Г-жо Караджова, оглавяваната от Вас компания е пионер в разработването на географски информационни системи. Как ГИС системите могат да помогнат и го правят при решаване на кризисни ситуации?
- Географските информационни системи не само могат да помогнат при управление на кризисни ситуации, но те са незаменима технология за превенция, реакция и управление при извънредни ситуации и бедствия от всякакъв род. Светът отдавна е осъзнал този факт и не случайно водещите световни организации от години прилагат широко Esri ГИС технологията. Тихоокеанският предупредителен център например стъпва върху EsriГИС платформата, за да интегрира данни от разнообразни източници, проиграва, моделира и визуализира различни сценарии на бедствията, оценява рисковете и изпраща предупреждения към съответните институции, организации и жители. И всичко това се случва преди самото бедствие, като за нуждите на жителите са налице и серия от безплатни мобилни ГИС базирани приложения, посредством които те да могат да следят за предстоящи кризисни ситуации. Като това не е всичко. При настъпване на самата извънредна ситуация Тихоокеанският център работи в тясно сътрудничество със съответните организации и на база ГИС технологията биват планирани и извършвани евакуации, координирани действия по реакция и справяне с извънредната ситуация. И Тихоокеанският предупредителен център е само един от многото добри примери за ефективно прилагане на ГИС за управление при извънредни ситуации.
Не знам доколко е известно в България, но EsriГИС технологията е основна ИТ платформа за справяне с едни от най-големите и тежки кризисни ситуации през последните 15 години в света, в това число терористичните събития в Ню Йорк,ураганът "Катрина", бедствието в Хаити и др. Така например за справяне с опустошителното земетресение и последвалото цунами в Япония са разработени множество EsriГИС приложения, които са допринесли за провеждането на по-ефективни спасителни акции, приоритизране на медицинските нужди, идентифициране на силно засегнатите региони, разпределяне на хранителни и питейни ресурси и т.н. Създадено е и уеб ГИС приложение за публикуване на карти чрез социалните мрежи, достъпно за широката общественост, за споделяне на информация и следене на събитията и тяхното развитие в реално време.
Много са статиите и публикациите за това колко ключова при всички тези извънредни ситуации, а и много други, е била именно ГИС технологията… Това е и причината да изповядвам вярата, че тази технология не просто помага, но е необходима и незаменима за управление при извънредни ситуации.
След трагедията, която сполетя североизточната част на страната ни преди дни, "ЕСРИ България" се включи изключително бързо по един специален начин в кампанията на бТВ "Да помогнем след потопа". Разкажете накратко за това…
- Винаги сме се включвали и винаги помагаме в такива ситуации. Като част от голямото семейство на Esri, Inc. ние знаем колко важно при бедствия е навременната информация и получаването на общ поглед върху цялостната оперативна картина с помощта на ГИС технологиите. И винаги в такива случаи най-навременна и конкретна е информацията, получавана от мястото на събитието. Ето защо, когато от бТВ няколко часа след настъпилото бедствие ни се обадиха с молбата да разработим уеб ГИС приложение във връзка със стартираната от тях кампания "Да помогнем след потопа", нашият екип не само прие съпричастно инициативата, но работи усилено и всеотдайно, в това число и през нощта, за да разработи необходимото краудсорсинг уеб ГИС приложение. Приложение, посредством което всеки може да подава сигнали за това какви са пораженията на отделните места, да описва от какво има нужда, като същевременно прилага снимки и други налични материали. За целите на кампанията нашият екип разработи и бекофис система за управление на тези сигнали. На база на получените и обработените сигнали и общата оперативна картина на последствията от бедствието бТВ сформира доброволчески екипи, планира доброволческите мисии, в това число необходимите ресурси по райони и логистиката.
И всичко това е един добър пример за съвременно използване на ГИС за справяне с последствията от извънредни ситуации. Силно се надявам, че такива уеб ГИС приложения ще започнат да се използват все по-често в България.
В системата на МВР застъпено ли е в достатъчна степен според вас прилагането на геопространствени технологии на различни нива на управление? Какви са още потребностите?
- В Министерството на вътрешните работи от години се използват наши ГИС системи за криминални анализи, управление при кризи и извънредни ситуации, пожарна безопасност и защита на населението. В министерството е налична ЕСРИ ГИС система за управление при кризи и извънредни ситуации, която обхваща всички нива на управление на МВР и е предназначена за прогнозиране, планиране, предотвратяване, подготовка и действия при кризи и извънредни ситуации от различен характер. Тъй като МВР обаче не е първичен администратор на пространствени данни за метеорологичната и сеизмичната обстановка, нивата на реките и язовирите и много други релевантни в случая данни, ГИС системата не може да разгърне напълно потенциала си. А тя би могла и следва да бъде основна ИТ платформа за управление при извънредни ситуации, включително и за управление при бедствието в Североизточна България.
