През последното десетилетие се провежда целенасочена политика за подобряване на енергийната ефективност в сградите и в индустрията, както и за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в сгради. Тези усилия оказаха своето положително въздействие върху повишаването на конкурентоспособността на строителния сектор.

Държавната политика в областта на енергийната ефективност в сградния сектор се провежда от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие, Министерството на инвестиционното проектиране и Агенцията за устойчиво енергийно развитие чрез последователно транспониране на няколко европейски директиви: Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сградите, впоследствие Директива 2010/31/ЕС, Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива 2006/32/ЕО за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (ново издание 2012/27/ЕС), Директива 89/106/ на Европейската общност за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти, заменена от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на директива 89/106/ЕИО, директивите от "Нов подход" и стандартите от приложното им поле, както и технически норми, методи и принципи на добрите европейски практики.
За разработване на Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия съгласно изискванията на чл. 9, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС беше изготвена концепция на националния план.
 
Концепцията на националния план предвижда:
·   задълбочени анализи и проучвания на динамиката в строителния сектор, систематичен анализ на данните от статистически и информационни системи за състоянието на енергопотреблението на съществуващи сгради
·   възлагане на научно-приложни задачи за определяне на националните параметри, изразени в числови референтни стойности на показателите, за годишен разход на енергия по отделните класове на енергопотребление и по видове сгради
·   определяне на нормативно изискване за енергийните характеристики на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия; отчитане на напредъка на техническия прогрес при производството на строителни продукти и нивото на технологиите на системите за отопление, охлаждане, вентилация, за които се използва енергия от конвенционални или възобновяеми източници
·   анализиране и преработване на националните нормативни актове и документи, както и мерки за подпомагане въвеждането на Директива 2010/31/ЕС.
Осъществяването на изброените дейности се извършва в рамките на проект № BG161PO001/5-01/2008/076 "Анализи, проучвания и актуализация на нормативни актове в подкрепа на ОПРР 2014–2020 г.", който се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма "Регионално развитие 2007 – 2013 г.". Като първи етап от проекта успоредно с изчисленията за равнища на оптимални разходи за определяне на техническите изисквания за енергийните характеристики на сградите беше разработена Националната дефиниция за сгради с близко до нулево потребление на енергия.
Съгласно разработената дефиниция сградата трябва да отговаря кумулативно на две нормативни условия:
·   Първично енергийно потребление на сградата (включително електроуредите), съответстващо на клас на енергопотребление А
·   Най-малко 55% от крайната потребена енергия на сградата (без електроуредите) да бъде енергия от възобновяеми източници.
Дефиницията е проверена на практика в процеса на основно обновяване на сграда за образование и наука, предназначена за научноизследователски комплекс на Техническия университет –София.
 
Въвеждане на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност в българското законодателство
Директива 2012/27/ЕСна ЕП и на Съвета на Европа относно енергийната ефективност въвежда коренно нов подход за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз, като внася правно обвързващи мерки с цел да подтикне държавите членки да насочат усилията си в по-ефективното използване на енергия на всички етапи от енергийната верига – от преобразуването на енергията, нейния пренос и разпределение до крайното й потребление. Съществуващият Закон за енергийна ефективност не отразява в пълна степен новите подходи за реализиране на европейската политика за енергийна ефективност и мерките по нейното прилагане. С оглед на този факт, както и за пълното транспониране на Директива 2012/27/ЕС, се
 
разработи проект на нов Закон за енергийната ефективност
Целта на законопроекта е съществено да допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин България ще се включи активно в усилията на Европейския съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.
Със законопроекта е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийна ефективност за 2020 г. За подпомагане изпълнението на националната цел е предвидено въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия, която ще разпредели националната цел като индивидуални цели между:
·   Крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно
·   Топлопреносните предприятия и доставчиците на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно
·   Крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. нормални кубически метра годишно
·   Търговците с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно – с изключение на горивата за транспортни цели
·   Търговците с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност до 2020 г. във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, се предвижда предприемането на мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3% от общата разгъната застроена площ.
Също така се регламентира и изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.
Проектът на закон прецизира и правата, задълженията и отговорностите на всички участници в процесите и дейностите, свързани с повишаване на енергийната ефективност. Намаляването на потреблението на енергия чрез подобряване на енергийната ефективност ще освободи финансови ресурси, които да бъдат използвани за други икономически дейности. Важен принос за постигането на целите за енергийни спестявания ще имат водещата роля и силната ангажираност на обществения сектор, в частност местните и регионалните власти. Обществения сектор ще дава пример за изпълнение на мерки за енергийна ефективност, като реализира енергийни спестявания в собствените си сгради.