Арх. Рафаилова, вие сте ръководител на екипа на общинско предприятие "Софпроект ОГП", разработил новия Общински план за развитие на София (ОПР). Разкажете кои са областите, върху които сте поставили акцент, и различават ли се те от предходния план за развитие на града?
- Новият общински план за развитие (ОПР) на Столичната община през периода 2014 - 2020 г. дава общите насоки и конкретните стъпки напред, "поемайки щафетата" от стария ОПР. И двата плана имат за задача в своя времеви обхват да допринесат за постигането на общите цели, поставени с Общия устройствен план, който е с хоризонт 2030 г. и смислово ги свързва в много голяма степен.
Действащият до края на 2013 г. общински план беше оценен като адекватен на контекста, потребностите и потенциалите на общината, но не напълно успял да реализира целите си. Следвайки принципа за приемственост, новият ОПР запазва смислово визията и стратегическата насоченост на предходния план за развитие, като го надстроява с цели и приоритети, гарантиращи съответен принос на Столичната община към националните ангажименти по стратегията "Европа 2020", както и пълно покритие на мерките по новия пакет оперативни програми.
Новият общински план на Столичната община се създаде преди окончателното приемане на важни документи на национално ниво, като оперативните програми за 2014 - 2020 г., чрез финансиране от които се очаква да се реализират значителна част от предвижданията му. Независимо от това той определя рамката за развитие в новия програмен период, като интегрира икономическите, екологичните, социалните и инфраструктурните аспекти на желания устойчив и балансиран растеж на територията на общината. Документът отразява новите политически директиви на ЕС за интегриран подход в планирането, ориентиран към използване на потенциалите и залагащ на партньорства, пространствена и времева координация, както и концентрация върху ограничен брой подбрани приоритети в условията на глобална криза.
Всъщност точно това са новите моменти. Без съмнение инвестициите на общината в техническа и социална инфраструктура ще си останат с най-голям финансов измерител. Новият план обаче отделя повече внимание на проектите на общността, свързани с интелигентен икономически растеж чрез технологично обновление и иновации, развитие на знанията и уменията, устойчиво развитие на базата на използване на зелени технологии и енергии и постигане на социална интеграция и включване, основно чрез образование и заетост. И на по-широко включване и подкрепа на частните инвеститори в посока осъществяване на общите цели. Не е лесно, но няма друг път напред.
Ново е и обстоятелството, че като обособена част към ОПР имаме новия одобрен и вече стартирал действието си ИПГВР на София. За него хората са много добре информирани, затова аз ще говоря за другите части на общинския план. Към ИПГВР на София са идентифицирани освен трите основни зони за въздействие също три допълнителни – С2, И2 и О2, които също се нуждаят от сериозни действия в посока възстановяване и развитие. Столичният общински съвет е одобрил допълнителните зони, отчитайки не толкова възможностите за привличане на финансов ресурс от ОПРР 2014 - 2020, колкото ясно изразените нужди на столичния град. В тази връзка в новия общински план тези допълнителни зони са изведени като следващ териториален приоритет за възстановяване и развитие, който има структуроопределяща роля за предвижданията на плана. 

