Какво е значението на Географските информационни системи в съвременното устройствено планиране?
- Географските информационни системи (ГИС) като цяло са инструмент за събиране и обработка на големи масиви от пространствена информация. Приносът на ГИС за подпомагане на вземането на решения е голям по причина, че колкото по-добре информационно обезпечени са даден проблем или задача, толкова по-адекватни и правилни решения би могло да се вземат за тяхното решаване. Основна задача на ГИС е да описва и анализира пространствени обекти и тяхната взаимна свързаност. Устройственото планиране е процес, в който дадена териториална единица се анализира и класифицира, за да бъде отредена с възможно най-удачното функционално предназначение с цел определяне на начина на трайното и ползване. Общият устройствен план (ОУП) на дадена община е инструмент, чрез който се решават освен нуждите на населението, свързани с обитаване и сериозни инфраструктурни проблеми и социално-икономически дейности. Устройственото планиране само по себе си изисква набор от разнородни  аналитични инструменти, които да дадат ясна визия за статуквото на дадена територия и процесите, които протичат в нея. Това изисква обработката на много и различни по характер данни и ГИС е най-мощният инструмент за тази цел.
 
Какви са възможностите на ГИС в процеса на анализ на териториалните единици?
- Както вече споменахме, ГИС е основен инструмент, който подпомага вземането на решения. Разглеждайки дадена община или град като затворена система, в която протичат различни процеси (социални, икономически, демографски и др.), той би могъл да играе основна роля във всички фази на проектирането. Чрез наслояването и съвместяването на различни видове информация би могло всички тези процеси да бъдат описани и анализирани. Специфичното при ГИС е, че те работят само и единствено когато бъдат захранени с достатъчно много и най-вече достоверна информация.
Другият основен момент е, че посредством  ГИС можем лесно и относително бързо да съвместяваме различни източници на информация – подземен и надземен кадастър, инфраструктура, данни за населението, икономическа активност и др. Това има голямо значение при разработването на адекватна основа – етап "Диагноза", върху която заляга всеки един ОУП.
ГИС са мощен инструмент за различни видове анализи, който се явява ключов момент в последващото отреждане  и преотреждане  на дадена територия. Например при добре попълнена база данни за демографския потенциал на дадена територия ние можем да предвидим нуждите на населението и да отредим необходимите социални, спортни, културни и други обекти.
Друг ключов момент в устройственото планиране са транспортно-комуникационните решения, които трябва да бъдат взети. ГИС боравят с различни методи за мрежови анализ, на базата на които могат да се изследват всички аспекти на транспортно-комуникационната система на дадена териториална единица. Биха могли да се използват различни модели на транспортна достъпност и достъпност и задоволеност на населението както от зелена среда, така и до различни културни, социални и икономически обекти. ГИС предоставя и възможността за разработване и прилагане на т.нар. предиктивни модели. Това е от изключително значение при устройственото планиране, понеже ни дава възможност за разработване на различни сценарии за отреждането на дадена територия или за изграждането на инфраструктурни обекти, които са ключови за развитието на градската среда или територията на дадена община.
 
До каква степен се използва ГИС в устройственото планиране в момента?
- Тенденцията напоследък е все по-широко да се използват различните ГИС платформи за изработването на устройствени планове. За съжаление обаче все още в България се приема, че ГИС е по-скоро система за визуализация на слоевете от информация. Там, където е силата им, а именно мощните аналитични функции, все още твърде много се пренебрегват и са малко застъпени.
 
На какво се дължи това?
- Този процес се дължи както на недоброто познаване на възможностите на ГИС, така и на факта, че основна част от проектантите и екипите, които разработват устройствени планове, са възпитаници на т.нар. стара школа и използват като метод на работа т.нар. sketch planning (скициране).
Друг основен проблем е събирането и съвместяването на различна по характер информация, който всъщност се явява проблем на институционално ниво, или казано по друг начин, институциите, които са длъжни да предоставят определен вид достоверна информация или не разполагат с нея, или тя е в неизползваем вид.
Следващата пречка, която си струва да бъде спомената, е липсата на достатъчно добре подготвени кадри, които да боравят, анализират и предоставят информацията в смилаем вид на лицата, пряко ангажирани с изработването на общите устройствени планове.
Тук следва да отбележим също и че отговорните държавни и общински администрации поради липсата на кадри и финансов ресурс не могат да си позволят да използват ГИС платформите, което допълнително усложнява директното използване на ГИС за нуждите на устройственото планиране.
Основна стъпка, която администрацията би следвало да направи, е възможно най-бързо да приключи със създаването на цифров кадастър. Друго важно нещо е да се премине към стандартизиране на информационните масиви на институционално ниво – например ЕСГРАОН, Национален статистически институт, различните министерства, както и да се премине към пълно оцифряване на картния фонд и действащите стари устройствени планове и схеми.

Интервюто взе Силвия ЦЕНОВА