Все повече се забелязва разликата в нивото и в методиките на обучение между различните университети както в България, така и в чужбина. Основната разлика е, че в България се подготвят специалисти с добри технически умения, но със сериозни пропуски в теоретичната подготовка, докато в западноевропейските университети се набляга повече на теоретичната подготовка за сметка на техническите умения. И в двата случая университетите не предоставят достатъчно подготвени специалисти за реалното проектиране, като да си мислим, че това е тяхна основна задача, е голяма заблуда. Съвременната световна практика е утвърдила следния модел: университетите трябва да подготвят кадри с много добро теоретично ниво, а ако тези кадри решат, че ще се занимават с проектиране, защото проектирането е само една от опциите, които може да даде архитектурното образование, те придобиват практически и технически умения чрез практикуване в реални проектантски фирми, като този процес може да бъде паралелен на обучението.
Относно намирането на персонал сред младите архитекти основният проблем е в липсата на пазара на труда на млади архитекти с реален професионален стаж от 3 до 5 години, които обикновено съставляват базовото ниво в проектантските компании по света, т.е. контингентът, от който фирмите набират основно нови кадри, които впоследствие се развиват в самата фирма. Такива хора липсват у нас, защото са малко фирмите, които имат качествена проектантска дейност, където тези хора могат да натрупат достатъчно опит и стаж и впоследствие да бъдат мобилни на пазара на труда. Има много млади архитекти, които на документи могат да докажат сериозен професионален опит, но в действителност се оказва, че техният опит е доста ограничен в обхвата на задачите им или в нивото на задълбоченост на тяхната работа, или са вече професионално деформирани от лошите практики на проектиране в голяма част от колегията.
Например оказва се, че над 90% от младите архитекти не са ходили на реални строежи. В реалния живот има два начина да се справим с този проблем - или си крадем кадрите, или взимаме стажанти още от студентската скамейка, които обучаваме в продължение на няколко години с надеждата, че ако покажат добри резултати, ще останат да работят при нас в бъдеще. Обучението на собствени кадри обаче изисква много усилия и средства, което определено затруднява фирмите. В Западна Европа държавата и университетите подпомагат финансово студентите, които искат да практикуват във фирми, даже в редица университети истинската практика е задължително условие за завършване на обучението. Тази помощ е насочена към стажанта, а работодателят е длъжен да осигури работна среда и подходящо натоварване на стажанта. По такива програми сме имали вече редица стажанти от западноевропейски университети.
Добре развито пространствено мислене и чувство за естетика, лична мотивация за професионално развитие и надграждане на знанията, инициативност и креативност в подхода към задачите и проблемите, способност за справяне с различни по сложност и отговорност задачи, умение за работа в екип. Това са основните персонални качества, които търсим у хората, които работят при нас. Техническите умения също са от значение, но не са най-важните, защото това са умения, които могат да бъдат усъвършенствани в процеса на работа при желание за себеразвитие на човека. Например, без да имаш добре развито пространствено мислене и чувство за естетика, дори и да си най-добрият специалист по триизмерно моделиране в сложни софтуерни програми, няма как да направиш добър проект.