В третата национална среща на главните архитекти арх. Петър Диков засегна няколко въпроса,  които имат отношение към работата на Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на регионалното развитие и основно към работата на главните архитекти.
 
Законът за устройство на територията
Аз съм убеден, че всички, които са работили със ЗУТ, много добре знаят колко много недостатъци има. Допреди няколко години бях привърженик на изработването на нов закон. Когато споделих идеята с Борис Милчев, главния юрист на направление "Архитктура и градоустройство" в Столичната община, неговото становище бе, че ако го сменим, много е вероятно съдът да се научи да прилага новия закон след 10 години, толкова време е било необходимо съдилищата да натрупат капацитет и знания по прилагането на ЗУТ, когато той бе въведен. Трябва да си дадем сметка, че разглеждаме нашето законодателство повече в сферата на устройството и подценяваме проблемите, които са по нашето законодателство в съда. Една голяма част от административните производства в съдилищата са по ЗУТ, който е изключително специфичен, които голяма част от съдиите или не ги разбират или не са им присъщи в дейността. Масово се използват вещи лица, които не носят никаква отговорност. Масово се вземат решения, които са далеч от професионалната и понякога от законовата истина. Ако се търси някаква промяна, колкото и да ми е неприятно да го кажа, трябва да се търси в изменение на сегашния закон и в поправка на някои от неговите казуси, отколкото да се създава изцяло нов закон.
Измененията, които се направиха в ЗУТ през последните години, основно са по посока на изграждане на националните обекти и на претенциите на ДНСК. Някои от тези изменения трябва категорично да бъдат променени. Едно от тях е, че по последното изменение актовете на ДНСК са практически необжалваеми. И това създава много тежки проблеми в работата на общинските администрации и на главните архитекти.
 
Проблемите в Закона за устройство на територията
В ЗУТ има няколко много съществени проблема. Един от тях е процедурите по приемането и обжалването на устройствените планове, общи и подробни. Много се говори, особено от неправителствени организации и граждански сдружения, за възможността те да бъдат обжалваеми. Промяната на закона в посока възможност за обжалване на устройствените планове ще бъде грешка.
Много сериозен проблем е липсата на координация на ЗУТ с други закони и на първо място ще поставя Закона за кадастъра и единния имотен регистър. Има уникални разминавания. И тук проблемът е главно в Закона за кадастъра. Например влязла в сила регулация влиза в кадастралната карта. Процедурата по обявяване и обжалване на кадастралната карта на практика е и процедура по обжалване на влезли вече в сила регулационни планове. Това може да доведе до връщане на немалка част от приетите вече планове в начална позиция чрез съдебна процедура на собствениците. Има противоречие със Закона за общинската собственост, със Закона за държавната собственост, със Закона за административното и териториалното устройство на РБългария. По време на приемането на ОУП на община София имаше много тежък спор с община Самоков за границите на двете общини. Той продължава и в момента и не е решен в ЗУТ, нито в ЗАТУРБ. Изобщо не се разглежда проблема с геодезическите граници на общините. По същия начин стои и въпросът със Закона за възстановяване собствеността върху земеделските земи. Противоречие със Закона за местното управление и местната администрация. Считам, че измененията на ЗУТ, особено в частта на подробните устройствени планове, свързани с инвестиционни проекти с граница над 10 млн. лв., е изземване на правомощия от общините и общинските съвети и прехвърлянето им към централната администрация.

 Закон за строителството
Опит за създаване на подобно законодателство имаше през 1991 г. Тогава юристите не можаха да се разберат къде свършва устройството и къде започва строителството. Визата за проектиране към устройството на територията ли е, или към строителството. Така строителството влезе с частични регламенти в ЗУТ. Моето мнение е, че на строителството не му трябва закон. Трябва му един пакет от правилници. Някои може би си спомнят - имаше един правилник за капиталното строителство, който имаше 19 наредби, които регламентираха целия строителен процес, начина, по който се разрешава, начина, по който се изгражда, начина, по който се приема. Това трябва да бъде целта на нашето законодателство. Регламентирането на елементите от строителния процес със закон ги прави много трудни за промени, а строителството е доста динамична дейност и е необходимо с течение на времето да се нагажда към нови технологии, към съвременни средства, към съвременни начини за изграждане, приемане и одобряване. 
 
 
Общите устройствени планове
 Аз лично съм скептичен по отношение на усвояването на тези средства, които са отделени за общински ОУП. Добре е, че държавата обръща внимание и отделя пари за изработването на такива планове, защото винаги съм смятал, че ОУП е най-добрият механизъм, прозрачен, отворен и експертен за развитието на един град и община. ОУП не са цел, те са средство за постигане на целта за изграждане на добра жизнена среда за гражданите. Но ОУП е предимно въпрос на общинска политика и това трябва да бъде отчетено в процедурата.
 
Тенденцията за обжалване на разрешенията за строеж
Строителните разрешения трябва да бъдат поставени в една по-сериозна стабилност. Атакуемостта на строителните разрешения е голям проблем не толкова на администрацията, колкото на инвестиционния процес и главно на бъдещите инвеститори. Ако не осигурим стабилност на инвестиционния процес, и малкото останали инвеститори ще си тръгнат. Когато един инвеститор е тръгнал по нашия дълъг път на инвестиционния процес и в края някой му каже, че не става и трябва да се върне в началото, той няма да дойде втори път.
 
Строителният надзор
Като главни архитекти сме засегнати от тази според мен не особено нормална практика в сферата на строителния контрол, особено с докладите за съответствие. Считам, че МИП като управляващ орган и ДНСК като даващо лицензи на фирмите, които упражняват строителен надзор, трябва да се заемат сериозно с този въпрос. Защото поведението на една немалка част от фирмите е  непрофесионално, некоректно и в някои случаи престъпно. Аз съм получавал доклади, които не са с пропуски, а с откровени фалшификации. Когато постъпи проект с доклад при главния архитект, той трябва в рамките на 7 календарни дни да подпише строително разрешение. Аз досега не знам да има наказана фирма за строителен надзор, но знам много случаи за наказани главни архитекти. Въпросът за строителния надзор трябва да бъде един от основните за МИП, защото той касае проблемите на инвестиционното проектиране и строителството много сериозно.
 
Кадастърът
 Много сериозен проблем на кадастъра е липсата на имотен регистър, и то не персонален, както са вписванията при нотариусите, а партиден. Т.е. имотен регистър, в който в кадастъра са записани собственици. Огромни проблеми имаме особено при реализацията на публични общински или държавни обекти в намирането на собственици, в обявяването на процедури и особено при отчуждаване. Това трябва да е една от основните задачи и на Агенцията по кадастъра и на МИП.
Съществува проблем и с експлоатационните дружества. Те са вкарани в закона на практика като администрация. Общините плащат големи суми за получаване на изходни данни, за съгласуване и одобряване на проекти. А те са частни дружества, които са длъжни да извършват тези услуги на публичните органи – общински и държавни. Те си правят бизнес, и то много добър. Съгласуват проекти за хиляди левове, определят си сами цените. Поставяли сме този въпрос на ДКЕВР кой определя цените на услугите – отговор няма. Но това ощетява и общините, и гражданите.