Проф. Николай Овчаров е роден във Велико Търново в семейството на доайена на археолозите в България проф. Димитър Овчаров. Преподава в НБУ и във филиала на Международния славянски институт в Москва. Доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологически институт с музей към БАН. Член е на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат "Обществено признат експерт", издаден от Националния конвент на експертите. Николай Овчаров е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и беше проучен средновековният манастир "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край село Татул в Източните Родопи. Провел е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора, Република Македония. Автор е на над 220 научни трудове и публикации.

Професор Овчаров, успява ли държавата да опази огромното си културно-историческо богатство?
- Това е труден въпрос, защото се намираме в един преходен етап. Нещата много се отличават отпреди 10 години, вече има много по-голяма заинтересуваност и загриженост от страна на държавата, но има още какво да се желае. Хубаво е, че вече навлизат европейски програми и проекти на европейски програми, в които е залегнала археологията в насока развитие на културно-историческия туризъм. Едва ли вече ще ни дават средства за чисто археологически разкопки, те трябва да бъдат обвързани по някакъв начин с туризма, респективно с икономиката. В случая моите обекти Перперикон и Татул, както и други по-малки и неизвестни като манастира "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали, пещерата "Утроба" и други са добър пример в това отношение. Когато те бяха обвързани именно с туристическата индустрия и бизнес, се появи финансиране за тяхното проучване, реставрация и консервация. Според мен това е бъдещето и така трябва да се работи като цяло. Разбира се, има един много важен момент, който не трябва да бъде изпускан - изключително закъснялото приемане на Закона за културно-историческото наследство.

В какво състояние е Законът за културно-историческото наследство?
- Законът е в много тежко състояние в момента, има някакъв суров негов вариант, който е много лош - смело мога да го кажа. Когато говорим за тоя закон, обикновено спираме до колекцията на Васил Божков и до движимите паметници на културата. Забравяме, че особено важната част в него е за недвижимите паметници - за стопанисването на крепостите, гробниците, градовете и така нататък. Явно е, че държавата сама не може да се справи със стопанисването на 40 хиляди недвижими паметника на културата. Трябва да се направят списъци с приоритетните паметници. Тях вече ги има в интерес на истината, Министерството на културата вече работи с някои приоритетни паметници, но може още да се желае в това отношение. Тези приоритетни паметници следва да бъдат финансирани от държавата. Не спонсорирани, а финансирани, защото това е инвестиране в тях в крайна сметка. За останалите трябва да се прецени кои трябва да се поемат от общините, кои да станат обект на публично-частно партньорство. И в крайна сметка и частните концесии, на които съм привърженик.

Според вас при какви условия недвижим паметник на културата може да бъде концесиониран?
- Аз не съм законодател, но доста пътувам и виждам как са уредени тези неща в Западна Европа. Например тази година във Франция и Австрия видях отношението към замъците. Можеш да си купиш за едно евро дори замък, обаче оттук нататък започват сериозните проблеми - ти си задължен да инвестираш милиони в него.
Имаме достатъчно примери от развитите страни как трябва да се действа в това отношение. По-скоро говорим за това, че все още се спори дали трябва или не трябва да има частно концесиониране. Според мен трябва, но при определени паметници и при определени условия.

