?
- Всеки проект е уникален. В съвременния живот повторенията са изключително малко.
Ние разглеждаме указанията, програмата, дадената институция, така че да разберем с какво трябва да се съобразим. Всичко може да бъде различно от това, което знаем. Например за съвременния център за изкуства казваме, че не е само за изкуства, а за провеждането на обществени събития, обществени изложби, обществена комуникация.
Второ, гледаме терена. Винаги се позоваваме на особеностите на терена, така че се опитваме да поставим нашите сгради в контекст. И отново се опитваме да направим това, не като правим сградата подобна на контекста, а като й позволяваме да се свързва с контекста.
Трето, гледаме културата на страната или региона, в който работим, за да видим дали има елементи, които да направят конкретната сграда специфична в културен план.

Доколко може архитектът да се намеси във вземането на решения за инвестиционния проект?
- Началната инвестиционна идея, разбира се, идва от инвеститора или предприемача, често от градски управници, политици или по инициатива на правителството. Как си взаимодействаме обикновено?
При обществените проекти има конкурси. Те дават възможността да интерпретираме, свободата да експериментираме с различните начини, по които разбираме инвестиционната идея. Но така или иначе се състезаваме, предлагаме и сме избирани.
Частният клиент, който идва при нас, разбира, че винаги ще се опитаме да направим нещо повече от това да отговорим на очакванията. Често има диалог и процес на обучение между нас и предприемача. Също така трябва да е ясно, че ние не просто сме инструктирани от предприемача да направим нещо конкретно. Ние трябва да поддържаме усещането, че всеки проект е манифест, изследователски проект, който гледа отвъд самия себе си.
Гледаме на себе си като на новатори. Така сме изградили репутацията и кариерата си. Така че всеки проект трябва да се превърне във възможност да продължим работата си напред, не само да приложим съществуващото знание.

Учите ли предприемача?
- Да. Ние чуваме всички идеи на предприемача, а после му нахвърляме нашите. След това се опитваме да убедим предприемача, че едно необичайно решение може да донесе добавена стойност, че не пречи на целите, които той си е поставил.
Обикновено предприемачът има парче земя и сумата, която влага, е фиксирана. Той има определена представа за строителния бюджет и представа за колко може да продаде крайния продукт.
Ние се опитваме да работим върху продукти с висока стойност. Така често преговаряме с предприемача, за да види, че една допълнителна инвестиция в строителството - какъвто обикновено е случаят, тъй като, ако има необичайна идея, има и допълнителни разходи - ще се възстанови, че специалните качества на проекта са икономически осъществими. Това е дебатът, който водим с предприемача. Понякога имаме хубави идеи, които не натоварват проекта с допълнителни разходи. Но през повечето време трябва да убеждаваме предприемача.
Обикновено работим с предприемачи на високо професионално ниво, които искат да направят дългосрочна кариера и да се отличават от масовата категория. Понякога такъв инвеститор дори може да не спечели от един индивидуален проект, но той да окаже маркетингово въздействие занапред.

Как избягвате конфликта между чисто архитектурната добавена стойност и икономическите нужди на предприемачите да строят повече квадратни метри?
- Като не работим с такива предприемачи. Основно се интересуваме от обществени сгради с културно предназначение. Правим големи музеи, центрове за сценични изкуства. Ако са частни, проектираме главни квартири на компании, при които имаме повече размах да развием интересни идеи. Не бихме се ангажирали с изпълнението на общоизвестни решения, които други архитекти могат да направят по-ефективно. Не се съревноваваме в предоставянето на стандартен продукт.

Как архитектурата се съобразява със съвременната околна среда? Какви са взаимоотношенията между двете?
- Предполагам, имате предвид обществената околна среда. Много се надяваме сградите ни да са част от културния живот на градовете. Обикновено са в центъра на града и се опитваме да го стимулираме. Сградите трябва да носят нови преживявания. В природонаучния музей, музея на изкуствата или концертната зала се търси специално, облагородяващо събитие, така че се иска стимулиращ ефект. Затова се стремим винаги да сме в крак с времето и дори да сме напред от него, така че да създадем усещане за нещо ново, неочаквано и непознато. Това постоянно се променя, така че винаги трябва да сме наясно със специфичната култура, специфичната публика, така че да не я отегчим. Затова трябва да сме много наясно с културните тенденции в модата, изобразителното изкуство, литературата, музиката, филмите и т.н., така че никога да не отегчаваме, винаги да сме свежи.

Какви бяха първите ви впечатления от архитектурата в България, в София?
- Тук има интересни сгради от различни периоди, в частност от висококачествения период от началото на 20-те години, които са много добре изпълнени, хубаво орнаментирани и доста впечатляват с мащаба си.
Би било интересно да видим ново, съвременно място в града, което да помогне на общността, да стане място за комуникация, където всеки би отишъл. Изложби като настоящата също са важни. Това са събития, на които всеки, който има интерес към развитието на града, може да обсъжда, да говори. И е едно от нещата, в които бихме искали да участваме.

В България в момента водим дебат за високото строителство. Кое е основното предизвикателство при проектирането на този тип сгради, особено в развиващи се градове като София?
- Високото строителство е интересно като типология. Ние работим на няколко места по подобни проекти. В тях разглеждаме три теми.
Първата е разграничаването на сградата по вертикалата. Искаме да правим кули, които имат ритъм, с множество функции, със скай лобита, при които върхът на сградата е използваем. Също и пространството вътре, да създаваме големи атриуми и места за ориентация, така че да има много дейности около това вертикално пространство. Това е втората тема. Третата, която е много важна, е как кулата влиза в земята или как земята приема кулата. Не харесваме идеята за подиум с кула, при която подиумът я отрязва от тялото на улицата. Така че се опитваме да правим различни неща. Имаме много примери как кулата може да бъде взаимосвързана с повърхността на земята.
Разбира се, високите сгради помагат и на града да открои забележителности за ориентация. Първата кула ще бъде много важ­на. Тя трябва да е специална дестинация, специално място.
Този тип строителство е интересна тема. Но никога не бих изключил тази типология от града. Може би идеалният център би могъл да се запази, но един пласт след него кулите могат да бъдат много интересни.

Как избирате формата на сградата съобразно конкретното място?
- Това е трудно да се опише. Ние моделираме терена. Рисуваме го, чертаем разпределения, неговата геометрия, мащаб. Това са неща, които винаги са различни. Но изменяйки сградата, се опитваме да получим усещането за уместност и съответствие, чувство за приспособяване. Има една концепция - множествено съединяване. Ако контекстът има твърде много елементи, с които сградата трябва да се свърже, да гледа в много посоки по едно и също време, тя става комплекс. И ние харесваме това усещане.