В кои направления са предвидени най-големи инвестиции? Кои ще са най-значимите проекти, които се очаква да бъдат реализирани в следващите години?
- Както вече казах, инфраструктурните проекти са най-едрата и ясно видима част от задачите в този смисъл. Продължава работата по частта от европейските коридори, минаващи през територията на общината. Връзката София – Калотина е на дневен ред. Участъкът на Северната скоростна тангента трябва да е построен до края на 2015 г. Следващият етап е участъкът западно от околовръстния път, но там проектирането се забави. Западната дъга на околовръстния път – участъците на север до свързването й с възела на Северната скоростна тангента и на юг от ул. "Суходолска" до бул. "България", са с проектна готовност. За да се осъвремени околовръстният път по цялата му дължина, е заложено проектно осигуряване и подготовка за строителство на етапи за частта от жк "Младост 4" до бул. "Цариградско шосе" и след това цялата северна дъга, която остава гръбнак за развитието на населените места в северните територии на общината. В подкрепа на това се създава проектна основа за реконструкция и разширение на булевардите "Рожен" с продължението му в посока Своге и "Чепинско шосе" до центъра. Реализирането на главните трасета на радиално-кръговата структура на главната улична мрежа на София, предвидена в ОУП,  ще включи връзката терминал 2 на летище София - бул. "Брюксел"; изграждане на бул. "Товарна тангента"; изграждане на южната част на бул. "Крайречен"; реконструкция на бул. "Ботевградско шосе".
Подобряването на качеството и количеството и синхронизирането на предлаганите услуги на градския и междуградския транспорт ще са един от акцентите, свързан и с включване на интелигентна система за управление на трафика в общината.  Стремим се към по-добро интегриране на жп транспорта с останалите видове транспорт в общината. Ще се осигури пълно проектно осигуряване и изграждане на заложени в ОУП трамвайни трасета: в "Студентски град" и в северните части на столицата от ул. "Рилска обител" до бул. "Илиянци".
Изграждането на пътническите интермодални връзки между извънградския и градския МОПТ - метрополитена и останалите линии от системата МГТ - автогари в квартал "Обеля" и бул. "Ботевградско шосе" също е проект в ОПР, произтичащ от ОУП.
Не говоря за метрополитена, защото Трети метродиаметър е част от ИПГВР, но това е най-големият инфраструктурен обект, разбира се. И проучванията и проектирането ще продължат в посока доразвитие на метромрежата.
Природата ни предизвиква напоследък да се замислим много сериозно за нея и да вземем мерки населените места да са устойчиви на засилващите се екстремни прояви на промените в климата. Актуализирането на общинската стратегия за развитие на ВиК инфраструктурата и откритите водни течения (или "водните тела", както е записано в закона) е приоритет. Има изоставане спрямо предвиденото в стария план, макар много да е направено, и ще трябва да наваксваме. Неравномерността на разпределението на валежите и речните оттоци се засилва и това трябва да се отрази в адекватни инфраструктурни и организационни решения. Столичната община не е само София, а отводняването на селищата от околоградския район и решаването на въпроса с техните отпадни води също е на дневен ред. Какъв национален климатичен и водолечебен курорт би била Банкя, ако остане без канализация и без чиста река?
Дойдохме и до отпадъците. Управлението на отпадъците и екологичната програма на общината са два специализирани документа, обособени части в ОПР, които ще се актуализират и допълнят за новия планов период и за които ще е насочена също значителна част от финансовия ресурс.
Социалната инфраструктура също е във фокуса на вниманието. Освен ремонт, естествено имаме мерки за енергийна ефективност за образователните и здравните заведения, за административните сгради и пр. Имаме проекти за изграждане на нови детски градини, детски площадки, спортни съоръжения. Паркове, градини и междублокови зелени пространства като инфраструктура на отдиха и микроклиматични модулатори също са предвидени за реализация.
 
Каква е проектната готовност на заложените в ОПР проекти? Какъв процент от тях са готови за кандидатстване за финансиране?
- Дълго време проектната готовност беше някак подценявана. Недостатъчно внимание се обръщаше на необходимостта от актуални подробни устройствени планове при това приложение, т.е. с проведени процедури по отчуждаване и обезщетяване. Ако не беше така, околовръстният път щеше да е готов много по-отдавна например. Е, макар и по трудния начин, вече се понаучихме. Общината натрупа опит и дано наистина успеем да постигнем целите на ИПГВР и ОПР – координиране на намеренията, синхронизиране на действията, синергия на усилията чрез включване на всички участници в процеса на изграждане навреме. За да не копаем една улица за всеки провод поотделно и да не асфалтираме на едно място три пъти, вместо да асфалтираме три пъти по-дълъг участък.
Не е лесно да се определи процент на проектната готовност, мисля - не е и толкова нужно. В индикативната таблица с проектите сме се постарали да дадем повече информация, отколкото се изисква по методиката за изработване на ОПР. Направили сме извадка от таблицата с проекти, които са с налични строителни книжа или са в напреднала фаза на подготовката им. Тези проекти са към 335 броя, с различен обем и насоченост. Очевидно те формират първоетапна програма за реализация на плана. Немалка част от заложените в индикативната таблица предложения са съвсем сурови и ще стигнат само до някаква по-напреднала проектна готовност до края на периода, но това също е важна стъпка към и част от процеса на реализация.
Отбелязвам, че отново говоря за ОПР извън ИПГВР. Вие знаете какъв мащабен проект се изпълнява от Столичната община в момента за подготовка на проектите от зона О1 на ИПГВР за кандидатстване за финансиране, но това е друга и голяма тема.
 