Трудно ли се намират средства за финансиране на разкопки, консервация и реставрация на паметници?
- Съвременният археолог не може вече да си позволи да бъде тясно специализиран. Самата организация на работа е по-различна и трудна.
Както виждате, аз имам бюджетни пари, а щом аз имам, и други могат да имат. Има си начини за постигането на тези цели. Трябва много добра работа с медиите, защото в крайна сметка, за да получиш необходимите средства, трябва да представиш както трябва свои­те искания и да можеш да ги популяризираш - тогава пари се намират. В крайна сметка археолозите трябва да се научат да работят с обществеността, с медиите, с хората. Менажирането обаче не е само това. Аз работя с огромни експедиции - миналата година на Перперикон работиха 150 души, тази година малко ще ги съкратя, защото работният процес трудно се контролира. За намирането на средства е много важно и рекламирането на паметника на културата.
Какъв процент от общия туризъм се пада на културния? Според някои експерти е под един процент.
- Не мога да кажа, защото практически допреди 4-5 години за културен туризъм изобщо не се говореше. Такъв туризъм нямаше. Това, че на Царевец се качваха някакви хора или посещаваха някой друг музей, не е културен туризъм, така както се разбира днес. Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе са пилотни проекти в това отношение. Ние самите сега виждаме на какво е способен културно-историческият туризъм. Мога да кажа само, че практически ние, без да имаме помощ от държавата или регионална помощ, де факто в Средните и Източните Родопи изградихме вече успешни дестинации. На практика свързахме археологически обекти с фундаментално значение с уникален етнографски комплекс, какъвто е Златоград, и между тях хубава природа, язовири и т.н. Ние сме направили пробива - стотици хиляди хора вече посещават тези места.
Оттук нататък идва редът на държавните субсидии и на частните инвестиции. Между другото едното води до другото, защото пак ще дам пример с Кърджали, където допреди 3-4 години имаше един хотел, и то с вид на общежитие. Сега има повече от 40 хотела и се строят може би още толкова. В Златоград има бум - над 1000 места, и то само за две-три години. Самите граждани започнаха да поправят вече своите възрожденски къщи. Когато хората видят, че нещо върви, тогава вече са склонни и те да инвестират собствени средства. Надявам се с нещата, които ще се случат и тази година тази вяра и увереност да укрепне. Много е важно все пак именно държавата да предприеме стратегически стъпки за инвестиране в основните, приоритетните обекти, за които говорим. Да се разчита само на инвестиции от частния бизнес би било неправилно. Трябва да има и генерални инвестиции от страна на държавата. Нито Гърция, нито Турция направиха своя туризъм само с частни пари. Много средства се наливаха от държавните бюджети. Това трябва да се направи и в България.  Обектите в общи линии са добре известни - те са важни от гледна точка на туризма. Защото може да има много интересен археологически обект, който да няма никаква стойност за туризма - една праисторическа могила например. Ние не говорим тук за стойност чисто научна, а за обекти, които хората посещават и които търсят.
Точно число за броя на приоритетните обекти няма. Преди две години, още в рамките на Министерството на културата и туризма, направихме една стратегия за развитието на туризма, която за съжаление не се използва от новото правителство. Аз предложих да се приеме един списък от 34-35 приоритетни обекти. Други предлагат различни цифри. Това вече е въпрос на уточняване, важно е да приемем принципа, приоритетите.

Интервюто взе
Ефтика ГЕОРГИЕВА

Отчитат 100% ръст на туристите в Перперикон
Само за около месец тази година има ръст от 100% на туристите в Перперикон в сравнение с миналата година. Въпреки че няма точна статистика, заради безплатния вход до огромното тракийско светилище миналата година посетителите са били повече от 150 хиляди. Това каза археологът проф. Николай Овчаров, който тази седмица започва археологическите проучвания на Перперикон и Татул. Това ще бъде най-мащабната археологическа експедиция тази година и ще продължи четири месеца, обясни Овчаров. Предвидени са 210 хил. лв., като от тях 50 хил. лв. са за археологически разкопки на Татул по програма ФАР -Трансгранично сътрудничество с Гърция. За разкопки на Перперикон са отпуснати 150 хил. лв. бюджетни средства плюс още 10 хил. лв. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проучване на петното от 2 декара, където ще бъде създаден туристическият център. Догодина археологическите работи на Татул ще бъдат приключени, докато на Перперикон ще продължат още десетилетия, каза проф. Овчаров. За Перперикон предстои реализацията на проект на стойност повече от 3 млн. евро, по който ще бъде изградена туристическа инфраструктура, припомни археологът. Пътят за тракийското чудо бе завършен през септември миналата година, вече има изграден и паркинг за туристите. Въпреки че проходимата зона в Перперикон е повече от 600 метра, все още остават огромни неразкрити площи. Тази година експедицията за пръв път ще копае в подградията и ще се разбере как постепенно се е оформил гигантският град.