Арх. Кътов, промени ли се концепцията ви за архитектурата в натрупаните вече 10 години опит?
- Не бих казал, че за тези 10 години концепцията се е променила много. Натрупали сме опит, разбира се, но като цяло мисля, че има една постоянност в търсенията ни. Работим главно по малки и средно големи проекти и се опитваме да компенсираме с повече внимание. Характерно за нашия офис е, че не се занимава с комерсиална архитектура. Гледаме на професията повече като на творческо занимание, отколкото като на бизнес. В България не се прави разлика между авторска и комерсиална архитектура и това понякога обърква клиентите и обществото.
 
Разчитате ли на естествени материали, както е например в проекта ви за каменната къща в покрайнините на София, или за всеки проект е различно?
- Работим много сериозно с контекста. Когато той е естествен, не е градски и е сред природата, се опитваме по всякакъв начин да бъдем адекватни към него. Но имаме и други проекти, в които не разчитаме на естествените материали.
 
От кого сте се повлияли в архитектурните си възгледи?
- Има много архитекти, от които сме се учили, и бихме се радвали, ако някой намери нещо общо помежду ни. Това са както световни архитекти, така и български. Винаги сме се възхищавали от големите съвременни световни архитекти – архитектурните бюра като САНАА, ОМА, "Херцог и де Морон", малките швейцарски архитекти, моя професор от Токио Йошихару Цукамото.
В България сцената е доста по-различна, но вече има доста бюра, с които сме близки и имаме подобни търсения.
 
Какъв е българският архитектурен контекст?
- Българският контекст е много затворен в себе си, бих казал в голямата си част неразпознаваем и неинтересен, погледнат отвън. Разбира се, това има своите причини, но ние винаги сме се старали да работим в обратната посока, т.е. опитваме се да публикуваме нашите проекти и в България, и в чужбина, да показваме навън проекти, които са правени за българските градове, села и природа.
 
По-лесно ли се работи в тандем?
- Не знам дали този вариант е по-лесен, но смятам, че е по-истински, по-интересни решения се раждат в повече глави, отколкото в една.
 
Приложими ли са международните енергийни сертификати у нас?
- Нямаме абсолютно никакъв опит с международните сертификати, но имаме няколко проекта за нискоенергийни и високоефективни къщи. Според нас много се залита в говоренето за това, но малко се прави наистина. Така че, когато можем да си го позволим и клиентите го искат от нас, имаме доста голям опит с изпълнението на високоефективни и нискоенергийни сгради. В момента например реализираме една сграда, която е с високо температурно охлаждане, заложено в бетоновите плочи, активиране на бетоновата маса, което отдавна не е правено в България. Напоследък технологията на лъчисто отопление в стените и подовете е в ренесанс. Има нови технологии, които правят тези решения още по-ефективни. За нас обаче е по-важно, че охлаждането ще осигури различно ниво на комфорт (включително визуален), отколкото че ще е енергоефективно.
 
Енергоефективните решения оскъпяват ли много строителството?
- Много по-малко, отколкото безсмислено луксозните повърхности. Това е нещо много прагматично, в което можеш да инвестираш. Когато става въпрос за високобюджетни частни проекти, тези решения са толкова лесни, че е жалко да не ги предложиш.
 
Станаха ли по-културни инвеститорите в заданията си?
- Както всяко нещо – нещата се натрупват. Ние разглеждаме архитектурата като култура, а тя е винаги резултат от натрупвания. За последните 10 години мисля, че нивото доста се вдигна. Много архитекти работят в посока да учат инвеститорите кое е добре и кое не. Така че със сигурност има развитие и съответно по-голям пазар за архитектурата. Има и какво още да се трупа, но мисля, че в това отношение строителният бум и краят му изиграха положителна роля.
 
Участвате ли в обществени поръчки?
- Имаме много успешни конкурси за обществени сгради. Но в момента публичните проекти са, бих казал, недостъпни за бюра като нашето, защото няма достатъчно истински конкурси. Мисля, че практиката за обществените поръчки напоследък е, най-меко казано, доста затворена. Процесът не е реално отворен, така че да могат да вземат участие по-голям кръг и спектър от студиа. Още повече че много често за обществените поръчки единственият критерий е стойността на проектиране, което няма как да е водещо за архитектурата. Няма как качествен проект да струва най-малко. Много погрешно схващане е цената да бъде водеща, защото стойността на проекта е много малка част от инвестицията. Обществените поръчки са тези, които трябва да задават нивото и да водят до развитие и на професията, и на обществото. Ако правим само проекти с евтино проектиране, това ни обрича на посредственост в дългосрочен план. Навсякъде в Европа обществените поръчки се правят по най-добрия начин, от най-добрите архитекти и те дърпат нивото и на професията, и на обществото.
 
Успявате ли да проследите строителния процес до края?
- Абсолютно. Това е задължително, за да може да има качество. И това е друг проблем – че архитектите не са си извоювали права в този процес. Много често те са изолирани от строителството – или по нежелание, или не ги допускат, или не им плащат – има различни варианти. Но ако архитектът не е до края на процеса, шансът да се случи това, което той е замислил, и да се получи един качествен продукт е минимален. И това може да се види навсякъде в България.
 
По какво работите в момента?
- Работим по 4 големи къщи на различни места България. В монографията, която представя 30-те проекта в изложбата, са включени и те.