Според европейската статистика Европейският съюз излиза от кризата, усеща ли се това в България - в международната търговия и притока на инвестиции?
- Излизането от кризата се усеща и в българската икономика – отраслите се възстановяват, а при част от тях се наблюдава и подобряване на показателите. Това се дължи по-скоро на активността на българските играчи. Притеснителното в случая е липсата на осезаем ръст на пазара и сериозен приток на чужди инвестиции. За страната ни е все още рано да влезе в полезрението на международните инвеститори. Макар да са налични фактори като стабилност и подобряване в кредитирането, тежките административни пътеки и липсата на предвидимост на българския пазар плашат чуждите предприемачи. Отсъствието на ясни регулации създава стрес и в едно следкризисно време те нямат мотивация да поемат излишни рискове. Смятам, че появата на Министерството на инвестиционното проектиране е добър ход в тази насока, но все още не са видими реални резултати от работата на тази институция.

По какъв начин икономиката и бизнесът с имоти отразяват политическата обстановка?
- От една страна, политическите решения рефлектират пряко на икономическата среда, а оттам – на платежоспособността на населението. В този смисъл подобряването на политическата среда е правопропорционално на успешното развитие на имотния сегмент. От друга страна, определени явления в геополитически план биха могли да предизвикат ръст в ценовите нива на имотите. Към момента обаче не можем да говорим за подобна тенденция, която да се отрази съществено на българския пазар. За да се развива той в правилната насока, е необходимо спокойствие на политическата сцена в България и чужбина, подобряване на стандарта на местна почва и ясни закони в сектора, които да се спазват.

Какви капитали и от какви сектори инвестират в разширяване на бизнеса и в инвестиции на зелено?
- Секторите, в които се наблюдава експанзия на бизнеса, са аутсорсинг сферата, кол-центровете, както и фармацевтичната промишленост. По отношение на недвижимите имоти интересни процеси се виждат при пазара на земеделска земя. В същото време сегментът на жилищата и този на ваканционните имоти заемат най-голям дял от пазара. Градовете по Черноморието и столицата са местата, където е съсредоточена по-голямата част от инвестициите. Основните играчи са силни компании от България и съседни държави, като Гърция например.

Какво показват контактите с руски или други инвеститори например - има ли желаещи за включване в проекти в България?
- Може да се каже, че наблюдаваме наличие на инвестиционен интерес от страна на чужденци, но е важно да уточним, че той съществува предимно сред руските инвеститори, при това откъслечно.
Инвестиционна активност на родния пазар е резултат главно от интереса на българските предприемачи. Предпоставките за позитивните знаци се крият във вече по-отпуснатото кредитиране и стабилизирането на пазара в последните 1-2 години. От тази гледна точка очакванията ми за бъдещото развитие са по-скоро оптимистични, но не можем да не говорим и за проблемните области.
В момента не сме свидетели на отчетлив интерес от страна на инвеститори от западни държави. Причините за това можем да намерим основно в липсата на ясна регулация в България. Нашият пазар не предлага предвидимостта, която западните инвеститори търсят, когато планират нови проекти.

Рисков пазар ли е България?
- Аз бих го определил като рисков именно поради причините по-горе. Всеки инвеститор с опит знае, че първата стъпка, която трябва да предприеме преди старта на нов проект, е детайлното проучване на условията. В България инвеститорите са изправени пред риска от придобиването на един актив с цел изграждане на нов обект, а впоследствие да се окаже, че строителството не е разрешено или съществува друг непланиран проблем.
Като собственик на дългогодишен бизнес, а и като народен представител преди време, съм говорил за този проблем многократно. Липсва единна схема, която ясно да указва какво е предназначението на дадена земя. Не е недвусмислено регулирано кой парцел за какво е предназначен, нито съществува гаранция, че това предназначение няма да се измени. По този начин ние отнемаме възможността на чуждестранните инвеститори да планират бъдещите си проекти, нито им позволяваме да очертаят конкретни перспективи за проектите си. Използването на територията в страната ни е хаотично и това естествено плаши инвеститорите.

Как пазарът на ваканционни имоти отразява развитието на икономиката, кои са клиентите като държави, сегменти и търсени продукти, какво е поведението на цените?
- Основните клиенти на българския пазар на ваканционни имоти остават руски говорещите. От една страна, е позитивна тенденцията на непрестанен и дори нарастващ интерес сред тези купувачи, но, от друга, смятам, че пазарът има по-сериозен потенциал. Трябва да работим в насока излизане от зависимостта от определени групи клиенти и предлагане на продукти за хора с по-високи бюджети. През последния месец в Green Life имахме запитвания от страна на английски говорещи клиенти и макар да не сме стигнали до сделки, вярвам, че това е позитивен знак.
Пазарът на ваканционни жилища в момента се възстановява след няколко кризи на политическата сцена в местен и международен план. По отношение на търсенето и цените – те остават без съществени промени. Общата характеристика, с която може да се опише пазарът сега, е стабилност.

Какво е поведението на банките и на строителите?
- Банките имат огромни активи от кредити, които не се обслужват, обезпечени са с имоти и трябва да се преструктурират. Това е необходимо, за да се случи дългоочакваното "отпушване" на пазара. По отношение на строителите – те са заети главно с инфраструктурни проекти и по-малко с частни такива. Все още нивата на междуфирмена задлъжнялост са сериозни и ще мине време, докато тези проблеми намерят окончателното си решение.

Туризмът се очертава като важен за икономиката целогодишно действащ сектор - развиват ли се нови ниши, ще се репозиционира ли България?
- Туризмът трябва да бъде ключов приоритет за българската икономика. Тази теза е била повтаряна много пъти от представители на бизнеса, в предизборните обещания на политиците, била е обект на не една дискусия. Истината е, че може да се направи много повече и сегментът да се развива в пъти по-добре, но за това са нужни конкретни действия. Българският туризъм трябва да се репозиционира и да се развият нови ниши. Природните условия в страната ни не позволяват да бъде равноправен конкурент на дестинации като Испания, Турция или Алпите. Можем само да опитаме да предложим най-доброто според възможностите на България. Имаме нужда от сегмент, който да ни открои и позиционира по-напред от другите.
Най-богатите като състав минерални извори в Европа са именно в нашата страна, но ние не инвестираме достатъчно в този сегмент. Добрите условия за море и планина би следвало да са добавената стойност на една изключително качествена СПА дестинация, каквато би могла да бъде България. Ако успеем да намерим баланс между екологичното и ефективно строителство и даденостите, които страната ни предлага, можем да бъдем сред най-конкурентните в Европа.