Какъв е индикативният бюджет за реализацията на всички заложени проекти? Бихте ли направили разграничение и по сектори?
 - Проектите извън тези в ИПГВР са за над пет милиарда лева, като от тях към един милиард се предвижда да се покрият със собствени бюджетни средства. Разбира се, това е една амбициозна цел, но пък седем години са дълъг период. Живеем в динамично време. Една от целите на плана е даподпомогне общността да тръгне нагоре икономически чрез подкрепа за развитие на човешкия ресурс, иновации и подобрена конкурентоспособност.
По-подробен отговор на въпроса се съдържа в индикативната финансова таблица на ОПР. Все пак за основната предпоставка за развитието – достъпността, мобилността и комуникационно-транспортната инфраструктура, се предвижда ресурс от малко под три милиарда лева; за подобряване на достъпа и качеството на социалния сервиз и приобщаване на хората в уязвимо положение се предвиждат над 570 милиона лева, за подкрепа на иновативни производства, връзки наука – бизнес, повишаване на качествата на работната сила и достъпността до пазара на труда общо още толкова, за подобряване на жизнената среда в населените места – към 860 милиона и др.
 
Предвидени ли са проекти в сектора на критичната инфраструктура?
- Да, има мерки и проекти с подобен характер, заложени в новия ОПР, които имат този смисъл, макар не с тази формулировка. Имаме и приоритет "Създаване на сигурна и безопасна среда чрез адаптиране към промените в климата и намаляване на рисковете, свързани с природни бедствия и аварии" с предвиден ресурс от около 68 милиона лв. Но превенция на риска изобщо се залага и към всеки отделен проект. Всяка от системите на града и общината има собствени правила за управление на риска; особено техническата и социална инфраструктура в нашата държава са с доста строго регламентирани норми на изграждане и експлоатация. Все пак, както споменах и по-горе, изправени сме пред необичайни екстремни явления, свързани с климатичните промени, а също и с промени в обществото, икономиката и екосистемите. Градушки, наводнения, земетресения, банкови кризи, бежанци имигранти, емиграция на млади българи. Рисковете могат да бъдат от различно естество. Учим се в крачка, споделяме опит с колеги от други големи градове в Европа. В момента се изпълнява един проект по седма рамкова програма - ТУРАС, в който партньор е Столичната община. Той има за цел да подготви нов подход към планирането на населените места, който да помогне за превенция и гъвкаво преодоляване на възникващи заплахи и кризи от различен характер.
 
Успоредно с ОПР се изготвиха и мониторингови доклади – единият свързан с предходния план, а другият е предварителна оценка на настоящия. Какви бяха препоръките на експертите към настоящия план?
- Да, спечелихме финансиране от 64 113 лв. и 20 ст. от ЕСФ чрез оперативна програма "Административен капацитет 2007 - 2013"  и изпълнихме проект "Създаване на ефективни  механизми за мониторинг, контрол и оценка при подготовката и изпълнението на Плана за развитие на Столичната община 2014 - 2020 г.". Това помогна да се направят от независими експерти пакет от важни документи, предвидени за изготвяне в ЗРР. НЦТР ЕАД  спечели поръчката по ЗОП и техен екип с ръководител арх. Стойчо Мотев изготви последваща оценка на ОПР 2007 - 2013г., както и предварителна оценка на новия ОПР 2014 - 2020 г. Поради забавяне на разработването на ОПР екипът на ОП "Софпроект ОГП", натоварен с тази задача, бе много подпомогнат от тези оценки. Също по реда на ЗОП бяха избрани изпълнители за "Разработване на правила и методики за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на Плана за развитие на Столичната община" и за публичност, информация и подпомагане на общественото консултиране на ОПР. Препоръките, както и становищата, предложенията и допълненията от институции, организации и граждани в хода на обсъжданията на новия план бяха отразявани своевременно. Мога да цитирам някои от препоръките от оценките, като например да се подобри системата за мониторинг и контрол на изпълнението на плана, да се подобри включването в ПЧП, "вглеждането само в законовите задължения пречи на желания системен и интегриран подход в управлението на столицата", "да се включи приоритет или поне специфична цел – за приобщаващ растеж чрез заетост", ОПР да не визира само "урбанизация", а и "градско земеделие" и др.

Интервюто взе Елина НИКОЛЧЕВА