Инж. арх. Трашлиев, вашите компании работят в Германия от години, построихте тунела "Предеяне" в Сърбия, тунелите по лот 2 на АМ "Струма", МС "Сердика II"  и продължавате да строите метрото на София... Кои са особеностите на работата ви в Западните Балкани, в България и в Германия? Ако имате опит в страните от Скандинавия, моля да споделите впечатленията си и от тези страни.
- Близо двадесет и пет години нашата компания "Евро Алианс Тунели" АД, част от групата "Евро Алианс Инженеринг", успешно строи тунели - над 100 км вече - в редица страни в Европа, както и във всички значими инфраструктурни обекти в България. Особено голям опит имаме в Германия, където сме от 1991 г. досега непрекъснато, Испания - от 2003 г. непрекъснато.
През различни години сме строили в Гърция, Финландия, Австрия и от две години изграждаме като главен изпълнител тунелите "Предеяне" – общо 1947.00 м, две тръби, и "Манайле" общо 3616 м, две тръби, от Коридор Х, Ниш - Скопие.
Както е известно, ние работим главно по новоавстрийския тунелен метод, който е един от основните способи за пробив на тунели. Нашата добра работа ни поставя в групата на известните европейски фирми от областта на тунелното строителство и сме търсен партньор в много проекти.
Както споменах по-горе, освен традиционните проекти в Западна Европа напоследък се раздвижи сериозно и пазарът в Източна Европа, в частност Балканският регион.
Ние, разбира се, търсим начин да бъдем активни. Участваме в търгове от нашата специализация и се надявам, че ще бъдем все по-успешни.
Проектът в Сърбия, за който стана дума, е първият наш извън ЕС и може да се счита за пилотен в това отношение, като се има предвид, че правилата са по-различни от тези в ЕС. В този смисъл и подходът е по-специален предвид рисковете, които съществуват при не съвсем изчистена процедура - имам предвид условията, които съпътстват цялото строителство на такъв обект, т.е. все още съществуват препятствия, които могат да се окажат решаващи, като се започне от качеството на проектирането, пазара, осигуряване на всички необходими разрешения, контактите с местните органи, различни митнически и визови условия, законодателството и т.н.
В този смисъл има известна разлика при участие в проекти в Германия, Скандинавия, в Испания, където нещата са строго регламентирани, а не Балканите например, където трябва доста доработване от страна на изпълнителя.
Колкото до въпроса за Скандинавия, конкретно Финландия, където сме работили, и сега подготвяме нов проект (пробив на тунел) – те трудно допускат до своя пазар, имат страхотни изисквания, безкомпромисно качество, срокове, профсъюзи, но сега, след като направихме един тунел, ни търсят отново.

В кои търгове на проекти на Балканите играете? Какво е становището ви за възможностите на Македония, Албания, Косово, Босна и Черна гора? България извоюва ли своя дял на балканския инфраструктурен пазар?
Иначе Балканите са дестинация, която тепърва ще се развива и ние определено имаме място тук. Разбира се, всички страни са на различен етап на развитие, особено тези, които не са в ЕС. Различни са начините за финансиране на проектите, организацията на търговете, изискванията към участниците. В този смисъл универсална рецепта за участие няма.
Освен Сърбия, където работим все по-успешно и имаме доста опит и добър имидж, сме работили малко в Македония с не особен успех – непрекъсната промяна в правилата; опитваме се на пазара в Черна гора и отчасти в Босна, където обаче има доста силна местна конкуренция с лоби. Проучването ни в Албания и Косово засега не предизвиква интерес у нас. Сериозно е строителството в Хърватия, където има както строителство, така и конкуренция. Може би трябва да кажа, че поради спецификата на нашия бранш – тунелно строителство – в страните от ЕС ние сме подизпълнители за част от работата, например пробив и укрепване на тунела, докато на Балканите трябва обикновено да сме главен изпълнител, където изискванията към нас са твърде големи относно участието в проекта.

Как виждате разпределението на строителните капитали на територията на Западните Балкани? Кой е инициаторът на развитието на инфраструктурните проекти, как са разпределени ролите между ЕС, Сърбия, България, Албания, Китай?
Не мога да се ангажирам с оценка на капиталите, насочени към Балканите. Прави впечатление, че в Сърбия това са заеми и те са гарантирани от държавата. Колкото до насочване на капитали за инфраструктурата въобще, районът е все още неразработен и в следващите години се очаква все по-голямо насищане, тъй като инфраструктурата – пътна, жп и др. – е твърде недостатъчна.

Какви са вашите инвестиционни намерения за България, Европа, Балканите, Близкия изток оттук нататък?
Тъй като ние сме специализирана строителна компания, е редно да се каже, че нашите амбиции са насочени към усъвършенстване на подготовката на нашия персонал, непрекъснато повишаване квалификацията на всички нива, запознаване както с новостите в метода на строителството, така и с най-съвременните приложения на химията например, машини, съоръжения, повишаване на организацията, качество. Общо взето, познати неща и в този смисъл това е нашата инвестиция.

Всъщност има ли полза да сме свързани с нашите съседи и със Западните Балкани?
Колкото до ползата от присъствието ни в съседните балкански страни, две мнения не трябва да има. Ние сме водеща компания в бранша и задължително вземаме участие при всички подобни обекти.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА