Камарата на строителите предлага промени в Закона за обществените поръчки
Голяма част от основните норми на Закона за обществените поръчки се характеризират с висока степен на абстрактност. Тези празноти следва да бъдат преодолени чрез прецизиране на законовите норми, създаване на система за предварителен контрол и завишаване на санкциите от последващия контрол, обучения на възложителите и разработване на детайлни подзаконови нормативни актове.
Това се казва в мотивите към предложенията за изменение на ЗОП, направени от Камарата на строителите в България, пред Министерството на регионалното развитие, съобщи изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков.
За оптимизиране на националния пазар подходящи са следните мерки, препоръчвани и от Европейската комисия:
1. Разделяне на обществените поръчки на лотове
2. Подобряване качеството на информацията, свързана с обществените поръчки
3. Прилагане на пропорционални критерии за подбор на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки
4. Усъвършенстване на уредбата и практиката, касаещи критерии за възлагане на обществени поръчки и показателите за оценка на офертите
5. Премахване на административно-бюрократичните пречки за участие в процедурите
6. Осигуряване на регулярност и стабилитет на плащанията по сключени договори за обществени поръчки
7. Подобряване на механизмите за обжалване и контрол
Разделянето на по-големите обществени поръчки на отделни лотове е удачен инструмент за улесняване на достъпа на малки и средни предприятия.
Редица възложители попълват задължителните полета, но вместо да посочат съответната информация, отбелязват, че тя е налична в документацията за обществената поръчка. Така въпреки че задължителните полета на обявлението са попълнени, изискванията на ЗОП не са спазени.
В процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство е масова практика за показател с голяма относителна тежест при определяне на икономически най-изгодната оферта да се приема предложения срок за гаранционна поддръжка на обекта.
По своята икономическа същност обаче строежите са продукт с изключителна дълготрайност. Поради това е нереалистично обвързването на предоставянето на този продукт с гаранционна отговорност на строителя, покриваща целия жизнен цикъл на строежа.
В тази връзка в чл. 37 от ЗОП да бъде добавена нова алинея 6 със следното съдържание: "Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не могат да се използват като показател за определяне на икономически най-изгодната оферта при процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство".
Член 55 от Директива 2004/18/ЕО отчита опасността от нелоялна конкуренция в процедурите за възлагане на обществени поръчки чрез представянето на нереалистично дъмпингови оферти. Разпоредбата дава възможност за отстраняване на кандидати, които са представили такива оферти, и не са съумели да обосноват същите. Директивата обаче не ограничава приложението на това правило само до ценовите показатели за оценка на офертите, а вменява на възложителя проверка на всеки от показателите за оценка на офертите, когато предложения от кандидата показател е нереалистичен.
Обезпокоителен е фактът, че редица общини не изискват задължителна регистрация в Централния професионален регистър на строителя на строителните фирми, с които подписват договори. Затова камарата предлага това изискване на стане императивно записано в закона.
Друг проблем е неправомерното задържане на гаранциите за участие. Предлагаме да бъде въведен нов член, който да предвижда санкция за неспазване на изискването на чл. 62, който регламентира сроковете за освобождаване на гаранциите за участие в открити процедури за възлагане на обществени поръчки, пише в предложението.
Обществените поръчки заемат централно място в икономиката на Европейския Съюз, допринасяйки за приблизително 20 % от брутния вътрешен продукт на държавите-членки.
Чрез механизмите на този специфичен пазарен сегмент се стимулира конкуренцията в предлагането на стоки и услуги за задоволяване на обществени потребности от най-висш порядък и се осигурява ефективно изразходване на публичните средства.
Значението на този сектор е още по-осезаемо в условията на глобална финансова криза.
Пълен текст на предложенията за изменение на Закона за обществените поръчки.