В този контекст, за да отговоря на вашия въпрос, потребностите за развитие са в посока интеграция на ГИС системата за управление при кризи на МВР със съответните системи на МОСВ, БАН, басейновите дирекции и т.н. или автоматично получаване на данни от тях, така че да може да се използва в пълна степен мощната функционалност на ГИС системата на МВР. А ГИС системата позволява една такава интеграция и ние имаме опит в това. Миналата година например разработихме отново за нуждите на МВР и по-специално за Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Русе, ГИС система за прогнозиране, планиране, предотвратяване и подготовка за действие при извънредни ситуации от тип хидрометеорологични събития и инцидентни водни замърсявания. Изградихме системата изцяло върху Esri ГИС технологии, като я разработихме така, че да осигурява актуална информация чрез обмен на данни в реално време с различни външни системи, в това число данни за нивото на река Дунав от Изпълнителната агенция за поддържане и проучване на река Дунав, за земетресенията от БАН, както и данни от информационната система за управление при извънредни ситуации  в Румъния, окръг Гюргево. Интегрирахме ГИС системата и с информационните системи на МВР.
По отношение на Центъра за аерокосмическо наблюдение, който от няколко месеца е пребазиран в дирекция "Комуникационни и информационни системи", как може да се оптимизира съвместната ви работа?
- Центърът за аерокосмическо наблюдение от години използва ЕСРИ ГИС софтуер, както и ENVI софтуер за обработка на изображения. За бедствието от преди няколко дни експертите от центъра също работиха и продължават да работят усилено по изготвянето на карти именно с помощта на ГИС софтуера.
Откакто ЦАН вече е под шапката на дирекция КИС на МВР, вярваме ще се постигне много по-добра интегрираност на ИТ системите и провеждане на координирани действия. Защото в структурите на министерството има налични ГИС системи и софтуер, които обаче следва да се интегрират, за да бъдат максимално полезни. И радостното в случая е, че виждаме, че се работи именно в тази посока. 
В басейновите дирекции в страната е в ход изпълнението на мащабни проекти, свързани с разработване на планове за управление на риска от наводнения. В каква степен предвидените за изпълнение дейности ще благоприятстват превантивната дейност?
- Изготвянето на планове за управление на риска от наводнения е от ключово значение и всички ние разчитаме басейновите дирекции да се справят професионално. Нашият екип участва във финалния етап при изготвянето на предварителните оценки на риска за три от дирекциите с публикуване на резултатите в интернет в съответствие с изискванията за публичност на Директивата за наводнения. Сега са в ход проектите по изработване на картите на риска и заплахите от наводнения. Това е много важна дейност, в рамките на която активно се използва ГИС, като резултатите от тази дейност ще са основа за разработване на плановете от самите басейнови дирекции.
В този контекст на вашия въпрос дали предвидените за изпълнение дейности ще благоприятстват превантивната дейност при наводнения отговорът би следвало да е положителен. Разбира се, той зависи от много фактори, включително това доколко професионално и подробно в момента се анализират разнообразните данни и изработват съответните карти. И, разбира се, доколко след това басейновите дирекции ще успеят да разработят планове, в които да заложат подходящи и конкретни мерки. Аз лично силно се надявам и вярвам, че това ще е факт! Но не трябва да забравяме, че след изготвените планове за осъществяването на предвидените в тях мерки отново са необходими съответните ресурси за местната власт и другите отговорни институции.
Доста са мерките, залегнали в неотдавна приетата Национална програма за защита при бедствия, аварии и катастрофи до 2018 г. С прилагането й смятате ли, че ще се подобри превантивната дейност?
- Наличието на одобрена национална програма с конкретни мерки е основополагаща и необходима предпоставка за дейностите на отговорните органи за защита при бедствия, аварии и катастрофи. Следва обаче да се обърне внимание и на стратегическите секторни документи, включващи адекватното и устойчиво управление на потенциално опасни или уязвими обекти, в това число във водния сектор.
От друга страна, всички знаем, че одобряването на програма и мерки невинаги включва обезпечаване с необходимия ресурс. И под ресурс имам предвид както финансов, така и човешки и организационен. Лично аз считам, че посочените мерки в Националната програма за защита при бедствия са важни и ако бъдат изпълнени, ще се постигне значително повишаване на капацитета за изпълнение на целия процес – от превенция, през планиране и реакция до възстановяване след бедствието. Някои от посочените мерки, като например мониторингът, се изпълняват и сега. На местно ниво обаче те често са реализират по отделни проекти с ограничен обхват и на парче. Всички тези проекти следва да бъдат интегрирани, за да може държавата да се възползва максимално от наличното и да развие цялостна адекватна инфраструктура за защита, следвайки добрите световни практики.
Интервюто взе
Силвия ЗЛАТКОВА