Как определяте качеството на образованието в областта на архитектурата и техническите науки?
- През последните години всички университети, които подготвят специалисти в областта на архитектурата и строителните технологии, получиха своите акредитации. Имат добър авторитет и оценката за кадрите, които те подготвят за строителния бранш, е положителна. Смятам, че новозавършилите архитекти и строителни инженери имат добра теоретична подготовка по основополагащите, фундаментални дисциплини. Това до голяма степен се дължи на преподавателския състав и одобрените учебни програми, които отразяват традициите на строителството в България.
Строителството обаче също се влияе от периода на иновации, все по-често се появяват нови материали, технологични процеси, софтуер за управление, планиране и изчисления в областта на строителното производство - затова учебните програми на младите инженери трябва ежегодно да се актуализират, за да отговарят на променените условия. През първите две-три учебни години е добре да се изграждат фундаментални познания, а следващите семестри студентите да се запознават с нови технологии, материали и тенденции, както и да имат повече практически занимания. Накратко бих обобщил, че младите колеги имат добра основна теоретична подготовка, но им липсват знания за новости, иновации, както и необходимият минимум от практически опит.

Имате ли недостиг на кадри в сферата на архитектурата, инженерството и геодезията?
- Към момента констатираме повече кандидати с изискваното образование по обяви за свободни работни места. Това донякъде се дължи на факта, че в момента завършват или са завършили скоро студенти, които са кандидатствали в строителни специалности в периода 2009–2010, т.е. по време на "строителния бум", когато интересът към тези професии бе по-голям. За съжаление много от тях нямат дори задължителната по учебен план практика или стаж, много често са работили не по специалността си. Тези, които обаче са направили избора да работят като строители съзнателно, търсят възможности да практикуват професията. Зависи от строителните фирми да дадат шанс дори и на млади специалисти с минимални практико-приложни умения. Това е дългосрочна и рискова инвестиция и с оглед на значително по-малките печалби и постоянния натиск надолу в цените много малко фирми се ангажират да вложат време, усилия и средства в обучението на млади кадри. Затова не за пръв път твърдя, че е необходима обмислена държавна политика, която да регламентира стажовете на студентите, която да разпределя тежестта между всички заинтересовани страни.

Как оценявате подготовката на младите специалисти, завършили в България и в чужбина?
- Все по-често към нас за стаж се обръщат и студенти, които са завършили чужди университети. Прави впечатление концепцията на строителните специалности в чужбина – например "Строителен мениджмънт", "Управление на проектите в строителството", което до голяма степен отразява актуалните тенденции в професиите в строителния бранш. Все по-рядко от един строителен инженер се изисква да е само инженер. Той трябва да е запознат и да владее други умения, свързани с управлението на хора, управлението на риска, планирането, управлението на строителния проект и други. В това отношение нашите университети също са направили крачки напред в обучението на младите кадри. Има вече специалности, които се насочват към строителния мениджмънт, поставят предприемачеството наравно с техническите знания и умения. Все още са нови специалности и доколко създават качествени кадри ще може да се прецени след няколко години.

Какви са основните качества, на които държите при избора на висококвалифициран персонал?
- Важно е младите инженери да са подготвени да приемат предизвикателствата на новата среда – от тях се изискват все по-голям обхват знания и умения. Това търсим и ние при подбора на нови членове на екипа си. Необходимо е освен добра диплома кандидатите да покажат и ред други качества – желание за продължаващо учене, тъй като браншът се развива и за да сме конкурентоспособни, ние трябва да се развиваме чрез служителите си; да покажат, че са екипни играчи, тъй като големите строителни проекти се реализират успешно само ако имаш сплотен отбор на "терена". Неоспоримо изискване е вече строителните инженерите да владеят поне един чужд език – английски или немски, тъй като много от материалите, свързани с новите строителни технологии, не са преведени на български. Задължителна е отличната компютърна грамотност – няма голяма строителна фирма, която да не е въвела софтуер за проектиране, както и поне базова автоматизирана система за управление на процесите си. Не на последно място младите хора трябва още от студентската скамейка да се учат как да организират времето си, как да си планират задачите, как да понесат отговорността на позицията, която евентуално ще заемат при работодателя, как да преодоляват конфликтните ситуации. Тези умения се възпитават във времето и е необходимо на студентите да им се даде възможност да работят по проекти в рамките на различни екипи в дългосрочен план по време на следването и с ясни критерии за срокове и изисквания към работата им.

Какви са предизвикателствата пред работодателите при намиране на персонал сред младите архитекти и инженери?
- Предизвикателството е още при назначаването да бъде избран колега, който да отговаря на духа на компанията и динамиката на екипа, да бъде поставен на точното място в целия механизъм на фирмата. Както споменах, все повече добри инженери и архитекти има на трудовия пазар, но е важно новият служител да "пасне" на общата картина. По-лесно е, ако съответният кандидат е бил на стаж във фирмата. Познаваме го като характер, качества, мотивация, начин на общуване с другите.
Трудно е да се прецени доколко даден кандидат е добре подготвен теоретично, когато става въпрос за техническа наука, каквато е строителството. Понякога липсата на фундаментални знания остава скрита, а пък липсата на други качества като отговорност, съзнателност, добро планиране могат да струват скъпо при изпълнението на даден проект още първия месец.
Най-работещо и ефективно е, когато университетите и бизнесът са в постоянно взаимодействие. Бизнесът може да даде насоки за учебния процес, така че да се създават знаещи и можещи кадри – архитекти и строителни инженери, за които след това няма да се налагат големи допълнителни инвестиции за обучение, а ще може да се ползва потенциалът им по-скоро в практиката. Очаквам фирмите да не се третират само като спонсори на определени прояви, а като източник на знания, практически решения и партньор в процеса на обучение на студентите.
Има още един проблем, които за съжаление не е само в ръцете на строителните фирми – как тези обучени, квалифицирани и натрупали достатъчен трудов опит млади строители и архитекти да не заминат в чужбина и да създават строителни съоръжения и проекти извън България.